Хедър Греъм Позесъри
Фантазия в бяло (4)

Четвърта глава

Когато слезе при басейна, Кери вече съжаляваше, че прие поканата на Джейсън Макреди. В първия момент очите й не го откриха там, където предполагаше, че се намира. Тя се почувства неловко.

— Тук съм, госпожо… Кери! — повика я той от ваната за подводен масаж, в която се беше разположил. Беше наблюдавал идването й. Кери се притесни. Смути я и още нещо. Джейсън се изтягаше блажено в завихрящата се топла вода с поглед, вперен в нея, а до него имаше поднос с две чаши шампанско и чиния със сирене, скариди, бисквити… Кери смутено пристегна коланчето на хавлията си.

— Бодлите ви настръхнаха, госпожо Адамс! — От смеха на Джейсън й стана неочаквано топло и тя се отпусна.

— Така ли? А това в моя чест ли е? — посочи тя с неодобрителен поглед шампанското.

— Да.

— Не беше необходимо!

— Защо?

— Ами защото. Защото винаги така се започва. Но ако вие имате намерение да…

— Какви намерения имам, моля? — Той взе чашата си и отпи от шампанското.

— Ако сам не знаете…

— Не е ли прекалено самонадеяно от ваша страна да си мислите, че ще ви съблазнявам?

— О, Господи! Знаех си, че не биваше да идвам тук… Изобщо цялото пътуване беше грешка…

Кери се обърна с намерение да си тръгне незабавно. Но не успя да се измъкне. Джейсън Макреди излезе бързо от ваната и препречи пътя й — мокър, сексапилен и внушителен.

— Значи било грешка… Нима Дани се чувства зле тук? — попита той. — Не разбирам защо изведнъж започнахте да се страхувате от мен?! Аз толкова много ви се възхитих, когато дойдохте и единствена не се побояхте да ми кажете истината направо в очите…

— Не ме е страх от вас! — бързо рече Кери.

— Тогава какво има?

— Защо ме поканихте тук тази вечер? — попита тя без заобикалки.

— Вие сте моя гостенка! Аз бях зает целия ден, вие се грижихте за децата ни. Помислих, че бихме могли да си поговорим. Но вече е доста късно… А на мен ми се иска да поостанем. Поръчах шампанско и лека закуска, за да се разсъним. Предположих, че ще ви бъде приятно. И ако се отпуснете, ще видите, че наистина е така…

Каква глупачка съм, укори се Кери. Въобразявам си какво ли не! Може би Джейсън изобщо не ме намира привлекателна… А аз се държа като таралежка…

— Има ли сос за скаридите? — Тя спусна клепачи, за да не издаде чувствата си.

— Има…

— Тогава всичко е наред!

Кери се стесняваше от погледа му, затова се обърна с гръб към него, свали хавлията си и влезе във ваната. Водата беше чудесна. Парата проникваше дълбоко в мускулите й и успокояваше напрежението в тях.

Джейсън Макреди седеше срещу нея на почтително разстояние. Предложи й шампанско.

— Как прекарахте деня? — попита той.

— Великолепно!

Кери му разказа какво са правили децата. Той й задаваше нови и нови въпроси. Гласът му й действаше по-успокояващо от горещата вана. Кери несъзнателно се навеждаше все повече към него. Изяла бе половината скариди, а той любезно беше предпочел сиренето. Тя му позволи да напълни чашата й още два пъти. Но когато нейният разказ за деня свърши, настъпи неочаквана тишина. Джейсън се беше облегнал на ръба на ваната с притворени очи.

— Вие ли… вие ли сте проектирали тази сграда? — попита тя.

— Да. — Очите му сякаш я обляха с огън.

— И аз така предположих… Много добре е замислена…

Той я гледаше настойчиво, а Кери се опитваше скрие смущението си.

— Построили сте този хотел за Сара…

— Да.

— Навярно мястото пробужда у вас болезнени спомени…

— Моите спомени не са болезнени! — тръсна глава той. — Но това е без значение… Според вас, аз съм една машина, която понякога излиза с жени.

— Това е глупаво! — каза тя.

— Все пак е по-добро от онова, което правите вие…

— А какво правя аз?

