Хедър Греъм Позесъри
Фантазия в бяло (6)

Епилог

Беше късна нощ, когато Дани се измъкна от леглото. Къщата бе утихнала. Най-после всички спяха.

Дани изтича при елхата. И зяпна от изненада. Знаеше, че ще има подаръци. Но не си бе представял, че ще бъдат толкова много… Не беше очаквал, че ще намери за себе си съвсем нов компютър, при това вече сглобен. Само да натисне копчето и… Той замижа и отново отвори очи, за да се увери, че не сънува. Подаръците си стояха под елхата!

Момченцето прекоси стаята и отиде при миниатюрната коледна ясла, която майка му бе направила. Протегна ръка и нежно погали с пръстчета фигурката на малкия Христос. После се приближи до прозореца. Вечерницата се виждаше ясно.

— Здравей, звездичке! — промълви Дани. Леко се изкашля, защото молитвата трябва да се казва с ясен глас! — Мили Боже — започна той тихичко, — искам да ти благодаря! Аз наистина вярвам в коледния дух и в чудесата. Знам, че Дядо Коледа, с когото говорих, е братовчедът на майка ми, Джеръми. И ми е ясно, че всичко, което получих, тези чудеса… ги дължа на теб! — Дани се усмихна. — Имам нов баща и нов компютър! — Не биваше да се шегува, когато разговаря с Господ, но беше сигурен, че той ще разбере радостта му! Все пак Дани си наложи да бъде сериозен. — Някога ти ни даде твоя син, Господи! А сега даваш на мен баща, на Анджела — майка. Така аз получавам сестра, а тя — брат! Мама има Джейсън, а той — нея! Това е истинско чудо! Благодаря ти! — Дани спря дотук, защото не знаеше други думи, с които да изрази благодарността си. Настъпваше коледното утро! Той нададе радостен вик и се втурна към вратата на Анджела.

— Вече е Коледа, сънливке! Събуди се!

Анджела се появи сънена на вратата.

— Много е рано! — прозина се тя. — Дали можем вече да ги събудим?

— Разбира се! Ние сме децата им! А днес е Коледа!

Радостните детски възгласи събудиха Кери, но тя не смееше да отвори очи. Двамата с Джейсън предвидливо облякоха пижамите си, преди да заспят, защото знаеха, че децата ще станат рано и ще дойдат при тях. Ръцете му я обгръщаха здраво. Спала бе притисната до него. Усещаше тялото му до своето, чувстваше неговата топлина, но не отваряше очи… Боеше се, че всичко това ще се окаже само коледен сън…

Но мъжът до нея беше от плът и кръв. Тя беше вече негова жена.

— Мамо!

— Татко!

Дани викаше нея, а Анджела — Джейсън. Но когато двете деца влетяха в спалнята, Анджела отиде при Кери, а Дани задърпа Джейсън.

— Хей, какво става тук! — протестираше уж сърдит Джейсън.

— Ставайте, вече е Коледа! — обяви възмутено Дани.

— Да не би да сме я пропуснали? — престори се на уплашена Кери.

— Мамо! — помоли Дани. — Хайде и вие да станете…

— Ще приготвя кафето — съобщи Кери и стана. Намигна на децата. Джейсън се преструваше на заспал. Когато излизаше през вратата, тя чу как Дани и Анджела безмилостно го нападат и гъделичкат.

Кафето и какаото бяха готови. Всички се събраха във всекидневната. Кери се настани в прегръдката на Джейсън, докато децата разопаковаха подаръците си.

Младата жена тъкмо отиваше да донесе още кафе, когато се позвъни на вратата. Тя погледна въпросително Джейсън.

— Сигурно е братовчед ти Джеръми! — каза той.

Освен Джеръми, на прага стоеше и Джун. Ръцете и на двамата бяха пълни с подаръци за децата.

Гостите влязоха и в къщата настъпи още по-голяма олелия.

— Ще пуснете ли децата с мен да видят Шествието на феите? — попита Джун. — Наблизо е, ще се върнем след час-два…

— Знам, че днес е Коледа — започна малко притеснено Джейсън. — Но там сигурно ще бъде лудница. Ще се справите ли сама с децата?

— Джеръми ще дойде с мен!

— Така ли? — учуди се той. Джун го ритна по кокалчето. Той я изгледа възмутено, но после разбра, че тя иска да даде възможност на младоженците да останат за малко сами. — Разбира се, че ще дойда!

Кери едва сдържаше смеха си. Само Джейсън не разбра нищо.

— Ти какво ще кажеш? — погледна я той въпросително.

— Децата ще се чувстват чудесно! Сигурна съм, че искат да видят Шествието на феите! — каза Кери, като се преструваше, че й е безразлично дали ще излязат.

Децата се приготвиха бързо. Джун и Джеръми чакаха при вратата.

— И заповядайте на коледния обяд! — покани ги Джейсън.

— Знаеш ли, аз имам още един подарък за теб! — обърна се Кери към Джейсън, след като четиримата излязоха.

— Така ли? Къде е кутията?

— Той е без кутия… — Вплела пръсти в неговите, тя го водеше към спалнята.

— Може би устно послание от Дядо Коледа, изпратено по някое бързоходно джудже? — престорено се учуди той.

— Може би… — засмя се Кери. Повдигна се на пръсти и го целуна. После зашепна в ухото му.

— Добре, ще пазя този подарък цял живот! — обеща той.

— Ти ми каза, че искаш да имаш четири деца. Вече имаш две, а аз нямам нищо против да ти родя още толкова…

— Е, и?

— Ами да започваме! Сами сме, не ни се спи и знаем много добре какво искаме…

— При това изгаряме от нетърпение да го направим! — каза Джейсън.

Отнесе я в спалнята и я положи на леглото. Устните му нежно докоснаха нейните. Тя бе в прегръдките му и отново ги заляха вълните на възбуда, чудеса и вълшебство. Когато магията и екстазът преминаха, останаха спокойствието, удовлетвореността и ръцете на Джейсън, сключени около Кери.

— Трябва да приготвим пуйката — промърмори лениво той.

— Да, време е — съгласи се Кери.

— А може би сме имали късмет и добрите феи вече са я сготвили…

Кери се усмихна. Не можеше да разчита много на феите. Те вече бяха направили толкова много чудеса за тях двамата… Тя грабна халата си и изтича до кухненската врата. Отвори я предпазливо. Та нали вълшебствата се сбъдваха само ако повярваш в тях.

Кери не би се учудила, ако откриеше в кухнята добрите феи!