Веселин Георгиев
Едната самота

Когато всичко свърши

и хлопне дворната врата.

Когато сам си вкъщи,

останал там във самота.

 

Защо така ли се получи

и можеше ли да е друго?

От грешките да се поучим

и така ще стане чудо.

 

Добър или пък лош,

един или пък друг.

Ден след тежка нощ

във омагьосан кръг.

 

Сам душата си да стиска —

не подаде ти ръката,

а някой можеше да иска.

Сега, прегърнал самотата…