Веселин Георгиев
Надежда

И тъй, потънала в забрава,

във дни и нощи на тъга

безмълвна птица над океана

безспирно търси небеса.

 

Но утрото е тъй прекрасно,

родено от родилни мъки на нощта —

това аз искам да покажа,

че пак ще има светлина…

 

И така във тоз суров живот,

посява, кълне и пораства,

искрица жар във твойта пазва.

 

Дори да мислиш,

може би — недей…

Искрица малка, малка —

в теб все още тя живей…