Никос Казандзакис
Рапорт пред Ел Греко (35)

Азбучник

Авакум (библ.) — един от дванайсетте малки пророци.

Авраам (библ.) — еврейски патриарх, потомък на Сем.

Али (600–661) — четвърти арабски халиф. Братовчед и зет на Мохамед.

Антоний Велики (251–356) — прочут отшелник в Тебаида. Един от учредителите на монашеския живот.

Арсений (350–445) — наставник на Аркадий, първият владетел на Източната Римска империя, или Византия.

Атанасий Александрийски (295–373) — александрийски патриарх, писател проповедник. Борил се срещу арианската ерес.

 

Бергсон, Анри (1859–1941) — френски философ идеалист. Член на Френската академия. Нобелова награда за литература през 1927 година.

 

Василий Велики (325–379) — епископ на Кесария, писател проповедник, установил ред в богослужението.

Вилардуен, Жофроа дьо (1155–1213) — френски феодал, един от ръководителите на втория кръстоносен поход.

 

Георги, св. (?-303) — кападокийски княз, умрял мъченически през царуването на Диоклециан.

Гален, Клавдий (130–200) — гръцки лекар и учен от Пергам. Практикувал в Рим. Въвежда експеримента и опровергава някои погрешни схващания на Аристотел.

 

Давид (IX в. пр.н.е.) — пророк и втори цар на Израил.

 

Епистима, св. (III в.) — мъченица от град Едеса Сирийска.

 

Зевксис (V-IV в. пр.н.е.) — старогръцки художник. Пръв прилага светлосенки.

 

Иесай (IX в. пр.н.е.) — баща на цар Давид.

Илия, св. (X в. пр.н.е.) — еврейски пророк.

Иоан Богослов (I в.) — наричан още Иоан Евангелист. Един от дванадесетте апостоли.

Иоан Златоуст (347–407) — един от отците на Църквата, цариградски патриарх, оратор и писател.

Иоан Колибар (V в.) — син на богатия цариградски сановник Евтропий. Отрекъл се от разкоша и прекарал последните години от живота си в една колиба до богатия си бащин дом.

Исав (библ.) — син на Исаак, брат на Яков, комуто отстъпил първородството си за паница леща.

Истрати, Панаит (1884–1935) — румънски писател.

 

Йоргенсен, Йенс (1866–1956) — датски писател и поет.

Йотор или Йетро (XV в. пр.н.е.) — тъст на Мойсей.

 

Караискакис, Георгиос (1782–1827) — един от героите и ръководителите на Гръцкото освободително въстание срещу турското владичество. Загинал при отбраната на Атина.

Катерина, св. (1347–1380) — италианска монахиня, известна с пророкуванията си.

Клара, св. (1193–1253) — основателка на женски религиозен орден, чиито членки се наричат „клариси“.

Константин XI Палеолог (1405–1453) — последният византийски император. Загинал в боя при превземането на Цариград от турците.

 

Лудвиг II (1845–1886) — крал на Бавария. Голям почитател и покровител на Рихард Вагнер.

Лука, св. — един от четиримата евангелисти. Според едни източници бил лекар по професия, според други — художник.

 

Маврикий, св. (III в.) — мъченик, водител на Тебаидската легия.

Мина, св. (IV в.) — мъченик, подложен на големи изтезания, преди да бъде посечен.

Мойсей (XV в. пр.н.е.) — древноеврейски пророк, законодател, който, според Библията, извежда евреите от Египет.

 

Неру, Джавахарлал (1889–1964) — индийски държавник и политически деец. Един от лидерите на партията Индийски национален конгрес. Съратник на Махатма Ганди. Министър-председател на Индия от 1947 г. до смъртта си.

Ницше, Фридрих (1884–1900) — немски философ, представител на ирационализма и волунтаризма. Поет.

Никифор II Фока (912–969) — византийски император. Водил успешни войни срещу арабите. Отвоювал от тях Крит, Кипър, Киликия, Антихохия, Северна Сирия.

 

Павел, св. (?-69) — наречен апостол на езичниците. Загинал в Рим.

Паразий (IV в. пр.н.е.) — старогръцки художник, съперник на Зевксис. Творбите му се отличавали с голяма достоверност.

Парависино-и-Артеага, Ортенсио-Феликс (1580–1632) — испански теолог, поет и литератор.

Праксител (390–330) — именит древногръцки скулптор. Статуите му се отличават с грация и изтънченост.

Продром, Теодор (XII в.) — византийски писател, живял в двора на Комнините. Автор на поеми.

Прокъл, Диадох (412–485) — гръцки философ неоплатоник.

 

Ренан, Ернест (1823–1892) — френски езиковед, историк, критик и писател.

 

Сари-ал-Сакади (IX в.) — мюсюлмански мистик.

Саул (1115–1055 пр.н.е.) — първият цар на евреите.

Себастиан, св. (250–288) — началник на преторианска кохорта. Загинал като мъченик.

Сократ (469–399 пр.н.е.) — старогръцки философ идеалист. Философията му е известна от „Диалозите“ на Платон.

Соломон (X в. пр.н.е.) — цар на Израил. Син на Давид. На него се приписват три книги от Стария завет.

Стезихор (640–550 г. пр.н.е.) — древногръцки поет. Оказал голямо влияние върху развитието на хоровото пеене и хоровия лиризъм.

Стурнарас, Николаос (?-1826) — гръцки военачалник от Гръцкото освободително въстание.

 

Теотокопулос, Кириакос (1541–1614) — гръцкото име на Греко.

Тереса де Хесус, св. (1519–1582) — испанска поетеса, мистичка, реформирала Ордена на кармелитките. Позната също като Тереса Авилска.

 

Филип II (1527–1598) — крал на Испания. Предприел опит да завладее Англия с известната „Непобедима армада“.

Франциск от Асизи, св. (1182–1226) — основател на Ордена на францисканците и на други монашески ордени.

Фройд, Зигмунд (1856–1939) — австрийски невропатолог и психиатър, създател на теорията на психоанализата.

 

Хасан (625–669) — син на Али и Фатима — дъщеря на Мохамед. Пети халиф от династията на Правоверните.

Христофор, св. (III в.) — мъченик, роден в Сирия. Умъртвен след изтезания около 250 г.

Хюсеин (?-680) — втори син на халифа Али и Фатима — дъщеря на Мохамед. Почита се от шиитите като един от шиитските имами.

 

Швайцер, Албер (1875–1965) — френски лекар, хуманист, философ и музикант. Борец за мир. Нобелова награда за мир през 1952 г.

Шопенхауер, Артур (1788–1860) — немски философ идеалист. На научното познание противопоставя метафизичния идеализъм.

 

Челано, Томазо ди (?-ок. 1255) — италиански поет, музикант, духовник. Един от първите последователи на св. Франциск от Асизи.

Чингисхан (1155–1227) — монголски хан и пълководец. Завладял Северен Китай, Средна Азия, Иран, Закавказието и др. Империята му се разпада скоро след неговата смърт.

 

Юлиан Отстъпник, Флавий Клавдий Юлиан (332–363) — римски император, философ неоплатоник. Опитал се безуспешно да възстанови езичеството, заради което бил наречен от Църквата „Отстъпник“.

Юстиниан I (483–565) — византийски император. Завладял Северна Африка, Италия и част от Испания. Кодифицирал ранновизантийското право и спомогнал за разцвета на византийското изкуство.

 

Якоб (библ.) — еврейски патриарх, син на Исаак; баща на 12 сина, родоначалници на 12-те израилски племена.