Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Lotta på Bråkmakargatan, 1961 (Пълни авторски права)
- Превод отшведски
- Ели Буздрева, 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми(2018)
Издание:
Автор: Астрид Линдгрен
Заглавие: Децата от улица „Тряскаджийска“
Преводач: Теодора Джабарова; Ели Буздрева
Език, от който е преведено: Шведски
Издател: ИК „Пан“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2011
Тип: повест
Националност: Шведска
Редактор: Костадин Костадинов
Художник на илюстрациите: Илун Викланд
ISBN: 978-954-660-061-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4515
История
- —Добавяне
Лота си тръгва от къщи
Ето че дойде време мама да отиде на покупки. Ала преди това тя влезе в детската стая и каза:
— Хайде, Лота, бъди послушна и облечи пуловера. Тогава ще можеш да дойдеш с мен на покупки.
Да ходи с мама по магазините за Лота бе по-хубаво от всичко. Пуловерът, който трябваше да облече, обаче бе в кошчето за отпадъци, разрязан на парчета. Затова не бе никак чудно, че Лота започна отново да плаче, и то така, че се чу чак в къщата на леля Берг.
— Какво става с теб, Лота? — попита мама. — Нима искаш да се караме цял ден? Е, тогава ще трябва да отида на покупки сама.
После мама излезе.
Лота остана да седи на пода и плака с цяло гърло, докато й свършиха сълзите.
Тогава се умълча и се зае да размишлява.
„Сега ще трябва — казваше си тя — да стоя цял живот в детската стая само заради този омразен пуловер.“
Всички останали бяха на покупки, на училище, на работа или си имаха някое друго интересно занимание, а Лота трябваше да седи с Мечо на пода в детската стая съвсем сама, и то без дрехи.
— По-добре да си тръгнем от тази къща — каза тя на Мечо.
О, разбира се, че ако поискаш, можеш да си тръгнеш от къщата, в която живееш. Както бе постъпила Мая, помощничката на госпожа Ларсон.
„При Ларсонови, изглежда, не й хареса“ — бе казала мама.
— И на мен при Ниманови не ми харесва — рече Лота на Мечо.
Ниманови — това бяха мама, татко, Юнас, Мия-Мария и естествено — самата Лота.
— Всички те са лоши към мен — каза тя. — И заслужават да си отидем.
Лота реши веднага да си тръгне от къщи.
— Трябва да побързаме, докато не се е върнала мама — обясни на Мечо, — защото тогава вече няма да може.
Ала тя не искаше да си тръгне, без това да остане незабелязано. Мама трябваше да разбере и да плаче, че Лота вече я няма.
Затова Лота взе лист и молив и написа на мама бележка.
Юнас я беше учил да чете и пише с печатни букви. И сега, макар че не й беше лесно, Лота успя да се справи и върху листа се появи следното съобщение:
Утива си
виш в кошъ за одпадаци
Което трябваше да означава:
Отивам си, виж в коша за отпадъци.
— Тогава мама веднага ще разбере защо съм си тръгнала — каза тя.
След това взе Мечо и излезе от къщи. Така, както си беше — по ризка и гащички, обувки и чорапи.
Ала преди това се отби в кухнята и изпи какаото до дъно. После взе филийката с масло и сирене и я изяде в коридора.