Глен Кук
Тя е тъмата (25)

25

Пуснах Пушека. Около каруцата не се виждаха хора, с изключение на майка Гота и Тай Дей. Присъединих се към тях. Те останаха безмълвни. Хапнах, без да продумам, изпих много вода, изкатерих се обратно в каруцата и си подремнах доста дълго. Сънувах. Сънищата не бяха приятни. В тях Ловеца на души се забавляваше чудесно, гаврейки се с нас, защото това най-много я развличаше.

Събудих се и ядох отново, едва съзнаващ, че поглъщах някои от най-лошите кухненски творения на майка Гота. Наливах се с вода, сякаш ми се случваше за първи път от седмици. Смътно осъзнавах, че Тай Дей гледаше притеснено. Опитах се да го проумея, но не можех да се съсредоточа.

Беше късно. Лагерът изглеждаше спокоен. Войниците все още бяха напред. Нощните часовои обикаляха бдително, предупредени, че във вражеския лагер се навъртат Удушвачи. Караулите си бъбриха тихичко, докато спираха да си стоплят ръцете край огньовете. По-далеч назад оцелели от лагерните придружители събираха жалкото си имущество и се измъкваха, преди да бъдат подкарани отново като стадо.

На височините ожесточената битка продължаваше. Могаба възнамеряваше да се бори за всяка педя земя.

Не всички лагерни придружители успяха да се махнат. Огньовете от фланга на Господарката отново започнаха да прикриват лагера ни с дим. Дали капитанът си беше наумил някоя нова дяволия?

Питах го, когато се появи малко по-късно.

— Надявам се там да си мислят така — каза той. Не можеше да престане да се хили. — Искам Могаба през остатъка от живота си да поглежда през рамо, плашейки се от сянката си, като си мисли, че друг капан всеки миг ще зейне под краката му… Може и да не бърка понякога — Знахаря се засмя отново.

Всичките старши офицери започнаха да събират около огъня, стъкмен като празничния голям огън на гуни. Политически неутралните свещеници от всички вери изпълняваха обреди за отправяне на благодарност. Дори Господарката дойде, придружена от своите офицери и почитатели. Изглеждаше като полубогиня, по-реална от всяко талианско божество, освен страшилището Кина. В съвременната епоха май само Кина се занимаваше със светски събития.

Но тя имаше личен интерес.

Трудно бе да се каже кой сред тълпата изглеждаше най-слисан. Кинжала се настани до Стареца. Не можеше да спре да се хили. Нито да престане да бръщолеви със старото си приятелче Лебеда. Горкият Бесен Корди си беше вкъщи с Жената. Той също би се забавлявал страхотно.

Не бях виждал Кинжала от години. Тогава той го раздаваше мълчалив циник. Нищо подобно. И Едноокия все още не бе успял да проумее случващото се.

Кинжала ревеше към Знахаря. Стареца веднага му изкрещяваше в отговор. Лебеда ми каза:

— Не ги мисли двамата. Все още не са приключили с прегръдките.

— Подозирам, че трябва да е имало много напрежение, докато измамата вървеше.

Стареца чу Лебеда, но го игнорира.

— Утре е време за доброто старомодно пата-кюта. Последното нещо, което Могаба ще очаква от мен. Принце, ти си пръв. Мъжете ти трябва да ни покажат колко са добри.

Отпих голяма глътка вода, мечтаейки си Едноокия да бе успял да стъкми нещо за тази вечер. Но нямаше как да стане. Никоя от талианските религии не толерираше бирата, нито пък Господарката или принца, които не искаха пияни войници да оплескват нещата. Но те не можеха да осъдят онова, което нямаше да видят. Така че можех просто да подшушна на Едноокия да стори необходимото. Попитах:

— Ще ни кажеш ли какво се случва наистина?

Небрежно веселие нахлу в очите на капитана.

— Не! — той се надвеси по-близо и прошепна: — Не позволявай да се разчуе. Не искам да улеснявам никого. Но те не изпращат сенки, за да шпионират — той посочи, докато над прохода прелетя огнено кълбо. Вчера все още не бяхме станали свидетели на голямата магия на Господарката.

— Защо?

— Пази си я — той се ухили отново. Усмивката му зарази всички наоколо. Знахаря заговори на насъбралите се хора: — Смятам, че всички знаете какво е следващото, което се очаква да направите. Починете си.

Как така всички знаеха какво се очаква да направят? Малкото, което спомена на всеки, изглеждаше извънредно неясно.

Знахаря се взираше в Господарката. Тя изглеждаше на ръба на припадъка. Работата изморяваше, но нейното изтощение беше отвъд онова, което човек би очаквал.

Корав човек е моят капитан. Но чувствата му понякога са очевидни. Усеща се болката му за жената, която обича.

— Лебед. Навъртай се наоколо. Искам да говоря с теб.

Бях учтиво поканен да разкарам нежелания си задник и да си почина.