Мишел Турние
Петкан, или дивият живот (11) (Авторска адаптация на романа „Петкан или чистилището на Пасифика“)

11.

Робинзон непрекъснато устройваше и облагородяваше острова си и от ден на ден имаше все повече работа и по-многобройни задължения. Сутрин например първо се измиваше, прочиташе няколко страници от Библията, после заставаше мирно пред мачтата, на която се издигаше английският флаг. Тогава идваше ред на отварянето на крепостта. Спускаше подвижното мостче над рова и преместваше камъните, заприщили изхода. Най-напред трябваше да се издоят козите, след това да се наобиколи изкуствения зайчарник, който беше оградил на една пясъчна поляна. Там Робинзон бе засял дива ряпа, люцерна и овес, за да привлече някои двойки чилийски зайци, които живееха пръснати из острова. Това бяха така наречените агути — вид високи, много едри животни с къси уши.

После проверяваше равнището на сладководните рибарници за пъстърва и шарани. Към обед набързо хапваше с Тен, малко си почиваше и обличаше тържествено генералската униформа, преди да се заеме с официалните си следобедни задължения. Трябваше да преброи морските костенурки — всяка си имаше номер, — тържествено да открие моста от лиани, прехвърлен смело над една пропаст, дълбока сто крачки, към недрата на тропическата гора, да довърши папратовия навес в края на гората до малкия залив, откъдето можеше чудесно да наблюдава морето, без сам да бъде забелязан, а и да намери под зелената му сянка прохладно убежище през най-топлите часове на деня.

Често на Робинзон му идваше до гуша от тази безкрайна работа и задължения. Питаше се за какво и на кого служи всичко това, но веднага си спомняше опасността от безделието, за тинята на дивите прасета, където рискуваше да затъне отново, ако се поддаде на мързела, и отново се залавяше за работа.