Хедър Греъм Позесъри
Фантазия в бяло (3)

Трета глава

Хотелът беше невероятно красив. Приличаше на алпийска хижа — целият украсен с изящна дърворезба. Във фоайето на първия етаж имаше огромна камина, окичена с пъстри чорапи за коледните подаръци. Наоколо бяха разположени уютни кожени дивани. В средата на залата се извисяваше почти петметрова елха. Следобед сервираха горещи и студени напитки, вина с подправки и екзотични кафета за възрастните, а за децата — шоколад с разбита сметана.

Джейсън Макреди обясняваше всичко това на Кери, докато двамата стояха на входа. Русокос младеж побърза да ги посрещне с добре дошли. Той определено се стремеше да предразположи Джейсън, но по топлината в погледа му и радостния му глас Кери разбра, че обича шефа си.

— Ранди, това е една от най-добрите ми журналистки, Кери Адамс — представи я Джейсън на младежа. — Кери, запознай се с господин Ранди Скайлър. А това е синът на Кери, Дани.

— Госпожо Адамс, радвам се, че сте при нас! — разтърси той ръката й. И отново се обърна към шефа си. — Както наредихте, приготвил съм двата вътрешни апартамента. Ще желаете ли да ви изпратя нещо горе?

— Аз имам среща с разпространителите на списанието. Но може би вие с Дани ще желаете нещо? — обърна се Джейсън към Кери.

Тя понечи да откаже, но се сети за децата.

— Анджела, искаш ли да дойдеш при нас? Ще помолим Ранди да ни донесе шоколад в стаята, докато татко ти се освободи…

— Много ми се иска да отида. — Анджела се усмихна срамежливо. — Може ли? — обърна се тя към баща си.

— На Кери и на Дани ще им трябва време да се настанят…

— Не се безпокойте. — Кери едва се сдържа да не изтъкне, че тя и синът й са тук заради Анджела. Момиченцето щеше да се обиди. — Ще оправя багажа за няколко минути…

— Добре — съгласи се Джейсън. — Ще се срещнем на обяд!

Ранди ги заведе в стаята, която Макреди беше ангажирал за нея и Дани. Вратата изглеждаше съвсем обикновена. Една от многото дървени врати, които се отваряха откъм балкона, опасващ вътрешно фоайето. Но зад вратата…

Стаята беше голяма, но уютна и приятна, с камина върху стена от дялан гранит. Имаше бяло кожено канапе върху малиновочервен килим. Зад извит чамов бар бе разположена кухничка, обзаведена с всички домакински уреди. Имаше още две стаи. Кери погледна въпросително Ранди и прекоси хола. Отвори първата врата и видя огромна спалня, покрита с дебел юрган. Тук също имаше камина, а на поставка от бели плочки се мъдреше вана за подводен масаж. Втората стая беше по-малка, но не отстъпваше по топлина и уют на първата. Апартамент, предназначен за семейна почивка, помисли си Кери. С възможност за романтично уединение на майката и бащата, докато децата са на две крачки от тях…

Хотелът принадлежеше на Джейсън Макреди. Възможно ли бе той самият да го е проектирал? Кери се върна в хола замислена.

— Нещо не е наред ли? — поиска да узнае Ранди.

— Не, не… Само че… — Тя усети върху себе си погледа на Анджела, изпълнен с вълнение. Само че тук е прекалено хубаво, искаше да изкрещи Кери. Тя не беше поканена на тази почивка. Гост беше Дани. А покрай него тя се озова в самия скут на лукса и се чувстваше неудобно. — Боя се да не сме заели мястото на други гости.

— О, не, не сте! — увери я Анджела — Тук има два такива апартамента. Татко и аз живеем в другия. Той е до вашия, влиза се през онази врата — посочи тя. — Татко никога не ги дава на туристи. Те са само за гости! Хареса ли ви?

— Много ми харесва! — каза Кери, но притеснението й растеше. Изведнъж се почувства в ролята на гувернантка.

— Елате, госпожо Адамс — покани я Ранди. — Все още не сте видели всичко!

