Джефри Дивър
Колекционерът на кости (39)

Приложение

Извадки от „Речник на криминологичните термини“, Линкълн Райм; „Физикал евидънс“, 4-то изд. (Ню, „Йорк Форензик прес“, 1994). Отпечатано е разрешение на автора.

Алтернативен източник на светлина (АИС) — Лампи с висок интензитет на излъчването, варираща дължина на вълната и слабо оцветяване, използвани за визуализиране на пръстови отпечатъци и някои видове следови улики от биологичен произход.

Барутни следи — Вещества (главно барий и антимон), които остават по ръцете и дрехите на човек, когато стреля с огнестрелно оръжие. Барутните следи остават по кожата до шест часа след стрелбата, ако не бъдат премахнати нарочно — чрез измиване, или неволно — при залавяне на заподозрения и поставянето на белезници на ръцете му (особено голям риск носи заключването на ръцете зад гърба).

Вакуумно-метално отлагане (ВМО) — Най-ефективният начин за визуализиране на скрити пръстови отпечатъци върху меки повърхности. Златни или цинкови частици се разпрашават под вакуум и върху изследвания обект се отлага тънък слой метал, благодарение на който отпечатъците се проявяват.

Веществени доказателства (улики) — Според Наказателния кодекс веществените доказателства са предмети или вещества, които, представени пред съда, подкрепят верността на тезата на защитата или обвинението. В уликите се включват неодушевени предмети, телесни секрети и отпечатъци (като пръстовите отпечатъци).

Газова хроматография и масспектрометрия — Два метода за определяне на непознати вещества, като лекарства или следови улики. Апаратите често работят свързано. При газовата хроматография веществото се разлага на по-прости химични съединения, които се разделят и преминават през масспектрометъра, който ги идентифицира.

Двойно лъчепречупване — Различно пречупване на двете компоненти на поляризираната светлина при преминаването й през кристали и някои други вещества. Използва се при идентификацията на пясък, влакна и пръст.

Идентификация на улики — Определяне към каква група предмети или вещества принадлежи уликата, за разлика от конкретизацията, при която се определя точно източникът на уликата. Например късче хартия може да бъде идентифицирано като парче от гланцирана хартия за списания. Същото парче ще бъде конкретизирано, ако съвпадне точно със страница от списанието, от което е откъснато. Разбира се, конкретизацията има много по-висока доказателствена стойност от идентификацията.

Инсцениране (Подреждане) — Стремежът на престъпника да добави или отстрани улики от сцената на престъплението, така че да създаде впечатление, че то не е извършено или е извършено от някой друг.

Картиране на ДНК — Анализиране на носителя на генетичната информация от някои видове биологични улики (например кръв, сперма, косми), за да бъдат сравнени с контролни проби от заподозрени лица. Методът се състои в изолиране и сравняване на фрагменти от ДНК (дезоксирибонуклеиновата киселина), основната съставка на хромозомите. Резултатите от някои ДНК-анализи показват само слаба вероятност биологичните улики да произхождат от заподозряното лице, докато при други се доказва с почти пълна сигурност, че уликите са оставени от точно определен индивид. Нарича се още „генно картиране“ или „ДНК-фингър-принтинг“.

Кожни гребенчета — Изпъкналите ивици на кожата на пръстите, дланите и стъпалата, уникални за всеки човек. Според яснотата си пръстовите отпечатъци се класифицират на (1) пластични — оставени върху пластични повърхности като например маджун; (2) ясни — оставени от кожа, нацапана с някаква субстанция като например кръв или прах; и (3) скрити или латентни — много неясни, оставени от кожа, покрита с телесни секрети като мазнина или пот.

Конкретизация на улики — Виж „Идентификация“.

Контролни проби — Материали от познати източници, които се използват за сравнение с веществени доказателства с неизяснен произход. Контролна проба са например кръвта и космите на жертвата.

Масспектрометрия — Виж „Газова хроматография“.

Нинхидрин — Химически реактив, който се използва за проявяване на скрити пръстови отпечатъци върху порести повърхности като хартия, картон и дърво.

Оглед (Решетъчен оглед) — Широко разпространен начин за търсене на улики, при който търсещият първо преминава сцената на престъплението напред и назад в едната посока, после в перпендикулярната.

Плътностен градиент — Свойство, според което се сравняват проби от почва, за да се установи дали произлизат от едно и също място. Изследването се извършва, като пробите се потапят в цилиндри, пълни с течност, разделена на слоеве с различна плътност.

Посиняване — Побледняване и посиняване на кожата на трупа вследствие потъмняването и съсирването на кръвта.

Последователност на съхранение (ПС) — Списък на всички лица, които са имали достъп до дадено веществено доказателство от момента на откриването му на сцената на престъплението до представянето му в съда.

Правило на Локар за обмена — Формулирано от френския криминолог Едмон Локар. Гласи, че между престъпника и жертвата винаги протича някакъв обмен на частици, колкото и незначителни да са те.

Предварителен кръвен тест — Химически методи, които се използват за доказване на присъствието на кръв на сцената на престъплението, дори това присъствие да е очевидно. Най-често използваните реактиви са луминал и ортотолидин.

Система за автоматична идентификация на отпечатъци (САИО) — Компютъризирана система за сканиране и сравняване на пръстови отпечатъци.

Сканиращ електронен микроскоп (СЕМ) — Апарат, който изпраща сноп електрони в проба от изучавания обект и представя изображението му на компютърен монитор. Със СЕМ е възможно увеличение до 100000 пъти. За сравнение, най-добрите оптични микроскопи увеличават до 500 пъти. Електронният микроскоп често се комбинира с уред за измерване на разсейването на рентгенови лъчи, който определя състава на пробата още докато изследователят я наблюдава.

Следови улики — Миниатюрни, понякога микроскопични улики, като прах, почва, клетки и влакна.

Съдебен антрополог — Специалист по костите, който помага на детективите да оценяват и идентифицират останки, открити при разкопаване на гробове.

Съдебен одонтолог — Специалист по зъбите, който се занимава с идентифициране на жертвите по зъбите им и с анализиране на следи от ухапвания.