Уилям Пол Йънг
Колибата (20) (Там, където можем да срещнем Бог…)

Послеслов

Е, това е историята. Предадох я така, както бе разказана на мен. Сигурно някои от вас ще се запитат дали всичко, което Мак си спомня, е истина, или е халюцинация, причинена от травмите и морфина. Мак, който вече е напълно възстановен, убедено твърди, че всяка дума от разказа му е истина. Според него всички промени, настъпили в живота му, са достатъчно доказателство. Безутешната тъга го е напуснала и той живее през повечето дни с чувство на дълбока радост.

Въпросът, който стои пред мен сега, докато пиша тези редове, е как би трябвало да се завърши подобна история? Може би е най-добре да споделя накратко какво бе въздействието й върху мен. Както вече споменах в предговора, разказът на Мак ме промени. Не мисля, че има дори един аспект от живота ми, който да не е бил дълбоко повлиян от нея. Особена метаморфоза претърпяха междуличностните ми взаимоотношения. Дали вярвам на историята на Мак? Иска ми се всичко в нея да е истина. Може би част от нея не е съвсем достоверна в определен смисъл, но като цяло тя е истинна, ако разбирате какво имам предвид. Бихте могли да обсъдите този въпрос със Сараю.

Мак е човек, който никога няма да спре да се променя, подобно на всеки от нас. Само че той приема промените с благодарност, докато аз все още се съпротивлявам. Забелязал съм, че е способен на по-силна обич от повечето хора, бързо прощава и не се колебае да поиска прошка. Преобразяването му доведе до доста сътресения във взаимоотношенията му с околните, някои от които — тежки. Но трябва да отбележа, че никога не съм общувал с друг възрастен, който живее живота си с такава простота и радост. Сякаш отново е станал дете. Може би по-точно е да се каже, че сега изживява детството, което никога не е имал. Доверчив и вярващ в чудеса, той приема дори тъмната страна на живота като част от невероятно богата и сложна бродерия, извезана от невидимите ръце на любовта.

Докато пиша този послеслов, Мак навярно дава свидетелски показания по делото срещу Убиеца на момиченца. Надяваше се да се срещне с обвиняемия, но все още не е получил разрешение. Твърдо решен е един ден да го посети в затвора — дори ако се наложи да чака дълго.

Ако някога имате шанс да прекарате известно време с Мак, ще разберете, че той се надява на нова революция — революция на любовта и добротата, в основата на която ще е Исус и това, което той е направил и продължава да прави за всеки, жадуващ за помирение и място, което може да нарече свой дом. Тази революция няма да има за цел да събори нечия власт. Ако това стане, то ще е непредвидена последица. Тя ще се разгърне чрез кротката сила на ежедневното умиране, службата на другите, любовта и смеха, на скромната нежност и невидимата доброта, защото, ако едно нещо има значение, има значение и всичко останало. И един ден, когато ни се разкрие цялата истина, всеки от нас ще коленичи смирено и обгърнат от силата на Сараю, ще признае, че Исус е Господарят на цялото Мироздание, който прославя името на нашия Татко.

Сигурен съм, че Мак и Нан все още понякога се качват горе, до колибата, просто за да останат насаме. Не бих се изненадал, ако той отива до рухналия пристан, сваля обувките и чорапите си и прави крачка към водата, за да провери дали наистина… навярно се досещате какво.

Навред е раят по земята

и всеки храст говори с Божи глас,

но само онзи, който вижда, обущата си сваля;

останалите гледат къпините да оберат.

Елизабет Барет-Браунинг

За нови изживявания с „Колибата“ ви каним да посетите уебсайта:

theshackbook.com

Там:

● Споделете чувствата, които „Колибата“ е събудила у вас, и прочетете какво казват другите.

● Споделете своите мисли, участвайте в обсъждания на книгата във форума.

● Общувайте директно с автора.

● Прочетете блога на Уили.

● Закупете още копия от „Колибата“.

● Прочетете последните новини за проекта „Миси“.