Той е преведе през салона и отвори френския прозорец, който извеждаше на тераса. Над главите им се простираше стъклен покрив. Ниско долу имаше закрит плувен басейн, обвит в пара. Мощен фонтан изхвърляше струи вода от декоративна скала. През стъклото зад басейна се виждаха планините и ски пистите. Кери дочу смях и се взря през водните изпарения. Две дечица си играеха на стъпалата. Двойка влюбени, навярно техните родители, се смееха. Мъжът беше във водата, а жената се изтягаше върху ръба на басейна. Някога самата Кери беше така щастлива… Тя затвори очи и си припомни как през уикендите заминаваха с Ричард и Дани и изоставяха всички грижи зад гърба си…

— Шоколадът пристигна! — обяви Ранди. Появи се млада жена със сребърна каничка и чинийка бисквити.

— Това се казва живот! — възкликна Дани и погледна въпросително майка си. Знаеше, че трябва да внимава с този вид бисквити, защото съдържат много захар… — Мога ли да си взема една?

— Разбира се! Вземи дори няколко! — разреши Кери, но си каза, че щом останат двамата сами, трябва да провери кръвната му захар и да му сложи инжекция инсулин. Те носеха със себе си малкия апарат за тестуване.

— Деца, хайде да си сложим банските костюми и да слезем при басейна. Ще поплуваме, после ще се преоблечем и тъкмо ще стане време таткото на Анджела да дойде за обяд.

— О, моят татко ще дойде навреме! — Анджела беше деликатна и естествена, дори с бисквитката в ръка. — Той никога не закъснява и не лъже…

— Похвално… — промърмори Кери. Усмихна се на децата, благодари на камериерката и на Ранди и се шмугна в спалнята. Както отбеляза Дани, това се казва живот! Тя се изтегна на леглото и затвори очи. Защо не можеше да се порадва на всичко това с Ричард…

Пред очите й отново изплува закритият басейн и снежните планини зад него. Видя буен огън и самата себе си, с глава, положена на рамото на чернокос мъж… Тя мигом скочи и постави ръце върху пламналите си бузи. Ричард беше рус! Светъл като Дани. Чернокосата глава от мечтите й принадлежеше на друг мъж. Джейсън Макреди.

Тя простена и зарови глава във възглавницата. И не помръдна от леглото до момента, в който Дани влезе, за да й каже, че са донесли багажа им и вече могат да си облекат банските костюми, за да слязат до басейна.

След като поплуваха, Анджела мина през междинната врата в техния апартамент, за да се преоблече. След час детето почука отново.

— Казвали ли са ви, че сте много красива, госпожице Макреди? — попита я Кери, като я покани усмихната в стаята.

Бузките на момиченцето поруменяха като кадифената му рокличка.

— Наистина ли? — попита детето.

— Разбира се!

— Вие също сте много красива!

— Благодаря ти!

— Аз го казах на татко!

— О! — изненада се Кери.

— Да, тя ми каза, но аз вече го бях забелязал… — Плътният мъжки глас идваше иззад гърба на Анджела.

Джейсън беше взел душ и се бе избръснал. Беше много привлекателен с влажните си коси и черния костюм. Кери беше избрала за себе си бяла плетена рокля. Тя нежно очертаваше стройното й тяло. Гърбът беше с дръзко изрязано деколте. Кери предполагаше, че роклята ще е подходяща както за по-обикновено, така и за по-елегантно обкръжение.

— Известно ми е, че сте красива, госпожо Адамс — увери я още веднъж Макреди.

Кери усети, че се изчервява като Анджела. Но тя не беше дете! И далеч не бе толкова невинна! Прекрасно разбираше какво иска да й каже този мъж…

— Благодаря! Мога ли да върна комплимента?

— Според вас татко красив ли е? — Анджела се кикотеше.

— А ти как мислиш, не е ли красив? — пошегува се Кери.

— О, моят татко е хубав! — заяви тържествено детето. — Много, много хубав!

Висок, тъмнокос и красив, кискаше се едно мъничко гласче вътре в Кери.

— Запазил съм маса в друг ресторант тази вечер — каза Джейсън. — Тук готвят добре, дори прекрасно. Но през седмицата аз ще бъда зает и вие ще се храните в хотела всеки ден. Затова реших тази вечер да ви заведа другаде. Позволявате ли?

