Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Фейлетон
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,8 (× 4гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми(2018)

Издание:

Автор: Васил Цонев

Заглавие: Утро в замъка „Сан Суси“

Издание: първо

Издател: „Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС

Град на издателя: София

Година на издаване: 1976

Тип: Разкази. Фейлетони. Приказки

Националност: българска

Печатница: Държавна печатница „Тодор Димитров“, София

Излязла от печат: 15.VI.1976 г.

Редактор: Димитър Начев

Художествен редактор: Борис Китанов

Технически редактор: Георги Кожухаров

Художник: Генчо Симеонов

Коректор: Лилия Вълчева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4887

История

  1. —Добавяне

Много е модерно. От сто километра си личи. И походката му модерна, и дрехите. А на устата му играе съвсем съвременна усмивка.

Да имах усмивката му!

Той не говори. Той се усмихва.

Ти го питаш нещо, а той ти отвръща с усмивка.

— Ах — казваш си, — ясно…

Гледаш го, чете вестник и — усмивка. Питаш го защо се усмихва, а той пак с усмивка ти сочи нещо във вестника. Взираш се и четеш за някаква жена, която, без да знае да плува, се хвърля да спасява детенце, паднало в река. И се удавя. Развълнуван, грабваш вестника и препрочиташ тези страшни редове. Без да знае да плува, скача във водата и се удавя. След нея скача мъж, който знае да плува, и спасява детето. И го награждават. А жената, която не знае да плува и въпреки това се е хвърлила, се удавя. И никой не я награждава. Стоиш като втрещен и си мислиш за тази жена. Навярно е била съвсем обикновена, с обикновени дрехи, приличаща на всички останали жени. Как да я различиш, когато я срещнеш, как да я познаеш, та като мине, да я погледнеш по-добре, да разбереш мислите й…

И докато си мислиш тези неща и стискаш до смачкване вестника, неволно поглеждаш модерното момче. То стои до теб и се усмихва. И сякаш ти подсказва — хайде, усмихни се и ти. Не виждаш ли, че е смешно? Глупачка. Не знае да плува, а скача. Герой.

Гагарин ли? Дива работа. Да се качиш в някаква кабина за пръв път и да чакаш да те изгърмят около Земята. Може да оживееш, ами ако не?

Физици разни. Тикат се около разпадащи се елементи и умират на тридесет години от облъчване. Девет дни от една година. Щуротии.

Ами оня тип, дето с ръцете си разтворил двете парчета на прототипа на атомната бомба, когато започнала реакцията? Спасил другите, а себе си? Щурак.

Ами тия нещастници, дето ходят от строеж на строеж от двадесет и пет години, катерят се по комини, живеят като маймуни по скелите, само и само да им пишат името във вестниците и да им плеснат някаква дрънкулка на гърдите?

Как няма да се смееш?

Модерното момче те гледа в очите, усмихва се и ти кима едва забележимо. Хайде, усмихни се и ти де, не се прави на щурак. Нали си модерен човек? Та тия работи са жив майтап. Че ни плашат с тях у вестниците. Глей си работата! Я да видим къде е Ленчето, че днес май е получила заплата — да изкрънкаме мангизи за „столичная“…

Край