Хедър Греъм Позесъри
Фантазия в бяло (5)

Пета глава

Дните минаваха неусетно. И Кери трябваше да признае пред себе си, че никога не е прекарвала на почивка така приятно.

Но краят на седмицата дойде, а Джейсън с нищо не показа как ще продължат по-нататък техните отношения. Тя разбираше, че всичко ще се промени. Почивката в планината беше една невероятна фантазия. Но вече трябваше да се завърнат в реалния свят…

В неделната нощ, преди първия работен ден след отпуската си, тя не можа да заспи. Съжаляваше за стореното, макар че мечтаеше отминалите седем дни да се върнат… Разбираше, че трябва да се съобразява с чувствата на Джейсън. Той беше много внимателен. Непрекъснато я разсмиваше. Тя не можеше да си представи по-нежен и вълнуващ любовник от него! Двамата се разбираха чудесно, но той оставаше предпазлив. Все още обичаше Сара. Ако усетеше, че се сближава с Кери повече от допустимото, сигурно щеше да се отдръпне…

В понеделник до обяд тя не успя да го види. Обядваха двете с Джун. Кери беше решила да не й доверява нищо, съвсем нищичко. Джун я подпитваше, но тя повтаряше едно и също: почивката беше чудесна, Джейсън беше много мил, Дани и Анджела прекараха отлично…

Надяваше се, че ще види Джейсън до края на работния ден, но това не се случи. Кери не разбираше дали изпитва нетърпение да се срещне с него, или е доволна, че той не се появява…

Измина още един ден, без да го види. После трети, четвърти… Кери лежеше нощем будна, въртеше се неспокойно в леглото. Припомняше си докосванията на Джейсън и стискаше зъби… Нима се беше влюбила отново?! Но за зла участ в мъж, който, освен че не можеше да я обикне, изобщо не желаеше да се среща с нея… Толкова пъти се беше предупреждавала, че трябва да внимава с него…

В петък тя реши, че никога повече няма да позволи този кошмар да се повтори! Ако Джейсън поиска да я покани на вечеря, на театър, на кафе, на каквото и да било — ще му откаже!

Но когато се върна от обеда, тя откри компютър на бюрото си. Джун беше с нея.

— Виж, та това е моделът, който Дани искаше! — възкликна приятелката й. — Как се е появил тук? Кой ли… О! — Тя се вгледа внимателно в Кери и се разсмя. — Ясно, харесала си се на някого от семейство Макреди. И то доста…

— Джун! — задъха се Кери.

— О, извинявай, малката! От мен думичка няма да чуеш! Но се питам, колко ли души са видели как е пристигнал тук компютърът…

Кери беше бясна. Дявол да те вземе, Джейсън Макреди! Накара ме да се влюбя в теб, след това престана да ми обръщаш внимание, а сега ще ме превърнеш в обект на служебни клюки… Бузите на Кери пламнаха. Не знаеше какво да отговори на Джун…

Кери разбираше, че ако отиде в кабинета на Джейсън, секретарката му ще чуе разговора им и още този следобед всички вече ще шушукат…

Виновен е Джеръми с неговия коледен прашец!

Кери се боеше, че компютърът може да се приеме като отплата за услуги от нейна страна, които са над и извън служебните й задължения. Не, тя не можеше да мълчи повече! Решително излезе от стаята си и се понесе по коридора към асансьорите.

Кери не изчака секретарката да съобщи на Джейсън за пристигането й. Махна с ръка и влезе в кабинета му.

Джейсън очакваше, че Кери ще го потърси. Но… по телефона.

Седмицата се оказа напрегната. Той бе зает от сутрин до вечер. Два пъти мина с колата си покрай дома на Кери, но беше твърде късно, за да я безпокои. Когато опита да се качи при нея, за да провери дали случайно не е още будна, той с учудване установи, че ръцете му треперят. И подкара колата направо към къщи…

Тази сутрин Джейсън купи компютъра. Надяваше се, че е взел модела, който Дани искаше за Коледа. Очакваше Кери да му се обади по телефона, за да му каже колко ще се зарадва синът й на подаръка…

Истината бе, че Джейсън искаше да разговаря с нея. Да чуе отново гласа й. Тя му липсваше от мига, в който я остави пред вратата на дома й. Цялата изминала нощ той беше мислил за Кери. Събуди се с болка в сърцето. Тъгуваше за изминалата седмица. Искаше да бъде отново с Кери. С нея се бе почувствал щастлив за пръв път от пет години…

Той се изненада, когато младата жена нахлу в кабинета му с искрящи от гняв очи и каменно изражение.