— Пак започвате да си изправяте бодлите…

— Аз не…

— Знаете ли, ние с Джеръми сме приятели. Според него, за три години вие сте излезли с трима мъже и всеки път сте се държали като ледената принцеса.

— Като ледената принцеса ли?

— Точно като нея! Не сте направили и най-малък опит да се позабавлявате. А аз поне това умея…

— Аз също се стремя да… — опита да се защити Кери.

Той отпи от шампанското. Очите му, лениво притворени и яркозелени, не се отделяха от нея.

— Знаете ли, в момента ми приличате на крокодил, който ме дебне и е готов всеки момент да ми откъсне главата…

— Нямам такива намерения! — Джейсън се разсмя и се наведе към нея. Беше толкова близо, че тя виждаше водните мехурчета по раменете и гърдите му. Изпита силно желание да го докосне. Да опита вкуса на капките вода по тялото му. Да докосне с върха на езика си плътта му…

— Вашият… вашият начин на живот е много неправилен — каза тя назидателно. Не можеше да откъсне поглед от водните мехурчета… по-точно, от гърдите на Джейсън. Внимавай, Кери, каза си тя. Опомни се!

— Нима?

По шепота му тя разбра, че вече са съвсем близо един до друг. Усети как пръстите му погалиха бузата й, повдигнаха брадичката й… Устните му се притиснаха към нейните…

Горещият вихър на водната струя премина като тръпка през тялото й, докосна нежно устните, тялото, душата й. Кери не можеше да си представи, че след миг вече няма да усеща докосването на мъжа до себе си.

Джейсън не я прелъстяваше, нито я насилваше. Силните му устни й даваха невероятно много. Прилепваха плътно към нейните, носеха й невероятна топлина, вихър от чувствена наслада.

Навярно винаги бе знаела, че Джейсън ще я целува по този начин. Решително и нежно. Езикът му ще рисува чувствени знаци върху устните й, ще се плъзне между тях, за да обходи най-далечните кътчета на устата й, ще предизвика вълни на сладко, отдавна потиснато желание, което ще премине през нея като буен водопад…

Кери тихо изстена. От удоволствие? Или с копнеж?!

Не, Кери не можеше да го обвини, че я е прелъстил. Първото му докосване беше съвсем леко! Целувката й даваше възможност да се отдръпне. Може би в този момент тя самата го прелъсти. Защото нейните ръце първи се сключиха зад врата му. И тя първа тръгна към него, когато вихрещите се води във ваната ги насърчиха да притиснат телата си.

Джейсън я целуна отново… И още веднъж. Пръстите му се плъзнаха по гърба й. Галеха плътта й. Кери се притисна към силното му тяло, раздирана от спомените, които то събуждаше в нея. Знаеш добре, че е с друг мъж, много по-различен от онзи, за когото се бе оженила и когото беше обичала… За пръв път чувствата й към Ричард отстъпиха. Тя желаеше мъжа до себе си така остро и непреодолимо, че нищо друго не съществуваше за нея… Тя беше в прегръдките на Джейсън и копнееше той да я докосва отново и отново.

— Мисля, че и двамата се отпуснахме най-после — прошепна той нежно.

— Сигурно се дължи на подводния масаж…

— Не, не мога да кажа, че всичките ми мускули са отпуснати…

Кери разтвори широко очи, сякаш току-що пробудена за онова, което правеше. Но Джейсън отново я целуна, а пръстите му се плъзнаха по страните, брадичката, шията й. Ръцете му я обгръщаха все по-здраво.

Горещият вихър на водата вече не беше нещо извън нея, а част от самата нея.

— Не можем да останем повече тук… — каза той.

— Не можем… — съгласи се тя шепнешком.

— Аз искам да продължим! — Той отново й даваше възможност да се оттегли, ако пожелае.

— Зная…

— Дали причината е в шампанското?

— То помага, сигурна съм — призна Кери и усети как тялото му се стегна. Ако тя поискаше, Джейсън щеше да си отиде. Но тя пожела друго. Стегна прегръдката си около врата му. — Моля те! — промълви тихо.

