Мехмет Мурат Сомер
Убийството на Бусе (19)

19

Домът ми, спокойното, но разхвърляно гнездо ме чакаше. Колко много работа имах за вършене тази вечер, преди да отида в клуба. Не таях особена надежда заради касетата, с която успях да се сдобия, но беше сигурно, че ще ме занимава известно време.

Не очаквах Бусе, която не разкриваше себе си пред никого, да е разказала цялото си минало и всичките си тайни с подробности на някаква си журналистка. Естествено, ако не е взела наркотици преди това. Ако е взела наркотици, езикът й може да се е разплел и да е разказала един куп истини и измишльотини.

Никога не се знае какво може да направи човек, който е взел наркотици. Има много хора, които след употреба на марихуана губят съзнание и заспиват в скута на най-любимия човек, без да направят нищо.

Мъжкарите, които се бият в гърдите, че са най-великите, след употреба на кокаин са толкова пъргави, че не може да се опише. И дума не можеш да кажеш за мъжествеността им, а като дръпнат от кокаина, го поемат от раз до дъното. Много съм ги виждал. И щом се съвземат, се държат, като че ли не се е случило нищо.

Най-непохватният се превръща в звяр, а най-заспалият в сексмашина. Нашите момичета като дръпнат, не е ясно какво може да се случи. При някои мъжкото надделява и стават все по-големи мъжкари. Други скачат с думите: „Разкарайте се, стига толкова“ и след това пребиват от бой мъжете, с които са излезли.

Трети, като пийнат, се превръщат в котки, разлели мляко, обръщат се и заспиват. Гласът им утихва, почти изчезват.

Имаше едно момиче, което, като се напиеше, ставаше да чисти и посред нощ миеше прозорците. И точно в един такъв случай падна от третия етаж.

Спомних си за тези неща, докато пътувах, и на лицето ми се появи глуповата усмивка.

Докато влизах вкъщи, се беше стъмнило. Летните дни вече се скъсяваха. Автоматът на входа не светна. Хубаво го проклех. Пак нямаше ток. И веднага ми просветна: ами без ток как ще преслушам касетата? Съвсем естествено, нямах диктофон с малка касета и се надявах да я поставя на телефонния секретар, за да я изслушам. А токът беше спрял. Качих се в апартамента си, псувайки общината, ръководството на електрификацията, Министерството на енергетиката и природните ресурси, начело с министъра, всичките му служители, правителството, парламента и всички други институции и хора, които могат да имат нещо общо. Стълбището бе тъмно заради спряния ток. Затова качването ми до апартамента, съответно и псувните ми продължиха доста дълго.

Навън не беше се стъмнило изцяло, но въпреки това в блока си беше тъмница. Затрудних се дори да намеря ключалката.

Естествено, и в собствения ми апартамент нямаше ток. Извадих касетата от джоба си и я оставих на масата, след което съблякох дрехите, залепнали по тялото ми от пот. Прострях ги на задния балкон да се проветрят. Не виждах пречка да изляза гола. Все пак е хубаво да има малко ексхибиционизъм. Намокрих си лицето и косата. Чувството на прохлада ми се отрази добре.

Сега и телевизорът нямаше да работи. Тъкмо имах нужда от състезанията за знания. Приготвих си чай с лед в голяма чаша и се разположих чисто гола върху канапето. Гледахме се взаимно с касетата върху масата, която лека-полека изчезваше в тъмнината. Нещата, които щях да чуя, ме караха да се вълнувам. Особено ако на пияна глава е споменала имената на хората, с които е била, щях да получа доста улики.

Тялото ми беше напрегнато. И много добре знаех от какво се нуждая. Но опитвах да не мисля за това. Прозорците бяха отворени. Подухващият от време на време лек летен бриз караше тялото ми да настръхва. Тази сладка отпуснатост, от една страна, ме възбуждаше, а от друга — ми се приспиваше.