— Какво си направил, по дяволите! — кресна тя.

Той скочи на крака, за да се отбранява.

— За какво става въпрос?

— За компютъра!

— Той е за Дани!

— За Дани, значи! Но и за мен! Прилича ми на… На заплащане…

— Значи заплащане? — изръмжа Джейсън.

— Сигурно всички вече знаят, че… че…

— Че спиш с мен ли? — помогна й той.

Прозвуча като нещо пошло. Но за него то означаваше всичко. Беше неговото спасение.

— Всичко свърши! Вече не спя с теб!

— Не съм искал да ти заплащам нищо, Кери, и не мога да повярвам…

— О! — промълви тя отчаяна. — Сега ще трябва да напусна…

— Защо?

— Не разбираш ли какво си направил? Не мога да остана повече тук. Аз съм една от твоите случайни връзки… А трябва да идвам на работа всеки ден…

— Не бих казал, че връзката ни е случайна. — Той гневно присви очи. — Смятах да ти позвъня днес следобед…

— Така ли? Всъщност вече няма никакво значение. Нещата между нас не могат да продължат, разбираш ли? Не мога да работя тук и всички да ме гледат, сякаш… съм една от твоите жени…

— Между нас всичко беше много хубаво — рече той дрезгаво.

— Беше! Но свърши! Не искам да те виждам повече!

Джейсън мълчеше. Лицето му беше напрегнато, сякаш размишляваше за нещо много важно.

— Добре. Ще се оженя за теб — каза той накрая.

От изненада Кери не знаеше какво да отговори. Сълзите опариха очите й. Значи така, той щял да се ожени за нея? Звучи като компромис в преговори… Не, не е възможно той да иска този брак! Колкото и… хубаво да беше всичко, случило се между тях, Джейсън беше известен и богат… Да, висок, тъмнокос, красив и богат! Дявол да ги вземе Джун и Джеръми, коледния прашец и празниците! Не, Джейсън не го мислеше сериозно! Думите се бяха изплъзнали от устата му… Невъзможно беше… Но ако…

— Говоря ти съвсем сериозно — Джейсън бе приближил до нея. — Точно това трябва да направим! Ти първа каза, че двамата имаме много общи неща. Обичаме духове… Разбираме се един друг… Споделяме…

Кери поклати глава. Не можеше да разбере откъде идва болката й. Явно Джейсън имаше сериозни намерения. Искаше да се ожени за нея. За да му бъде подръка, когато му потрябва… Би трябвало да се чувства поласкана. А на нея й се плачеше…

— Не желая никой да се жени за мен! — избухна тя. — Не е нужно да правиш нищо такова! Аз се справям сама…

— Да, известно ми е. Но с мен ще ти бъде по-добре. Аз мога да направя за Дани много неща, които ти не си в състояние да сториш.

— Аз съм добра майка…

— Но не си баща!

— Това са глупости!

— Анджела те обича! А на Дани му е приятно с мен.

Ръцете на Джейсън бяха върху раменете й, очите му я изгаряха. Те настояваха, изискваха от нея да се подчини на неговата воля… Кери беше объркана. Да, тя можеше да се омъжи за него. Той й предлагаше нещо, което не бе дал на никоя друга жена… Тя усещаше, че нещо липсва в предложението му. Но женитбата щеше да е по-добра от самотата й… Кери разбираше, че се влюбва все повече в него. И това навярно щеше да бъде достатъчно…

— Хайде, омъжи се за мен! — настоя той.

— Аз… — Тя неочаквано се изтръгна от прегръдката му. — Аз трябва да тръгвам!

— Довечера ще си бъда вкъщи. Намери някой да стои при Дани и ела при мен! Чакам твоя отговор!

Тя напусна кабинета му.

Следобед Кери се чувстваше много нещастна. Джеръми надникна в стаята й. Явно и той като всички знаеше за компютъра.

— Представям си какво щеше да получиш, ако беше отишла с него някъде за цял месец! — подкачи я той.

Кери изпита желание да запрати бюрото по него.

— Разкарай се оттук с твоя коледен прашец! — кресна му тя разгневена.

