Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1976 (Пълни авторски права)
- Форма
- Фейлетон
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,8 (× 4гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми(2018)
Издание:
Автор: Васил Цонев
Заглавие: Утро в замъка „Сан Суси“
Издание: първо
Издател: „Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС
Град на издателя: София
Година на издаване: 1976
Тип: Разкази. Фейлетони. Приказки
Националност: българска
Печатница: Държавна печатница „Тодор Димитров“, София
Излязла от печат: 15.VI.1976 г.
Редактор: Димитър Начев
Художествен редактор: Борис Китанов
Технически редактор: Георги Кожухаров
Художник: Генчо Симеонов
Коректор: Лилия Вълчева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4887
История
- —Добавяне
Много е модерно. От сто километра си личи. И походката му модерна, и дрехите. А на устата му играе съвсем съвременна усмивка.
Да имах усмивката му!
Той не говори. Той се усмихва.
Ти го питаш нещо, а той ти отвръща с усмивка.
— Ах — казваш си, — ясно…
Гледаш го, чете вестник и — усмивка. Питаш го защо се усмихва, а той пак с усмивка ти сочи нещо във вестника. Взираш се и четеш за някаква жена, която, без да знае да плува, се хвърля да спасява детенце, паднало в река. И се удавя. Развълнуван, грабваш вестника и препрочиташ тези страшни редове. Без да знае да плува, скача във водата и се удавя. След нея скача мъж, който знае да плува, и спасява детето. И го награждават. А жената, която не знае да плува и въпреки това се е хвърлила, се удавя. И никой не я награждава. Стоиш като втрещен и си мислиш за тази жена. Навярно е била съвсем обикновена, с обикновени дрехи, приличаща на всички останали жени. Как да я различиш, когато я срещнеш, как да я познаеш, та като мине, да я погледнеш по-добре, да разбереш мислите й…
И докато си мислиш тези неща и стискаш до смачкване вестника, неволно поглеждаш модерното момче. То стои до теб и се усмихва. И сякаш ти подсказва — хайде, усмихни се и ти. Не виждаш ли, че е смешно? Глупачка. Не знае да плува, а скача. Герой.
Гагарин ли? Дива работа. Да се качиш в някаква кабина за пръв път и да чакаш да те изгърмят около Земята. Може да оживееш, ами ако не?
Физици разни. Тикат се около разпадащи се елементи и умират на тридесет години от облъчване. Девет дни от една година. Щуротии.
Ами оня тип, дето с ръцете си разтворил двете парчета на прототипа на атомната бомба, когато започнала реакцията? Спасил другите, а себе си? Щурак.
Ами тия нещастници, дето ходят от строеж на строеж от двадесет и пет години, катерят се по комини, живеят като маймуни по скелите, само и само да им пишат името във вестниците и да им плеснат някаква дрънкулка на гърдите?
Как няма да се смееш?
Модерното момче те гледа в очите, усмихва се и ти кима едва забележимо. Хайде, усмихни се и ти де, не се прави на щурак. Нали си модерен човек? Та тия работи са жив майтап. Че ни плашат с тях у вестниците. Глей си работата! Я да видим къде е Ленчето, че днес май е получила заплата — да изкрънкаме мангизи за „столичная“…