Реймънд Хури
Оръжието на тамплиерите (65)

63

Райли усети, че секундите в него изтичат. Имаше чувството, че е погълнал бомба с часовников механизъм. Лицето и дясното му око бяха притиснати в грубия килим. Едва си поемаше въздух.

Не можеше да помръдне. Иранецът го беше приковал здраво върху пода на самолета. Но поне сега беше сам. И ако Райли смяташе да направи нещо, трябваше да го направи сега, преди пилотът да се е завърнал. Завързан толкова добре, той би бил безпомощен срещу двама мъже.

Което означаваше, че трябва да действа веднага.

А после чу как пилотът дава зелена светлина на Захед, почувства как иранецът се надига леко от него, чу прищракването на лоста.

Знаеше, че здравата ръка на иранеца е заета с отварянето на вратата. Знаеше също така, че с ранената си ръка той не би могъл да блокира нито един негов удар.

Сега или никога.

Събра всичките си сили. Концентрира ги там, където му бяха най-необходими. Извърна се рязко, повдигна лявото си рамо и освободи гърба си от иранеца. Сплете пръсти и насочи десния си лакът назад колкото му бе възможно по-силно. Коленете му се свиха и краката му произведоха мощен ритник. В другия край Захед изръмжа от болка. Но така нямаше да може да промени ситуацията. Ако искаше да се спаси, трябваше да намери начин да го извади от равновесие — в буквалния смисъл на думата, поне за две секунди.

Което и направи. Иранецът загуби равновесие и се залюля за миг. Райли се обърна изцяло по гръб и извърши последователно две неща. Първо събра крака и ритна силно иранеца, като го запрати назад към корпуса на самолета. После се превъртя, сви колене и измъкна ръцете си през глава, отпред.

Те все още бяха вързани, но сега не бяха отзад.

Захед дойде на себе си в мига, в който Райли се изправи на крака. Иранецът се отдръпна по-далече от наполовина отворената врата. Двамата застанаха един срещу друг. И тогава Райли забеляза леко трепване в очите на Захед. Разбра, че му готвят засада.

Завъртя се и се спусна към южноафриканеца с протегнати напред ръце. Не можеше да ги използва, за да произведе достатъчно силен удар. Затова грабна пилота за врата и го придърпа към себе си, а после наклони глава и я стовари директно върху носа му. Това беше най-силният удар с глава, който беше произвеждал през живота си — толкова добър, че хрущенето на костта се чу съвсем ясно въпреки воя на въздуха, нахлуващ в самолета. Пилотът се залюля назад в тясната пътека между седалките, удари глава в дървената преграда, която разделяше кабината от салона на самолета, и се стовари на пода.

Райли знаеше, че Захед вече е тръгнал към него, но не успя да се обърне достатъчно бързо, за да отклони удара му. Иранецът беше извадил пистолета си и сега стреля. Куршумът буквално го одраска по челюстта. Попадението не беше фатално, но Райли полетя назад към една от седалките. Но успя да обърне глава точно навреме, за да види как Захед се приготвя за следващ изстрел. Със сетни сили се спусна напред, стовари се върху него и го запрати няколко крачки назад.

Пред замаяния му поглед Захед се изправи и отново тръгна към него. Видя го как вдига пистолета като чук. Усети, че ръцете му вече не се подчиняват и нямат желание да отклоняват удара. Очите му се стрелнаха във всички посоки, опитвайки се да намерят нещо, с което да блокира атаката. Единственото, което забеляза, бе жълт пластмасов куфар с две черни дръжки.

Райли се присегна и го грабна. Беше тежък, към петнадесет килограма. Вдигна куфара и го стовари върху Захед.

В този момент капакът на куфара се отвори и отвътре се показа спасителната лодка на самолета, разгъвайки се със силно свистене. Но салонът на самолета беше твърде тесен, за да й позволи да се разгъне напълно. Единственото място, накъдето можеше да отиде, бе по дължина. След четири секунди вече беше достатъчно голяма, за да служи като бариера между Райли и Захед. След осем секунди беше изцяло издута. А когато се насочи към кабината, воят на двигателите претърпя драстична промяна. Самолетът ускори и носът му се наклони с десет градуса. Спасителната лодка беше бутнала някакви лостове, както и този на автопилота, и сега самолетът падаше.

Райли затаи дъх и се хвана за най-близката седалка. Чу, че вятърът откъсва отворената врата от пантите й, и я видя как излита надолу. Зарея очи наоколо, опитвайки се да успокои ума си и да задейства разума си.

Опитът му бе нарушен от няколко изстрела.

От другата страна на лодката Захед бясно стреляше — очевидно искаше или да я спука, или да убие Райли. По възможност — двете едновременно.

Куршумите отскачаха от найлоновата повърхност и Райли просто нямаше къде да се скрие. Сниши се зад седалката и усети, че върху него започват да валят някакви предмети — очевидно бяха от набора за спешни ситуации на лодката, който се изсипваше в тясното пространство.

Погледът му се плъзна към предметите. Огледало. Кана с дръжка. Димки. И нож.

Не много голям. Не боен нож от онези, дето могат да убият и алигатор, а помощен нож с оранжева дръжка и съвсем скромно острие.

Пресегна се и го грабна. Пет секунди по-късно ръцете и краката му бяха свободни. Един куршум се заби в седалката пред него, друг профуча покрай рамото му, трети прелетя зад гърба му. Спасителната лодка се състоеше от няколко отделни секции и въпреки дупките в нея, оставаше все така издута. Но не след дълго упоритостта на Захед щеше да бъде възнаградена.

Налагаше се да го елиминира веднага.

При това бързо. Самолетът продължаваше да пада.

Приклекна и се спусна към задния край на самолета, далече от куршумите. В края на лодката спря, пое си дълбоко въздух, вдигна лявата си ръка с ножа и се хвърли напред.

Хвана Захед неподготвен и преряза дясната му китка. Иранецът изпусна пистолета и от артериите му бликна кръв. Вцепени се и премести невярващо поглед от Райли към ръката си, все така залепен към стената от издутата лодка.

Райли присви очи, протегна ръка и хвана намиращия се зад гърба му лост за долната част на вратата.

Изкрещя:

— Май всъщност няма да имаш нужда от надгробен паметник!

И го бутна назад със силен ритник в слабините.