Но Джеръми не можеше да бъде прогонен лесно. Настани се върху бюрото и се взря в очите й.

— Кери, тогава нямах нищо определено предвид!

— Вече е без значение…

— Казвам ти истината! Сигурен съм, че и Джейсън не е направил нищо, за да те наскърби…

— Той е безотговорен! Свикнал е да получава всичко, което пожелае! Има много пари…

— Той е сирак, Кери. Едно изоставено дете, израснало на улицата. Постигнал е всичко сам. Не е безотговорен!

Кери беше вперила поглед в бюрото. Не знаеше нищо за миналото на Джейсън. Той не й бе говорил за него. Е, някога му е било трудно. Но оттогава са минали години. Направил е зашеметяваща кариера. Самият той е за възхищение, затова успя да се промъкне в сърцето й… И не й е безразлично…

Но той наистина е убеден, че щом щракне с пръсти, Кери ще застане мирно! Е, няма да стане, закани се тя.

В девет вечерта Кери пътуваше към дома на Джейсън в Кеймбридж, въпреки първоначалното си намерение да не ходи там… В таксито тя си обеща още веднъж, че ще му откаже. При това категорично!

Домът на Джейсън беше красив, обзаведен със старинни мебели. Въведоха я в салон в стил осемнайсети век. Джейсън пиеше бренди и явно я очакваше. Той не я посрещна с дежурни любезности. От вратата се вторачи в нея изпитателно. Кери се почувства неловко.

— Как е Анджела? — попита го тя.

— Добре е. Спи.

— Джейсън, не мога… — започна тя.

Кери не успя да види разочарованието в очите му, защото той ги притвори бързо.

— Наистина не мога… Не мога да ти сторя такова нещо…

— Какво да ми сториш? Кери, аз те желая!

— И нямаш нищо против високата цена… Джейсън, аз…

— Цената няма значение, Кери. Сега е Коледа! И аз те желая повече от всичко на света!

За тази Коледа, допълни наум Кери.

— Ще направя всичко по силите ми, за да ти дам, каквото пожелаеш — каза той припряно.

— Джейсън, именно това…

— Кери, ти не искаш да си една от върволицата жени… Затова ще те направя моя съпруга. Мога да дам на Дани всичко… Най-добрите училища… Ще осигуря бъдещето му. Ти няма да се притесняваш за него. Кери, наближава Коледа!

— Но аз нямам какво да ти дам…

— Дявол да го вземе, Кери, нека спрем дотук! Ти ще дадеш на Анджела и на мен истински дом!

Тя сплете пръсти. Да, съвсем делово предложение. Просто и ясно. И не чак толкова лошо…

— Добре — съгласи се тя.

— Решено значи! — Усмивката преобрази лицето му. Той прекоси за миг стаята. Взе ръката й. Преди тя да разбере какво точно става, Джейсън нахлузи на пръста й диамантен пръстен.

Камъкът беше прекрасен. Голям, но не помпозен. Заобикаляха го изящни малки смарагди. Стоеше много добре до старата й златна халка.

— Джейсън, не мога…

— Това е годежен пръстен! С него ще скрепим нашето решение да се оженим!

Халкичката прилепна нежно към пръста.

— Нека скрепим обещанието си и с целувка! — предложи Джейсън нежно. И Кери се озова в прегръдките му.

Целувката беше преизпълнена с обещание. Възбудата и вълнението се сляха и когато Джейсън жадно впи устни в нейните, Кери намери сладко бягство в нарастващото желание. Толкова естествено й се струваше да бъде с Джейсън! Докосванията му бяха прекрасни! Спиралата на желанието се надигна в нея…

Тази вечер Кери видя спалнята на Джейсън. Огромни орехови мебели, масивна баня с бели плочки, голямо двойно легло… Тя потъна в нежната му мекота. Усещаше всяко докосване на мъжа до нея. Движението на ръката му, тежестта на неговото тяло, страстта, обзела цялото му същество. Кери препускаше и летеше с него, а когато се отпуснаха отмалели, отново цялата се разтрепери от чудото на тяхната любов. И усети как сълзите напират в очите й.

