Веселин Георгиев
Балонче

Беше малко — мъничко и гладко.

Знаеше, че е съвсем за малко,

но природата му бе такава,

та се чуди и се пита то:

— Ще има ли за мене слава?

 

Пълно е със шарени мечти,

то опитва да лети…

Опит то единствен прави

с цел на път да се отправи.

 

Каква ли смеска е това?

Веро, чашка и вода,

а детето с крехката ръчичка

дава му живот на птичка.

 

Но остава още нещо,

искаше и то горещо…

С дъх един душа да има.

Изду се то и си замина…