За него това беше достатъчно. Излязоха от ваната и той я поведе по дискретна стълба направо в своята спалня.

Лампата хвърляше меки отблясъци върху черната завивка, с която бе покрито огромното легло. Кери не успя да разгледа мебелировката, защото не можеше да откъсне поглед от очите му, които не изпускаха нито за мит нейните. В стаята беше топло, но Кери трепереше в мокрия си бански костюм. Джейсън я положи в леглото и топлината на тялото му сякаш я обгърна. Много скоро целувките и ласките му я хвърлиха цялата в огън…

Той отново потърси погледа й. Предлагаше й последна възможност да си отиде:

— Ще останеш ли?

Тя искаше да му каже нещо, но не можа да произнесе нито звук. Кимна, затвори очи и го прегърна. Зарови лице в гърдите му.

— Отвори очи! — нареди той, като се отдръпна от нея. Тя се подчини. — Сега кажи, че ме желаеш! Назови ме с моето име!

— Желая те!

— Името ми!

— Господин Макреди…

— Моето малко име! — засмя се той.

— Джейсън! Желая те, Джейсън!

И вълшебството започна. Той я докосваше… точно там, където тя копнееше да бъде докосвана. Целуваше я… точно там, където тя искаше да бъде целувана, в нощта сякаш лумнаха пламъци и огнените им езици дразнеха, измъчваха и носеха сладки удоволствия на тялото й. Кери виждаше очите на Джейсън в магическия блясък на нощта. Виждаше ръцете му — загорели и огромни, силни и прекрасни на фона на нейната светла кожа.

Кери го целуваше. Докосваше кожата му с език, както бе мечтала. Подобно нещо не й се беше случвал твърде отдавна… Жестоко отдавна…

Джейсън й предлагаше нещо прекрасно, нещо съвършено. Любеше я. Не вземаше повече, отколкото даваше. Изискваше, споделяше. Прегръщаше я, галеше я. Докосваше я… много нежно и много страстно. Сякаш наистина я обичаше…

Сладката вихрушка от топлина и треска се издигаше от връх на връх и най-после водопадът от нужда и желание се изля върху двамата…

Усещането беше толкова силно и прекрасно, че светът за миг изчезна за Кери. Когато светлината се появи отново, тя все още трепереше. В прегръдките на Джейсън продължаваше да потръпва от наслада и изненада.

Случилото се не я стресна. Тя беше направила всичко съзнателно. Но без да мисли за последствията. Лежеше в обятията на Джейсън, защитена от нощния мрак. Но не можеше да остане там, когато дойдат ярките лъчи на дневната светлина. Трябваше да продължи да живее собствения си живот.

Тя прехапа устни при мисълта, че банският й костюм е на пода до леглото. Изпита неудобство да се облече пред Джейсън. Дали да му благодари за чудесната вечер и да се оттегли в стаята си, сякаш нищо особено не се е случило?

Как ще ходя на работа отсега нататък, питаше се Кери. Ще трябва да напусна списанието! Ако самият Джейсън не ме уволни… А Коледа вече наближава! Дани иска компютър… Не, не бива да напускам работата си! Кери понечи да стане, но Джейсън я притисна към себе си.

— Трябва да тръгвам — каза тя, изпаднала в паника. — Дани ще се събуди…

— В един часа през нощта? — Той я гледаше усмихнат.

— Ще си отида! — упорстваше тя.

Той я целуна по устните. Отдръпна се и се подпря на лакът. Наблюдаваше я как облича банския си костюм. После стана и също се облече.

— Ще дойда с теб да си вземеш хавлията от басейна и ще те изпратя!

— Няма нужда…

— Казах, че ще те изпратя.

Мокрият й бански костюм беше леденостуден след споделената топлина. Когато тръгна към вратата, тя удари бедрото си в нощното шкафче. Вдигна поглед и видя снимка на Сара Макреди. Тя се усмихваше щастливо от портрета… За щастие Джейсън не забеляза нищо. Мина покрай Кери, отвори вратата и тръгна пред нея по стълбите. Намери хавлията й край басейна и покри раменете й.

— Ти трепериш…

— Студено ми е.

