Глен Кук
Тя е тъмата (55)

55

— Изглеждаш като лайно — ми каза Едноокия по време на закуската.

— Благодаря за поощрението.

— Какво става?

— Лоши сънища тази нощ — той не знаеше през какво бях преминал. Реших сега да не споделям всичко, но упражних владеенето си на езика на Защитника достатъчно, за да му кажа:

— Изглежда, нашата приятелка, жената с гарваните, замисля нещо със старата си дружка Оплаквача, с нашия любим Измамник и детето — едновременно и Тай Дей, и майка Гота ме изгледаха остро. Бях споменал талианската дума за Измамник — туга. Нюен Бао също я използваха.

— А старият Дългата сянка смята, че няма за какво да се тревожи.

— Аха. Знахаря винаги казва, че дори параноиците понякога срещат някой, опитващ се да ги намушка в гърба. — Така ми отговаряше, когато му казвах, че прекалява с параноята.

— Хубаво е да се знае такова нещо, но как да го използваме?

— Не е мой проблем. Аз само работя тук. На капитана се полага да взема решенията. Нали затова е капитан — просто за забавление изтърсих талианската дума за капитан — джамадар. Тай Дей и майка Гота ме изгледаха отново. В контекста на Измамниците джамадар означаваше нещо повече от капитан. Указваше водач на група, която е като малко племе от Измамници. Единственият сега известен жив джамадар на Измамниците беше Нараян Сингх, който бе станал джамадар на джамадарите преди унищожаването на неговия култ.

Те щяха да си мислят, че говорим за живата легенда, за светеца, който все още ходеше по земята, прославяйки богинята си.

Излапах остатъка от закуската си, благодарих на майка Гота, станах и напуснах землянката. Тай Дей ме последва.

— Само ще отида да видя капитана — подхвърлих му. — Ако искаш, можеш да останеш и да работиш по къщата — сега наричахме нашата дупка в земята къща.

Тай Дей тръсна глава. Напоследък беше занемарил задълженията си на телохранител. Не се почувствах пренебрегнат.

Времето има начин да притъпи и най-острия ръб на решимостта.

Изчаках един момент, за да може Едноокия да се присъедини към нас, но той не излезе. Все повече и повече малкото лайно изглеждаше съвършено охотно да се самопоканва на семейната ни трапеза, вместо да се набърква в някакви негови си неприятности.

Трябваше ли да съм изненадан след всичките тези години?

Знахаря изглеждаше почти толкова щастлив, колкото се чувствах и аз. Явно също не е спал в легло от рози. Той изсумтя:

— Какво е този път?

— Посънувах малко през последната нощ. Отидох до ада и се върнах, и излязох да поскитам отвъд, без изобщо да използвам Пушека — дадох му потискащите подробности.

— Можеш ли да го направиш пак?

— Пропадам през заешки дупки в пространството и пукнатини във времето от повече от година. Може би съм успял да го овладея.

— Значи няма да имаме нужда от Пушека.

— Особено след като заплашва да се събуди — трябва да съм имал доста гаднярски вид на лицето си, защото Знахаря вдигна вежда. Продължих: — Ще е забавен за гледане как се опитва да се приспособи към новия свят, в който се е събудил.

Знахаря се ухили мазно.

— Ще ти се прииска да стоиш откъм наветрената страна. Той ще си изповръща червата, като види колко далеч сме стигнали. Междувременно, понеже така и така си тук, би било добре, ако отидеш да посетиш Господарката. Изпратих й твоите карти. Тя ще отстрани Нараян и ще хване момичето. Ако някой те попита за картите, всичко, което знаеш, е, че сме пленили двама от офицерите на Могаба, служещи в гарнизона на Наблюдателницата.

Изсумтях, без да съм силно развълнуван. Нямаше да съм в състояние да излъжа убедително Господарката.

— Експериментирай с броденето. Трябва да знам, ако можем да се справяме без Пушека.

— Вече съм наясно с едно сериозно затруднение.

— Хм?

— Когато съм сам, не мога да се връщам назад във времето.

Знахаря засмука въздух, после го издуха.

— Дали няма да се научиш? Трябва да има някаква хватка. При Пушека работи сигурно.

— Ти каза, че ще говориш с Едноокия за това как да му попречим да се събуди.

— Не ми беше от голяма помощ.

— Бил ли е някога?

— Ако го видиш, прати ми го.

— Добре — излязох от подслона на Знахаря, поспрях навън, за да се взра към лагера под стената на Наблюдателницата. Казах: — Шефът иска от мен да отида ей там и да покажа на Господарката как да си върши работата.

Беше ярък, слънчев ден. Духаше лек ветрец, достатъчен, за да отнася надалеч дима и зловонието. Тай Дей отбеляза:

— Може би част от земята ще е изсъхнала.

Повечето сняг се беше стопил. Пролетта приближаваше. Около Киаулун това означаваше кален сезон. А в тинята се въдят досадни буболечки.

Чудих се дали топящите се снегове ще причинят наводнения, които да прогонят Ловеца на души от скривалището й. Крайно време пролетта да дойде в Киаулун. Навсякъде другаде тя вече бе пристигнала.