Мехмет Мурат Сомер
Убийството на Бусе (2)

2

Дошлите бяха Белкъс, собственичка на бутик в Нишанташъ, съпругът й Ферух, авторът на текстове за песни Суат, една журналистка, както и някакъв мъж, който се занимавал с реклама. Не успях да чуя имената на последните двама и ги виждах за първи път. Мъжът с рекламата се казваше Ахмет, на мен ми се стори, че е „мека китка“. По-късно щеше да се разбере. Седнах на тяхната маса. Хасан стоеше до нас, усмихваше се професионално и чакаше поръчката.

Въпреки че познаваше Белкъс, Ферух и Суат, когато имаше чужди хора, Хасан се държеше вежливо и дистанцирано. Иначе обикновено веднага се нахвърля върху Суат, прегръщат се и започват да клюкарстват.

Суат, също като мачовците, постави краката си един връз друг, запали цигарата си по възможно най-мъжкия начин и си поръча ракия. Беше перфектната лесбийка. Всеки мъж би изглеждал женствено до нея. Суат си поръча ракия, а Ферух уиски с много лед. Останалите решиха да пият бяло вино. Щом като пие бяло вино, Ахмет със сигурност е обратен. Стопроцентовите мъже, когато имат пари, пият твърд алкохол, а когато нямат — бира. Какво е това лигавене с бяло вино?

Клубът се беше напълнил още повече. Таксата на входа като че ли предизвикваше хората.

Докато забавлявах Белкъс и компанията й, съвсем забравих за Бусе. Бутикът на Белкъс е демоде, но понякога изскача нещо подходящо за мен, което тя ми продава на разумна цена. Тоест взаимоотношенията ни малко или много са важни. За съпруга й Ферух, когото всъщност винаги съм мислил за прост посредник, е трудно да се повярва, че е финансов консултант. За това безспорно допринасят и бижутата му: на дясната китка дебела златна гривна, на която с дребни брилянти е инкрустирано името му; на лявата китка — часовник със златна верижка, но за съжаление не е „Ролекс“; три златни пръстена, единият с камък, които още повече се набиват на очи заради косматите му ръце. Не е ли достатъчно?

Истинското име на Суат е Айшен. Суат е фамилията. Но понеже е станала известна като Суат, а и звучи по-мъжествено от Айшен, използва за постоянно това име. Обижда мъжете при всяка възможност и се хвали, че до днес нито една мъжка ръка не я е докосвала. Според нейната категоризация, на най-високото ниво са лесбийките, на второ място са хетеросексуалните жени, следваме ние, после са хомосексуалните, бисексуалните и на най-ниското ниво са праволинейните мъже. До днес не е написала нито един добър текст на песен за мъжете певци. За тях винаги е създавала безсмислени текстове, с абсурдни ситуации и чувства. Всичките й хитове — а те са достатъчно много, за да не бъдат пренебрегнати — са писани за певици, на които е почитателка, но никога не е имала. Преди време около нея се навърташе неотлъчно като сянка една червенокоса певица с лунички, която всъщност доста й помогна да пробие на пазара. Но всичко приключи, когато веднъж певицата на всеослушание й извикала „Айшен“, което се беше превърнало в основна новина по клюкарските страници. Сега работела с младежи.

Идваше за първи път от доста време насам. Този път не ме прегърна и не погали дупето ми, както правеше винаги. Според мен, това беше добър признак. Но не беше ясно какво ще направи след петата чашка.

Латентният господин, който се наричаше Ахмет, наистина изглеждаше като истински джентълмен, докато отпиваше от бялото си вино на малки глътки. От безпокойство палеше цигара след цигара. Беше притеснен от факта, че трябва да стои с познатите си на такова място. Оглеждаше се около себе си със завист, захласваше се по танцуващите момчета и нашите момичета. Сигурен съм, че при първа възможност ще дойде тук сам и след като се огледа наоколо за познати, ще се забавлява до насита.

Журналистката с някакво странно или незначително име наблюдаваше с любопитство околните. Личеше, че й е за първи път. От време на време ме поглеждаше тайно, но не се случи очите ни да се срещнат. Напук говорех възможно най-басово. Погледнеше ли към мен, веднага се усмихвах по най-сладкия начин. След като отговорих достатъчно на въпросите й — вече бях преполовил питието, което си бях поръчал, идвайки на тяхната маса, — поисках разрешение и станах. Както казах, през препълнените нощи има много работа.

След като станах от масата им, Бусе, която познаваше Белкъс и мъжа й, по едно време седна при тях. Ако не се лъжа, преди тримата бяха пробвали някакви неща. Но според думите на Бусе, опитът не бил много успешен и тримата първо се покикотили, след което Ферух и Белкъс започнали здраво да се карат и Бусе се изпарила.

Насочих вниманието си към други неща. Беше пълно с различни по възраст и вид мъже, които привличаха интереса ми, а същевременно и с чаровни момичета, жадни за моето внимание. Имаше и такива, които понякога създават проблеми. Не допускам в клуба момичета, които, като пийнат малко, стават груби. Също така не пускам втори път в клуба и мъже, които създават проблеми вътре или навън. Ако ще да е Ален Делон, няма да може да влезе повече. Макар и доста демоде, но все още, когато стане дума за мъж, това е първото име, за което се сещам. Особено на младини! Възхищението си съм наследил малко и от майка ми. Тя също много обичаше Ален Делон. Когато е била бременна с мен, постоянно гледала негови снимки, за да приличам на него. И след като се родих, продължи да гледа неговите снимки. Щом започнах да разбирам от мъже, гледахме снимките заедно. Заведе ме на всички негови филми, гледахме ги захласнато.

Когато има много работа, тоест движение на хора, времето минава бързо. Докато се поздравяваш с този-онзи, докато поговориш с един-двама, и станало сутрин. Ние работим до зазоряване. През уикендите, когато си тръгва и последният клиент, много малко от момичетата са останали на сухо. Някои от тях дори излизат на работа няколко пъти и се връщат обратно в клуба. Ето така приключваше и тази нощ. Хвърлих едно око на сметките — приходите пак бяха изключителни — и излязох. Усещах си брадата, която вече поникваше под фон дьо тена. Пред клуба се качих на таксито, което беше повикал Джюнейт. Веднага събух обувките с високите токчета. През целия път си разтривах стъпалата. Не е лесно, седем-осем часа, през повечето време на крак, да се движиш като газела върху петнайсетсантиметрови токчета. Този шофьор ми е познат. Един възрастен господин. Знае дома ми, не говори много. И никога няма дребни за ресто. Разбира се, и тази сутрин беше така. Нямаше как да му подаря два пъти по-голяма сума от стойността на пътуването. Щеше да мине вечерта през клуба и да си я получи.

Влязох вкъщи боса. Така или иначе, нямаше как да заспя, без да си взема душ. Дори може би след това щях да пийна и нещо студено. Чай от резене, това беше новият ми фаворит. Успокоява, прочиства системата — не знам точно коя. Постоянно чета за разни неща, кое за какво е полезно.