— Можеше да останеш при мен на топло…

— И двамата имаме деца…

— Имаме още време…

— Не! — Тя се отдръпна.

— Кери, ако съжаляваш за нещо…

— Не, не съжалявам за нищо! Беше чудесно! Знаеш ли… — О, никак не умееше да се прикрива! Каза му направо. — Тази нощ ми беше за първи път след… Ричард. Може би сега ще започна да излизам отново сред хора… Благодаря ти! Но в момента имам нужда да бъда сама…

— Кери!

— Отивам си!

— Почакай!

— Не ме интересува какво ще ми се случи! — Кери знаеше, че когато се паникьоса, говори глупости. — Можеш да ме уволниш, ако искаш…

— Кери… — решително я прекъсна Джейсън. — Нямам намерение да те уволнявам!

Паниката я напусна така внезапно, както се бе появила.

— Да не си изпразвам бюрото, така ли? — опита да се пошегува тя.

Обзеха я противоречиви чувства. Искаше едновременно да се смее, да плаче, да се хвърли в прегръдките на Джейсън. Но най-голямото й желание в момента беше да остане сама. Трябваше да се справи с неочаквано появилата се болка… Тя не позволи на Джейсън да я изпрати. Обърна се и побягна по стълбите, които водеха към балкона на втория етаж, а оттам — в нейната стая.

 

 

На следващата сутрин Кери опитваше да се държи така, сякаш нищо особено не се бе случило. Дани и Анджела не забелязаха нищо нередно.

Кери не знаеше къде е Джейсън. Този път той не й беше оставил бележка под вратата. Не се появи на масата за закуска. За неин ужас, дойде следобед на пързалката за начинаещи.

На Кери всичко й се струваше смешно. Спускаше се по хълмчето и въпреки усилията и вниманието си, падна в снега. Спокоен и учтив, безобразно добре каращ ски, Джейсън се озова точно навреме до нея, за да й помогне.

— Ще разговаряме тази вечер — каза той кратко.

— Не! Децата…

— Те ще бъдат в детския клуб на хотела. Ще играят, ще украсяват елхата, ще правят подаръци и ще пеят коледни песнички. Кери, забавлявай се! Коледните празници наближават! Да си готова в шест! — Той я беше изправил на ските и вече летеше надолу по склона. А тя не можеше да го настигне. Изобщо не можеше да подкара ските…

— За какво да съм готова? — поиска да узнае тя.

Но Джейсън Макреди или не я чу, или не пожела да й отговори.

 

 

Кери не знаеше къде ще я заведе Джейсън, затова избра за вечерта черна кадифена рокля, едновременно дискретна и елегантна. Не, този път тя няма да бяга! Ще му обясни, че не могат да продължат. Защото… Защото работата в списанието й е необходима. Не може да си позволи отношенията им да станат известни на всички! И защото… не желае да бъде само една от жените в колекцията му! Да, това е основната причина, призна си Кери, докато поставяше перлените обеци на ушите си.

Всъщност какво значение имаше дали е една от многото жени в живота му. Джейсън беше добър с нея. Отвори й отново вратите на света, от който тя се беше изолирала. Оттук нататък можеше да продължи сама… Не, не можеше. Джейсън не й беше безразличен! Омагьоса я от първия миг. Никой мъж не бе в състояние да я привлече толкова лесно… Никой преди него не бе успял да я накара да забрави Ричард… А в прегръдките на Джейсън това стана. Кери затвори очи. Да, той я накара да произнесе името му снощи. Но той нито веднъж не произнесе нейното име, докато се любеха…

На вратата се почука. Кери грабна палтото си и бързо излезе. Не желаеше Макреди да влезе в стаята й.

Очите на Джейсън искряха. Все още е сърдит, предположи Кери. Бе облечен в джинси и кожено яке.

— За минутка ще се преоблека… — предложи тя.

— Там, където отиваме, няма никакво значение. Да вървим!

— А къде отиваме? — попита Кери.

— Там — посочи той върха на хълма.