Отпусната в прегръдките му, Кери дочу далечен звън на коледни камбанки. Коледа… Време да дадем, време да повярваме, мислеше си Кери, време за чудеса, време за надежди. Но да получи Джейсън като коледен подарък, вече беше…

И все пак нещо липсваше. Заслушана в далечните звуци на коледна песен, Кери разбра какво не достигаше — любов…

Джейсън докосна раменете й. Целувките му изгаряха плътта й. Тя не можа да устои на ласките му. Прииска й се да се люби с него отново. Още веднъж… Отпусна се в прегръдките му и отговори на неговите целувки със страст, вълшебство и молитва…

Когато той заспа, спокоен и красив като момче с разпилените си черни коси, Кери стана и бързо се облече.

— Къде отиваш? — Тя усети настойчивия му поглед.

— У дома, при Дани.

— Ще те закарам!

— Недей! Не е късно, ще се прибера сама…

Но Кери вече познаваше добре Джейсън Макреди. Дори ако срещата им тази вечер не беше толкова важна, той пак щеше да я изпрати. Мъжът, в когото беше влюбена, бе изискан кавалер.

Джун и Дани правеха гирлянди от пуканки.

— Здравей, мамо! — развълнувано я посрещна Дани. Той знаеше, че е била при Джейсън.

— Здравей, миличък! — целуна тя русата му главица и усети как решителността й се разколебава. Ако се омъжи за Джейсън, това ще е добре за Дани…

Каква глупачка съм, укори се тя.

Не бива да го правя… Обещах му, но не мога… Не мога да го погледна вече в очите. При никакви обстоятелства! Защото щом го видя, започвам да го желая. За Коледа. И завинаги…

— Време е за сън. — Тя набързо сложи Дани в леглото.

Но не беше толкова лесно да се отърве от Джун.

— Изглеждаш разстроена! Всеки миг ще се разплачеш. Мръсник! Сигурно ти е казал, че скъсва с теб!

— Не. Предложи ми да се омъжа за него.

— Какво?! — зина от учудване Джун. — Прекрасна новина! — Тя грабна една възглавница и затанцува с нея из стаята. Изведнъж спря. — Ти каза „да“, нали?

— Да — въздъхна Кери. — Но няма да го сторя. Аз… Утре напускам. Повече няма да стъпя в редакцията. Ще допиша статиите си и ти ще ги отнесеш…

— Моля? — Джун я гледаше сякаш Кери беше полудяла. Започна да спори с нея, да я увещава…

Кери свали диамантения пръстен и го сложи в ръката на Джун.

— Занеси му го, моля те!

— Кери, не е възможно да не харесваш Джейсън! Не мога да си представя, че те е разгневил с нещо…

— Не го мразя и не му се сърдя! — каза Кери. — Всъщност аз го обичам! — усмихна се тя.

Кери знаеше, че Джун не може да я разбере, но не желаеше да й дава повече обяснения. Изпрати я, затвори се в стаята си и пусна радиото. Зарови глава във възглавницата и избухна в плач.

 

 

Джейсън Макреди беше невероятно щастлив.

Светът беше наистина прекрасен! За пръв път от години той очакваше Коледа с огромно нетърпение. Болката в сърцето му изчезна като с магическа пръчица. И той отново обичаше всичко онова, което доскоро го нараняваше… Той и Кери ще се оженят преди Коледа, реши Джейсън.

Секретарката му съобщи по телефона, че е дошла Джун и иска да разговаря с него.

— Нека влезе! — каза Джейсън.

Щом я видя, той разбра, че нещо не е наред…

— Господин Макреди, аз… — От притеснение гласът й секна. — Господин Макреди, не идвам по свое желание — започна отново Джун. — Аз… — Тя пристъпи и постави диамантения пръстен върху бюрото. — Кери отказва.

Болката го връхлетя с изненадваща сила и кръвта се отдръпна от лицето му.

— Защо не ми го каже тя?

— Мисля, че се бои да се срещне с вас. Страхува се, че няма да я разберете… Но да ви кажа, аз също не я разбирам…

Джейсън прибра пръстена в джоба си и отиде до прозореца.

— Тя ще си довърши материалите, но повече няма да идва тук… — обясняваше Джун.

— Това не е в неин стил! — каза Джейсън. — Кери Адамс умее чудесно да изразява сама мнението си!