— Разбира се — увери го Кери. — Но не бива да се притеснявате за мен и Дани…

— Шшшт, госпожо Адамс! Зная, че не бива, но ми е приятно да го правя. И така…

Разговорът с Джейсън по време на вечерята се оказа неочаквано непринуден. Кери се изненада от множеството теми, които засегнаха — от качествата, които би трябвало да притежава един учител, до положението в Близкия Изток. Дани и Анджела също бърбореха и в един миг Кери се хвана, че се смее на описанието на сина си как трябва да се заплюе топката, за да лети по-бързо. Анджела изпя песничка за сплашване на мечките нощем в гората…

Джейсън караше мълчаливо по обратния път и Кери усети как клепачите й натежават.

— Децата се укротиха… — подхвана разговор той.

— Спят дълбоко — увери го тя.

— Искам да ви благодаря. Много се радвам, че дойдохте…

— Аз трябва да ви благодаря! Апартаментът е много хубав. Прекалено хубав! Аз бих се чувствала добре и в нещо… ъъ, по-скромно.

— Госпожо Адамс, вие напълно го заслужавате!

— Благодаря ви… — промърмори тя. Джейсън не каза нищо. Колата препускаше в нощта. Движението и топлината от радиатора приспиваха Кери. Тя се опита да задържи очите си отворени, но не успя да се пребори със съня.

Главата й клюмна на рамото му и той едва не скочи от изненада. Все пак успя да запази самообладание. Нежният аромат на косите й подразни носа му и за момент го остави без дъх…

Джейсън усети как горчивата мъка прониква в него като вода в пореста скала. Преди много време Сара заспиваше така на рамото му… След смъртта й той излизаше с други жени. Винаги се държеше внимателно с тях, но оставаше на разстояние и рядко се срещаше с една и съща жена втори път. Светските списания го представяха като много желана партия за женитба. Но дълбоко в сърцето си Джейсън беше убеден, че това никога няма да се случи. Нищо не задържаше интереса му. Виждаше само красивите лица на жените. Срещите му с тях не можеха да се нарекат любовни. Странно, той спеше с някои от тези жени, но… до нито една от тях не се бе приближавал толкова, че тя да заспи на рамото му…

Да, Кери беше единствената жена, на която той можеше да го позволи. Благодарен й беше както за Анджела, така и заради себе си. Не се беше смял истински от години. От години не бе изгарял от нетърпение да срещне някого отново в края на деня — разбира се, освен Анджела.

Косата на Кери докосваше лицето му — атлазено мека, като жива с богатите кафяви дълбини. Дразнеше кожата му като коприна… Пръстите на Джейсън се вкопчиха в кормилото и той здраво стисна челюсти. В нето неочаквано се надигнаха вълни на желание…

Болката си бе отишла. Имаше значение единствено настоящият миг и… жената до него. Джейсън не си спомняше да е пожелавал друга жена в живота си така силно… Но за зла съдба, Кери бе навярно единствената, която не би го поискала…

Тя простена в съня си и се нагласи по-удобно на рамото му. Ръцете й го обгърнаха. След малко едната от тях се свлече върху бедрото му… Джейсън стисна още по-силно челюсти…

Колата подскочи и спря. Кери се събуди и на секундата се изправи. Как можах да заспя, укоряваше се тя. Но Джейсън Макреди вече бе излязъл от колата и тя не беше сигурна дали трябва да му се извини…

— Пристигнахме — каза той рязко.

— Да… Аз ще взема Дани.

— Аз ще го отнеса. Вие вземете Анджела. Ако можете да се справите…

— Разбира се, че мога!

— Да, да, не се съмнявам. — Джейсън пое Дани.

Тя се наведе за Анджела. Следващите думи на Макреди сякаш я зашлевиха през лицето.

— Казвал ли съм ви, че понякога ми напомняте таралежка?

— Прекрасно сравнение, господи Макреди! Много ви… благодаря! — Тя се изви наежена с детското телце в ръце.

— Не искам да кажа, че приличате на таралежка. Вие сте много красива жена и навярно го знаете… От доста време нямате съпруг, който да ви го напомня, но съм сигурен, че другите мъже го правят. А може би вие с таралежовите си бодли не позволявате на никого да се приближи толкова близо до вас, че да ви го каже?

