Астрид Линдгрен
Лота се мести от къщи (3)

Къде се мести Лота?

Както изглежда, ако поискаш, можеш да си тръгнеш от къщи; но трябва да знаеш къде ще се преместиш. Това обаче Лота не знаеше.

— Мога да попитам леля Берг дали ще ми позволи да живея при нея — каза тя.

После прехвърли Мечо през оградата, която разделяше градината на Ниманови от тази на леля Берг, и сама се покатери и прескочи от другата й страна.

Скоти, кучето на леля Берг, излая насреща й, като я видя, но Лота не се смути ни най-малко и не го удостои дори с поглед. Запъти се към къщата на леля Берг и влезе вътре.

— Добър ден — поздрави. — Може ли да живея тук?

— Добър ден, Лота — отвърна леля Берг. — Мислех, че живееш в отсрещната къща, при майка си и баща си!

— Да, но искам да се преместя — каза Лота. — При Ниманови не ми харесва.

— Аха, да, разбирам, значи искаш да се преместиш — рече леля Берг. — Не трябваше ли обаче да си облечеш още нещо отгоре?

— Ниманови не ми дават нищо — нито за ядене, нито за обличане — отвърна Лота.

А леля Берг плетеше пуловери, жилетки, шапки и ръкавици с един пръст и ги продаваше на хората, които не умееха сами да плетат. Сега тя бързо се запъти към скрина си, извади оттам един бял пуловер и помогна на Лота да го облече. Пуловерът бе малко големичък за Лота и й стоеше почти като рокличка.

— Харесва ли ти? — попита леля Берг.

— Чудесен е — отговори Лота. — Не жули и не боцка.

— Това е добре — каза леля Берг.

После Лота обгърна с поглед стаята.

— Къде ще сложим моето легло? — запита тя.

— Това вече е по-трудно за разрешение — рече леля Берг. — Знаеш ли, Лота, не мисля, че можеш да живееш при мен. Тук няма никакво място за още едно легло.

— Боже мили — възкликна Лота, — та нали все някъде ще трябва да живея!

Леля Берг се позамисли за миг, после каза:

— Според мен ти трябва да поживееш известно време самичка.

— Но аз нямам къща — отвърна Лота.

— Можеш да наемеш моя килер за вехтории — предложи леля Берг.

Отзад, в градината, имаше стара постройка, в която леля Берг държеше една косачка за трева, гребло, лопата, няколко чувала с картофи и още няколко с дърва за зимата. В горната част на постройката имаше таванско помещение. Там леля Берг бе оставила старите си мебели и някои непотребни дреболии.

— Само стари счупени вещи — казваше тя.

И затова наричаше тавана „килер за вехтории“.

Юнас, Мия-Мария и Лота се опитваха няколко пъти да се промъкнат в килера за вехтории на леля Берг само за да разгледат старите вещи вътре, но леля Берг ги откриваше всеки път и викаше през прозореца:

— Стойте, не ви позволявам да ходите там!

А сега казваше, че Лота можела да наеме килера за вехтории! И затова не бе никак чудно, че Лота се зарадва много на предложението й.

— Това е най-хубавото нещо, което съм чувала от много време насам — каза тя. — Може ли да се преместя там още сега?

— Най-напред ще трябва да поогледаме как изглежда вътре — отговори леля Берг.