Глен Кук
Тя е тъмата (28)

28

Ядосан, аз слязох от каруцата. Навън беше ден, точно както и в тресавището. Имаше много дим. Откъм фронта, където нямаше промяна в позициите, се носеше силен шум. Малко вероятно беше Стареца да отдели време, за да изслуша злополучната ми авантюра. Тя не засягаше случващото се тук.

Отидох до лагерния огън. Не тлееше. Всъщност беше изстинал.

Къде бяха Тай Дей и майка му? А чичо Дой?

Не и тук.

Намерих вода и пих, чудейки се колко време ще мине, преди водният запас да намалее критично, както храната. Задрямах.

Накрая Едноокия си свърши работата. Излезе и седна до мен.

— Сега ми разкажи за случката.

Разказах му.

— Този път вероятно си научил нещо важно, хлапе.

— Какво?

— Ще ти кажа, след като поговоря със Знахаря.