— Съвсем точно описахте моя начин на живот! Но при положение, че излизате с толкова много жени, нямате право да ме съдите! — Кери произнесе последните думи с високо вирната глава, врътна се на токчетата си и се запъти към входа на хотела.

— Аз ли излизам с много жени? — Джейсън я последва.

— Ами да! Днес е вторник. Значи жената, която е с вас, трябва да бъде червенокоса!

— Не знаех, че проявявате такъв интерес към навиците ми по отношение на жените…

Тя не му отговори. Ранди Скайлър отвори входната врата и пое Анджела от ръцете й. Кери последва мъжете по стълбите. Наложи си да отговаря с усмивка на въпросите на младия мъж как са прекарали вечерта.

Ранди се погрижи за Анджела. Макреди постави Дани в леглото му. Кери го последва в стаята и двамата останаха сами, впили погледи един в друг над отпусналото се в леглото дете.

— Лека нощ, госпожо Адамс! — каза Джейсън нежно.

— Лека нощ! — промълви Кери. — Благодаря ви за вечерята. Беше чудесно!

На устните му се появи печална усмивка.

— Да, наистина беше чудесно — каза той, мина бързо покрай нея и излезе.

Странно, Кери запази усещането за този лек и мимолетен допир до тялото й. Страната, покрай която беше минал Джейсън, направо изгаряше, в сравнение с другата й половина… Макар че се чувстваше много уморена, Кери дълго време не успя да заспи. Продължаваше да усеща топлината върху бедрото си и се питаше колко ли близко се е наклонила към Джейсън Макреди, докато спеше в колата.

 

 

На сутринта Кери откри бележка под междинната врата. Позна почерка на Макреди от картичките, които получаваше всяка Коледа. Текстът беше кратък, но учтив. Джейсън щял да бъде зает през целия ден. Напомняше й да не се чувства ангажирана постоянно с децата. За тях имало специална програма — филмчета, уроци по ски и други забавления. Кери можела да прекара деня, както желае.

Тя нямаше нищо против да бъде отново с децата.

Но трябваше спешно да довърши една статия. Реши да закусят тримата заедно, после тя да поработи, а когато свърши, да отиде при тях на учебната писта.

След закуска Кери седна пред камината в хола. Отначало се страхуваше, че ще й бъде трудно да се съсредоточи. Но скоро откри, че планинската хижа и пращенето на дървата в огъня създават приятна атмосфера за работа. Кери не вдигна очи от ръкописа до два часа, когато приключи всичко предвидено.

Доволна от себе си, тя облече грейката си и тръгна да търси децата. Те току-що бяха приключили с обеда и много се зарадваха, че тя ще бъде с тях на пистата.

— Аз не умея да карам ски — обясни тя на Анджела. — Затова отивам на пистата за новаци.

Анджела караше ски чудесно. Но през целия следобед остана около Кери и Дани. Заливаше се от смях, като ги гледаше как се борят с екипировката и не могат да запазят равновесие. Когато видя тежките обувки, ските и автоматите, Кери се уплаши. Стори й се, че никога няма да се научи да ги управлява. Но привечер вече изпитваше удоволствие, защото можеше спокойно да се спуска по пистата. Тя караше ски!

Вечеряха в апартамента на Кери. Щом приключиха с яденето, децата започнаха да се прозяват. Анджела се прибра в техния апартамент. Кери се подвоуми за момент, после нареди на Дани да се приготви за сън и последва Анджела в покоите на Джейсън Макреди.

Да, този апартамент наистина не бе даван никога на туристи. И тук имаше тераса с изглед към басейна, чамова облицовка и дебел килим на пода. Но апартаментът приличаше на дом. По стените висяха планински пейзажи. Дъбовото писалище бе отрупано с вестници, а на масичката пред канапето имаше няколко броя на „Елеганс“ и други списания. На друга малка масичка до стената беше изправена снимка в рамка. Представляваше прекрасна семейна фотография — Джейсън Макреди, заобиколен от жените, които обичаше. Анджела, доста по-малка, и Сара. И двете имаха красиви сини очи и ореол от нежни руси коси…

Кери усети, че навлиза в забранена територия и се отдръпна. Почука на вратата на малката спалня.

