Реймънд Хури
Оръжието на тамплиерите (50)

48

Каньонът се изпълни с ченгета. Регионалната жандармерия бе приведена в пълна бойна готовност още преди два дена, затова веднага след като старецът се свърза със селския полицай, те се изсипаха в долината. Но не бяха в състояние да сторят почти нищо. Блокадите по пътя се оказаха напразни, тъй като иранецът отдавна се бе изпарил. Бяха пристигнали твърде късно.

Мрачната процесия на новините продължи. Ведат Ертугрюл беше мъртъв. Кескин, капитанът на командосите, също. Както и повечето от хората му. Войските, изсипали се в каньона, бяха побеснели заради кървавата баня в планината и нямаха търпение да си отмъстят. Но за съжаление засега това бе невъзможно.

До местните ченгета бе разпратено предупреждение да се свържат с всички лекари и медицински служби в региона. Доколкото Райли можеше да прецени, раната в ръката на иранеца не беше дребна. Имаше достатъчно опит и знаеше, че подобни рани не се лекуват лесно. Без подходяща обработка и антибиотици, вероятността терористът да запази и петте си пръста и да не загуби подвижността на ръката си бе твърде малка. Нямаше съмнение, че е имал нужда от специализиран травматологичен център и компетентен хирург.

Единственото нещо, с което турските власти нямаше да се занимават, бе разчитането на кодексите. Тес не им разказа за посещението на скалната църква. Беше настояла да запазят в тайна древните свитъци и Райли се съгласи.

След задължителните формалности двамата бяха отведени в близкия хотел в очакване на нови инструкции. Хотелът се оказа бивш скален манастир, надвиснал над малък поток. Състоеше се от петнадесет стаи. Конюшните и спалните помещения бяха превърнати в стаи за гости, а зад остъклените ниши из тунелите бяха изложени артефакти от миналото на манастира.

Райли и Тес получиха стая, която някога е била параклис. Бледата светлина, пропиваща се през малкото тясно прозорче, изпълваше помещението с неземен блясък и играеше по хилядолетните фрески по стените. Първоначално Тес се възпротиви на идеята да прекара още една нощ в скално жилище, но успокояващият глас на собственика и ароматът на зрелия боб, агнешкото и доматената яхния, идващ от кухнята, набързо я накараха да забрави всичките си опасения.