Астрид Линдгрен
Лота се мести от къщи (5)

Лота посреща гости

Лота си игра дълго време с Виола Линея, с Мечо и със сервиза за кукли и пет пъти избърса прахта от мебелите.

После седна на един стол и започна да размишлява.

— Боже мили — каза тя на Мечо, — какво ли толкова правят другите, та са заети по цял ден със своето домакинство?

Едва бе изрекла тези думи и чу как някой се качва по стълбите, а това бяха Юнас и Мия-Мария.

— Аз се преместих в нова къща — рече Лота.

— Вече го знаем — отвърна Юнас. — Леля Берг ни го каза.

— И ще остана да живея тук завинаги — добави Лота.

— Самозалъгваш се — присмя се Юнас.

Мия-Мария обаче се спусна мигом към сервиза за кукли.

— О, чудесен е! — извика тя и започна да изважда една след друга чашите, чинийките, табличката и каната за кафе. — Наистина е чудесен!

После видя Виола Линея и дузината рокли.

— О, прекрасна е! — възкликна Мия-Мария и разрови роклите, за да види колко са на брой.

— Остави ги — нареди Лота. — Тази къща е моя и всички играчки тук са мои.

— Не мога ли и аз да си поиграя с тях? — попита Мия-Мария.

— Може, но само за малко — отвърна Лота. После запита: — А мама… плаче ли?

— Не, не плаче — каза Юнас.

— И все пак от време на време се случва да го правя — дочу Лота някой да казва долу от стълбите и това беше мама. — Разбира се, че плача за моята малка Лота.

Лота кимна доволно:

— Това няма да помогне. Аз вече съм се преместила и си имам своя къща.

— Да, виждам — рече мама. — И колко хубаво си подредила всичко!

— По-хубаво е, отколкото у дома — заяви Лота.

— Донесла съм ти едно цвете. Така е прието да се прави, когато някой се премества в нова къща — каза мама и подари на Лота червено мушкато в саксия.

— Добра идея — зарадва се Лота. — Мога да го сложа на прозореца. Благодаря!

Лота избърса отново прахта от всички мебели, за да видят това мама, Юнас и Мия-Мария, и те я похвалиха за усърдието й в домакинската работа. Но когато Лота привърши с бърсането, мама попита:

— Не искаш ли да си дойдеш вкъщи заедно с Юнас и Мия-Мария и да хапнеш нещо?

— Не, леля Берг ми носи ядене — отговори Лота и разказа колко умно бе измислила номера с кошницата.

— Във всеки случай не си глупава — каза Юнас.

После той седна на пода и се зачете в куп стари списания, които бе открил в един ъгъл. Мама обаче рече:

— Е, довиждане, мила Лота. Ако поискаш отново да се преместиш вкъщи, за Коледа например, знай, че всички ни ще зарадваш.

— Колко време остава до Коледа? — попита Лота.

— Седем месеца — каза мама.

— Ха, та аз ще остана да живея тук много повече от седем месеца! — извика Лота.

— Самозалъгваш се — промърмори Юнас.

После мама си тръгна.

Лота и Мия-Мария се заиграха с Виола Линея, а Юнас седеше на пода и прелистваше списанията.

— Нали е хубаво тук, Мия-Мария? — попита Лота.

— О, не съм виждала по-хубава стая за игра от тази — отвърна Мия-Мария.

— Това не е стая за игра — каза Лота. — Това е моята къща.

В този миг чуха отново някой да се качва по стълбите и това бе татко.

— Олеле! Олеле! Какво ни сполетя! — вайкаше се татко. — В града всички говорят, че си се преместила от къщи, Лота. Вярно ли е?

Лота кимна:

— Дааа, вярно е.

— Тогава зная един човек, който тази вечер ще плаче, и той е бедният ти баща. Представи си само, като вляза в детската стая, за да кажа на децата си „лека нощ“, едно от леглата ще бъде празно. Лота няма да я има.

— Това няма да помогне — каза Лота. Макар че й бе жал за татко, и то истински…

— Да, това наистина няма да помогне — рече татко. — Юнас и Мия-Мария обаче ще си дойдат сега с мен вкъщи и ще ядат за вечеря печени кюфтета и компот от кайсии.

После татко, Юнас и Мия-Мария си тръгнаха.

— Е, довиждане, малка Лота — каза татко на тръгване.

— Довиждане — отвърна Лота.

— Чао! — извикаха Юнас и Мия-Мария.

— Чао! — извика и Лота.