Кери имаше направо талант в това отношение, припомни си той. От деня, в който влезе в кабинета му и му каза какво мисли за него, тя започна да променя неговия живот. Отначало много деликатно. Успя да привлече вниманието му върху себе си. И той започна да наблюдава слънцето в лешниковите й очи, преминаването й по коридора. Заобича нейната усмивка…

Обзе го отчаяние. Без Кери светът беше празен за него… Джейсън внезапно разбра какво означаваше всичко това: тя не го желаеше…

Джун гледаше раменете му, прегърбени от мъката. Прииска й се да го докосне, да успокои болката му. Ще си поговори с Кери за този мъж, закани се тя. Защо му причиняваше всичко това?

— Кери винаги се е справяла сама… Е, когато обичаш някого, е много по-трудно, но… Аз не виждам защо…

— Какво?

Джун замръзна от остротата в гласа му и забрави мисълта си.

— Какво казахте преди малко?

— Какво казах ли? Ами исках да кажа, че не мога да проумея защо Кери прави всичко това. Тя ви обича…

— Бихте ли повторили?

— Казах, че тя ви обича…

— Откъде знаете?

— Тя самата ми го каза, разбира се…

Джун замълча. За миг Джейсън беше до нея. Сграбчи я и я вдигна във въздуха. Устните му докоснаха бузата й.

От отчаянието на Джейсън не бе останала и следа. Кери го обичаше! Той нея също! Изведнъж всичко му се изясни. И двамата се бяха оплели в миналото си. В болката, която не можеха да преодолеят. Като глупак, той й предложи целия свят. Всичко, освен едничкото нещо, което би пожелала жена като Кери — любов…

— Тя ще се омъжи за мен! Благодаря ви, Джун! Не са ми нужни повече обяснения! Тя ще стане моя жена! — Джейсън изхвърча от кабинета си покрай Джун, която остана с отворена уста.

 

 

Кери даде воля на сълзите си още веднъж. Но беше време вече да престане. Защото в противен случай никога нямаше да спре да плаче… От време на време тя поглеждаше към телефона. Можеше да се обади на Джейсън… Но при тази мисъл бузите й моментално пламваха от срам. Как можа да изпрати Джун да разговаря с него вместо нея! Истината бе, че тя се боеше да се срещне с него. Знаеше, че Джейсън ще настоява и тя ще пожелае вълшебството толкова силно, че ще протегне ръка към него…

Кери едва се сдържаше да не завие от болка. Легна си в десет. Остана дълго с отворени очи. Искаше да заспи, но сънят бягаше от очите й. Затова пък сълзите бяха готови да рукнат всеки миг…

Изведнъж тя чу как в прозореца се удари снежна топка. При втория удар Кери скочи и се затича към прозореца с разтуптяно сърце. В светлината на лампата, пред къщата различи мъжка фигура. Забелязал Кери до прозореца, мъжът я замери с трета топка.

Тя не можеше да повярва на очите си. Джейсън Макреди стоеше усмихнат пред входа и хвърляше снежни топки по прозореца й.

— Джейсън! Какво правиш тук? — Кери отвори прозореца.

— Мечтая за Коледа в бяло… — пропя той за нейна изненада.

Неочаквано се отвори съседният прозорец. Показа се главата на госпожа Кроули.

— Какво става, за бога? — поиска да узнае тя.

— Джейсън, тихо! — помоли Кери.

— За светли и щастливи дни… — продължи да пее той.

Още един прозорец се отвори. Беше възрастният господин Калахан, точно под Кери.

— Не е зле — прецени той, смеейки се. — Ще изкарате ли още една?

— Джейсън, какво искаш да направиш? — попита Кери.

— Да привлека вниманието ти! — отвърна той.

— Моето вече го имате! — съобщи госпожа Кроули. Загърната в дебел халат, тя беше много смешна с червените си бузи и розовите ролки… Джейсън й се усмихна.

— Тук съм, за да помоля отново Кери да се омъжи за мен! Искам да й кажа, че съм в чудесно коледно настроение! Тя си мисли, че знае всичко за мен, но още много неща не е разбрала…

— Джейсън! — викна уплашено Кери. — Казах ти, не мога да се омъжа за теб.

— Защо? Кажи ми причините!

— Да, защо не му ги изброите? — изви врат нагоре господин Калахан.

— Джейсън! — Кери се почувства унизена.

— Е, добре тогава, недей! Аз вече ги знам! — каза той на господин Калахан и на госпожа Кроули. Но очите му — зелени, блестящи, изпълнени с невероятна нежност, не се отделяха от Кери. Силна болка прониза сърцето й.