Кери въздъхна. Няма що, Джейсън беше доста разговорлив за човек, който иска да изяснят отношенията си…

Пътуването й се стори безкрайно, макар че разстоянието беше съвсем късо. Влязоха в дървена хижа и Кери разбра, че това е частна вила. Всичко беше подготвено за тяхното пристигане. В камината гореше огън, на масата бяха захлупени ястия.

Джейсън хвърли якето си на леглото и се запъти направо към масата. Повдигна един от капаците.

— О, „Бьоф Строганов“! И чудесно бяло бургундско! Заповядай, седни! — Той издърпа един стол и я покани на масата.

Кери продължаваше да стои с палтото.

— Джейсън, не съм се съгласявала да ме водиш в частна вила…

— Нима искаш да обсъждаме сексуалните си отношения публично?

— Ние нямаме никакви отношения…

— Добре, де — усмихна се той. — Седни и ще ми кажеш защо нямаме!

Вбесена, Кери изпъшка и съблече палтото си. Седна на стола, който той й бе приготвил. Джейсън наля вино и се разположи срещу нея. Вдигна чашата си за наздравица. Очите им се срещнаха.

— Не мога да се виждам повече с теб! — заяви тя.

— Защо?

— На първо място, защото си мой шеф.

— Тук не сме на работа.

— Но ще се върнем там.

— Нашите отношения нямат нищо общо с работата ни и ти го знаеш!

— Добре! — Кери отпи от виното. — Искаш да изредя още причини? Не желая да съм една от многото жени…

— Многото жени ли? — Веждата му подскочи учудено нагоре. — Всъщност не е чак толкова зле да си сред тях, нали?

— Аз просто не желая… — Тя поруменя.

Макреди хвана ръката й през масата. Отново се появи онази топлина — наелектризираща, съблазняваща, плашеща…

— С теб ми е приятно. Харесваш ми. Желая те.

— Не знаеш какво говориш! Ти си потънал в спомените си!

— Така ли мислиш? — усмихна се той печално. — Ние с теб много си приличаме. Ти също обичаш един дух. Но признай, че с мен ти е хубаво! Снощи ти разтвори черупката си… Това не беше нещо случайно, не ти беше безразлично… Ти се люби с мен! И това е много повече в сравнение с всичко онова, което си успявала да постигнеш преди това!

Тя скочи възмутена и чашата на Джейсън се разби на пода.

— Е, аз поне не се опитвам да избягам! — избухна той.

Но ти не си влюбен в мен, кресна в мислите си Кери. И внезапно се стресна от прозрението, че може би тя самата е започнала да се влюбва в него. От момента, когато той дойде да я вземе от дома й… Не, всичко беше започнало много преди това. В началото беше привличането, което тя изпитваше всеки път, щом го видеше…

— Поне тази седмица! — помоли я той.

— Какво?

— На теб ти е приятно! По дяволите, ти се люби с мен! Нека бъдем заедно тази седмица! Ако искаш, след това ще прекъснем… Ще се преструваме на непознати по коридорите…

Кери разбираше, че трябва да му откаже. Джейсън я беше довел тук, за да са само двамата. Но ако тя пожелаеше, щеше да я отведе незабавно в хотела. Кери знаеше, че всичко зависи от нея. Но… Тя трескаво размишляваше за тях двамата. Хотелът беше хубав. Беше й приятно да прекарва времето си с децата. И с Джейсън. Харесваше бавната му усмивка, начина, по който умората напускаше очите му. Харесваше тялото му. Без дрехите… Само една седмица… Идваше Коледа и Кери знаеше, че си дължи един подарък…

— Хайде да вечеряме — отпусна се тя на стола.

И те се заеха с вечерята. А после заваля сняг и двамата отидоха до прозореца, за да наблюдават падащите снежинки. След това седнаха край огъня и разговаряха за бейзбол и за безброй неща, от които имат нужда малките момиченца и момченца. В един миг се озоваха на пода пред камината. И Кери осъзна, че отново иска да се любят.

Пламъците в огъня и вътре в тях се разгаряха все по-буйно. В нощта блещукаха червени и зелени коледни светлинки. Кери знаеше, че си подарява много по-голям подарък, отколкото си бе позволявала в своите мечти. Подаряваше си смях и коледно настроение… И едно още неукрепнало усещане за мир и спокойствие.