Веселин Георгиев
Миг реалност

Пролетна зора дойде,

надигна нощна пелена…

Лазурните лъчи попиват бавно

във желаеща земя.

 

Като две единствени тела —

копнеещи, неустоими…

Разцепена на две душа

събира своята съдба.

 

Дали денят ще е идеален?

Събран отново в шепи

или мрачно пък реален,

между тях изтекъл вече…

 

И в земята капки да попият

кристалночистите сълзи

на човека, който чувства

и страстно всеки миг цени…