— Анджела! — повика тя момиченцето.

— Ти ли си, Кери? Ела при мен!

Анджела бе облякла червената си нощничка. Косата й беше разпусната. Големите й очи искряха. Сърцето на Кери неочаквано се изпълни с болка за Сара Макреди. Дъщеричката ти е много хубава, каза й мислено тя. Само да можеше да я видиш…

— Дойдох… да видя дали искаш да ти помогна да си легнеш — каза Кери.

— Да, искам! — Анджела я гледаше удивена. — Благодаря ти!

Кери я зави, целуна челцето й и й пожела приятни сънища.

После се върна в своя апартамент и сложи Дани да спи. Облече нощницата си. Беше много изтощена, но отново не можеше да заспи. Приготви си чай и се запъти към терасата над басейна.

За нейна изненада, долу беше много оживено. Тя разпозна Барни Малрей, разпространител от Охайо. След малко й стана ясно, че басейнът е пълен с разпространители на „Елеганс“. На отсрещния край забеляза Джейсън Макреди.

Първата й мисъл беше, че той изглежда великолепно в бански костюм. Беше загорял, а тялото му беше като изваяно.

Явно не само Кери намираше Джейсън за много привлекателен. Дребна червенокоса жена с внушителен бюст бе седнала близо до него. Тя му обясняваше нещо, а Джейсън от време на време й отговаряше.

Барни го повика от другия край на басейна. Кери се наведе над парапета, за да чуе разговора им.

— Хайде да пийнем по едно! — рече Барни.

— Не, благодаря. Аз ще се прибирам. Трябва да видя Анджела… — отказа Джейсън.

Към него бяха отправени и други покани, но той само поклащаше глава. Хората започнаха да излизат от басейна и да се разотиват. Червенокосата дама остана последна.

— Уморен съм, Труди — отказа да сподели още едно питие с нея Джейсън. — Извинявай, бих искал да остана сам…

Гласът му не търпи възражения, помисли си Кери. Труди сви рамене и си отиде.

Басейнът утихна. Джейсън остана сам в него, със затворени клепачи. Кери се почувства натрапница. Само преди миг бе подслушвала чужди разговори… Тя понечи да се прибере в стаята, но Джейсън отвори очи. И веднага я забеляза.

— О, вие ли сте, госпожо Адамс! — обади й се той учтиво.

— Здравейте! — отвърна колебливо тя.

— Добре ли прекарахте днес? — усмихна се той.

— Да, прекрасно! Благодаря ви.

— Какво правят децата?

— Вече спят.

— Анджела?

— Сложих я в леглото.

Очите му се разшириха, но Кери не можа да определи дали от задоволство, че го е направила, или от раздразнение, че си е позволила такава волност.

— Доколкото виждам, на вас не ви се спи… — отбеляза той.

— Току-що смятах да се прибирам…

— О, недейте! Слезте долу при мен! — неочаквано предложи той.

Кери се чудеше как да постъпи. Редно беше да си легне. Не биваше да отива при него. По гърба й се стичаха вадички пот от напрежение. Обикновено точно в този момент се намесваше споменът. Пред Кери изникваше Ричард, неговата усмивка… И на нея й ставаше студено и пусто…

Но този път тя не видя лицето на Ричард пред себе си. Беше я грабнало властното и красиво лице на мъжа и басейна.

— Преди малко ви чух да казвате, че искате да останете сам…

— Подслушвахте ли?

— Да — призна изчервена Кери.

— Е, да, тогава исках да остана сам. Но сега ще ми е приятно да бъде във вашата компания. Слезте, моля! Водата е доста гореща!

Не само водата е гореща, рече си Кери. Но внезапно й се прииска да изпита точно такава топлина. Само да опита… Тя знаеше, че Джейсън Макреди не предлага нищо повече… А и тя самата не би взела… Но тази нощ…

Заля я вълна от непоносима топлина. Тя облиза пресъхналите си устни. Не можеше да се реши…

— Кери? — чу гласа му.

— Идвам веднага!

За свое най-голямо удивление, тя си нахлузи банския и се запъти към басейна. И към топлината.