Чаках звука на хладилника. По-точно звука на включването му след пускането на електричеството. На вратата се почука. Понеже нямаше ток, не беше звънецът, а леко почукване. Кой може да е в този час? Първият, за когото ми хрумна, беше Хюсеин. Че бях възбудена, бях, но чак пък толкова. Реших да погледна през шпионката. Ако е някой безполезен, няма да отворя. Отидох до вратата, без да вдигам шум, вървейки на пръсти. Обичам да ходя така престорено и поклащайки се. Добре си вървях. Без да пречупвам коленете, изправена, като тези, които не са стабилни с обувки на високи токове.

Не виждах нищо заради тъмнината на стълбището. Забелязах сянка с висок ръст. Май беше мъж. Естествено, стана ми любопитно кой може да е. На вратата ми не идват мъже току-така, без причина. А особено когато съм възбудена, въобще не идват. Винаги, когато имам настроение, ще се случи човекът, когото си набележа, да е възпрепятстван и нищо не се получаваше. Кой може да е? Избрах да се предам на невъзпитаните си плътски желания и любопитство.

Не можех да отворя чисто гола.

— Кой е? — попитах.

— Аз съм Кенан — отговори. — Полицаят.

Докато изричаше „полицаят“, понижи гласа си.

Браво на него, нямаше нужда да обявява това на целия блок.

— Един момент — казах.

Развълнувах се. Разтреперих се. Да, определено днес ми беше ден. Потърсих нещо, с което да се покрия, да се увия. Шалът, с който се бях наметнала снощи, беше пред мен. Веднага се увих в него по секси начин.

Открехнах вратата, без да я отварям докрай. Виждаха се главата и голото ми рамо.

— Заповядайте?

— Ами… — рече той. — Реших да мина, като ми свърши смяната.

Беше се облякъл цивилно. Миришеше прекрасно на шампоан и дезодорант. Гледаше ме с надежда и ме изпиваше с очи от горе до долу. Истината е, че аз си бях готова на всичко, но не можеше без поне малко флирт. Открехнах още вратата и показах цялото си тяло. Бях като жените вамп по филмите: едната ми ръка беше на дръжката, а с другата държах шала си. Покриваше тялото ми, доколкото бе възможно. Показваше повече от необходимото.

Погледът му се промени. В този момент, ако беше дошъл някой в блока, ако бе отворил вратата някой от съседите, щях направо да се изложа. Кенан оправи подутината пред себе си, гледайки към мен. Нямаше нужда от повече приказки. Целта беше ясна. Това, което бях облякла, или не бях облякла, намаляваше възможността ми да кокетнича и да се дърпам. Нямаше какво друго да направя, освен да го поканя вътре. Влезе направо в спалнята.

Честно казано, добре ми се отрази. Щеше да бъде по-хубаво, ако беше по-дълго, ако всичко не бе приключило за по-малко от десет минути. Да, от влизането му през вратата до обличането и излизането му обратно бяха минали десет или най-много петнайсет минути. Но също както имамът не яде винаги ориз, така и моят късмет, който ми дойде на крака, не може все да бъде перфектен. Нямаше нужда да бъдем алчни. Това беше печалбата от натоварения ден. Сравнено с журналистката, която отрязах, си беше направо пир. Че беше кратко, беше, в леглото също не бе особено похватен и игрив, но, кълна се, пакетът му си беше големичък. Като го хвана с две ръце, направо си ги изпълва. Особено ташаците, всеки един от тях си беше почти килограм. Отгоре на това все още нямаше ток. Нима имах нещо по-добро за вършене?

Предпочитах да се бяхме любили още малко, да ме бе целувал силно, без да стиска устните си, да не беше казал веднага: „Хайде, обърни се.“ Кой не би предпочел това?

Но пък имаше инструмент и пакет към него, който задоволяваше дори само да беше държан в длани. Със сигурност би влязъл в първите десет или поне в първите двайсет в моя списък. Тоест дори видът му беше достатъчен. Иначе от гледна точка на представянето щеше да заеме едно от последните места.

Макар и повърхностно, Кенан беше усетил напрежението в мен. Докато слизаше по стълбите, аз вече бях под душа. Междувременно дойде и токът.