— Аз й предложих да се оженим. Изтъкнах причини, които са от значение, но не са най-важните за нея. Подчертах, че на двамата ни е добре, когато сме заедно. Ще бъдем добри родители на нашите деца. Няма да се чувстваме самотни. Аз печеля добре, обещах й да се грижа за нея.

— Не звучи зле — отбеляза господин Калахан.

— Продължавайте! — подкани госпожа Кроули.

На лицето на Джейсън се появи усмивка, изпълнена с тъга и копнеж.

— Сега ще й направя ново предложение. Искам да се оженя за нея поради една-единствена причина. Най-важната! Кери върна светлината в моя живот. С нея животът ми придоби смисъл, защото аз я обичам от цялата си душа!

— О, Джейсън! — прошепна Кери.

— Колко романтично! — плесна с ръце госпожа Кроули.

— Съгласете се, млада госпожо! — нареди й господин Калахан. — Кажете „да“ на човека, преди да е умрял от студ!

— Да! Да! — викаше Кери. — Джейсън, стой там! Идвам при теб веднага!

И Кери изтича надолу по стълбите в снежната нощ, за да се хвърли в прегръдките му.

— Да, Кери, аз наистина искам да ти дам много неща! — каза той и обгърна лицето й с длани. — Искам да те направя щастлива! Уверен съм, че Анджела и Дани ще бъдат много доволни! Но най-важното е, че аз те обичам от цялата си душа!

— Аз също те обичам!

— Целунете го! — подсказа й госпожа Кроули.

— Хм… Добре, млада госпожо, целунете го! И се прибирайте! За да спим… — обади се господин Калахан.

Кери последва съветите им. Повдигна се на пръсти и целуна Джейсън. Госпожа Кроули въздъхна. Прозорците се затвориха.

Внезапно заваляха ситни снежинки. За Коледа всичко щеше да е бяло…

Кери и Джейсън побързаха да се приберат.

Щом влязоха в апартамента, тя се озова отново в прегръдките му. Когато най-после спря да я целува, Кери опря глава на гърдите му — зашеметена, удивена, смаяна, притеснена и уплашена.

— Джейсън… Ти вече ми даде много. Какво бих могла да ти дам аз?

— Искам те за Коледа, повече от всичко друго на света!

— Само това ли?

— Да, само теб. Украсена с червена панделка!

Тя се усмихна свенливо и отново го целуна. Джейсън даде воля на мечтите си.

— Винаги съм мечтал да имам голямо, хубаво семейство. Израснах сам. Затова много обичам децата. Ние вече си имаме едно голямо момче и едно момиченце, но бихме могли да добавим още две… Ако ти искаш, разбира се!

— Децата са най-прекрасното нещо на света! — прошепна Кери.

— И така, ще се омъжиш ли за мен?

— Да, Джейсън, ще стана твоя жена!

— Боже, какви чудеса стават тук! — чуха те момчешки глас. Дани беше станал от леглото си и най-безсрамно бе подслушвал… — Наистина ли ще се омъжиш за него? — попита той.

— Ти би трябвало да си в леглото! — смъмри го Кери.

— А кога ще бъде сватбата? — поиска да узнае той.

— Ще се оженим преди Коледа! — съобщи Джейсън.

 

 

Те наистина се ожениха преди Коледа. Венчавката беше на двадесети декември. Дани и Анджела присъстваха на нея, заедно с Джеръми, Джун и целия персонал на „Елеганс“.

Кери и Джейсън отложиха сватбеното пътешествие, за да бъдат у дома за празниците. Решиха Джейсън и Анджела да поживеят в апартамента на Кери до Нова година, а след това Кери и Дани да се пренесат в къщата на Джейсън. И да я превърнат в дом за всички тях, както искаше Джейсън.

В коледната нощ четиримата отидоха на църква. Когато се прибраха, изпяха коледните песни и подредиха подаръците под елхата.

Децата си легнаха и Джейсън отиде да загаси светлинките на елхата. За своя най-голяма изненада, на едно клонче откри бележка, адресирана до него: „Имам специален подарък за теб! Ела в спалнята след пет минути!“

Заинтригуван от посланието, той изчака пет минути и се втурна в спалнята на Кери. Съпругата му лежеше гола сред белоснежните чаршафи, само с една червена панделка върху прекрасното й тяло… Джейсън спря за миг и благодари на Бога от цялото си сърце. След това пристъпи засмян и взе своя коледен подарък в прегръдките си.