Нейъми Хортън
Сбъдната приказка (5)

Четвърта глава

Това беше тяхната първа истинска Коледа след сватбата. Както винаги, цялото семейство щеше да се събере в просторната къща на Горд в подножието на планината. Декър, който живееше в ранчото в доста обтегнати отношения с Гейдж и Кати, тръгна по-рано, защото искаше да се отбие при приятели в града.

Цяла сутрин съобщаваха за предстоящи снежни бури, но Гейдж беше решил да не тръгва, преди да се е уверил, че всичко е здраво залостено. Виелицата се развихри тъкмо когато се канеха да потеглят. Не се бяха добрали дори до главния път и той спря пикапа, поклати глава и заяви, че ще бъде истинско самоубийство, ако продължат. При това се усмихна малко тъжно и я изгледа странно настойчиво, сякаш се чудеше как ще възприеме новината.

— Няма да е кой знае каква Коледа — добави той тихо. — Съвсем сами…

Катлийн успя да се усмихне. Тя би предпочела да прекара Коледа вързана гола в преспите вместо в компанията на семейството му, но реши да не му го казва. Само щеше да предизвика поредния спор, а й беше дошло до гуша да спори.

— Няма да е чак толкова лошо — отвърна тя спокойно. — Ще украсим елхата и ще гледаме коледното предаване по телевизията.

Той кимна бавно, без да откъсва поглед от нея.

— Това означава, че няма да видиш баща си…

— Той няма да се разсърди. Ще прекара заедно с леля Мод. Поканили са голяма компания на коледна вечеря, едва ли ще бъде самотен. Ще се отбия при него, когато разчистят пътищата — добави тя.

Говореше прекалено много. Изведнъж, неизвестно защо, й стана нервно. Помисли си, че е от начина, по който той продължаваше да я гледа, от чисто мъжкото му присъствие в кабината на пикапа, която сякаш се беше смалила от широките му рамене и дългите крака, от възбуждащия дъх на сено, потни коне и кожа.

— Ами ако токът спре?

Сега вече той се шегуваше. Ъгълчетата на очите му се бяха свили присмехулно.

Тя вдигна рамене. Опитваше се да не обръща внимание на ръката му, отпусната небрежно на гърба на нейната седалка и сякаш неволно допряна до яката на коженото й яке. Още сантиметър и щеше да докосне врата й.

— Ами… ако изгасне, ще седим пред камината и ще играем карти или… нещо друго.

Ама че работа! Няма ли да спре да я гледа така? Имаше нещо в очите му — тънък, но осезаем намек за сексуално привличане, в начина, по който се беше втренчил в устните и извивката на врата й. Тя се смути. Откак се бяха оженили, нито веднъж не я беше гледал така, както при реката Файъруийд.

И този момент тя изведнъж осъзна, че наистина бяха съвсем сами. Икономката Марта замина при дъщеря си за празниците, а Гейдж беше освободил и работниците за четири дни. Значи щяха да бъдат само те двамата в голямата стара къща, за пръв път наистина сами.

— Времето се влошава. — Това беше първото нещо, което й хрумна да каже само за да наруши тишината. — Трябва да се връщаме, преди снегът да засипе пътя.

— Права си. Никак не ми се ще да прекараме първата годишнина от сватбата си в преспите.

Годишнина от сватбата! Думите пронизаха Катлийн право в сърцето — като кристално острие.

Господи! Как можа да забрави? Ожениха се точно преди една година на Коледа.

Той никога не споменаваше факта, че са женени. Никога не се обръщаше към нея като към съпруга и с нищо не издаваше, че тя е нещо повече от обикновен член на домакинството.

Е, докосваше я от време на време. Приятелски я прегръщаше през раменете, когато беше в добро настроение, или я хващаше през кръста по съпружески, когато бяха навън. Леко докосваше с пръсти лицето й в редките случаи, когато я целуваше за пред хората по челото или по бузата. Но иначе, съдейки по усилията, с които я отбягваше, тя можеше да се закълне, че самата мисъл да се допре до нея го отвращава.

Но какво друго можеше да очаква? Той беше честен с нея от самото начало, а тя прие да участва в сделката — това не можеше да се нарече брак — с пълното съзнание какво прави. Трябваше да е луда, за да храни глупавата надежда, че един ден Гейдж Рамзи ще се събуди, влюбен до уши в нея.

Освен това всичко щеше да продължи, докато „Тангълфут“ и „Хай Мейса“ стъпят на крака и докато баща й е жив. Една дъщеря можеше да направи за баща си поне това. Жертвата не беше толкова голяма. Макар да не я задушаваше от любов, Гейдж в никакъв случай не се държеше зле с нея. Всъщност понякога любезността и нежните му погледи й действаха дори по-лошо от пълното безразличие, защото будеха измамни надежди.

Пронизителният звън на телефон прекъсна нишката на спомените и принуди Катлийн, макар и неохотно, да се върне в настоящето. Тя стисна силно очи в нежеланието си да приеме грозната реалност. Неизвестно защо сънят беше от особена важност, сякаш ако успееше да го задържи, щеше да задържи самия Гейдж.

Ако се съсредоточи, ще успее да се върне обратно в пикапа, в онази студена, снежна утрин, обратно при Гейдж…

 

 

— Как е кръвното налягане?

— Всичките му показатели са добри. Как е при вас?

— По-добре отколкото очаквах. Имал е невероятен късмет.

 

 

Тихият, неразбираем шепот продължаваше да го тормози, сякаш се опитваше да го откъсне от спокойствието и топлината на сънищата му. Гейдж искаше да се върне обратно при нея. Там беше в безопасност. Сънят беше толкова истински, че той почти усети пронизващия зимен въздух в дробовете си и чу скърцането на снега под гумите на пикапа. Току-що й беше казал, че ще се наложи да прекарат Коледа и годишнината от сватбата съвсем сами. Ако успее да се концентрира, ще се върне при нея.

Той потъна в спомените…

 

 

Без съмнение това беше най-тъпата идея, която му бе хрумвала. Пикапът налетя на преспа и отскочи напред като необязден кон. Кормилото почти му се изплъзна, той изруга и го овладя с усилие.

Защо изобщо допусна мисълта, че ако останат сами за няколко дни, нещата ще се променят? Тя го мразеше до мозъка на костите си. Един романтичен епизод и снеговете нямаше да промени нещата.

Планът му беше хрумнал вчера следобед, когато в прогнозите за времето започнаха да предупреждават за очакваните тежки зимни условия. Вече беше освободил Марта и работниците за няколко дни. Оставаше му само да отпрати Декър по-рано — нелека задача, с която се справи успешно — и да изчака времето да се развали достатъчно, така че връщането да не бъде подозрително.

Всичко се подреди идеално. Единственият проблем беше, че сега изгуби увереност и не знаеше какво да прави.

Двамата едновременно се потърсиха с очи. Погледите им се срещнаха за секунда и Гейдж почувства как стомахът му болезнено се сви на топка. И друг път му се беше случвало, макар и много отдавна, да долови така осезателно женското й присъствие. Но сега нещата бяха много по-сложни. Той ги виждаше не само такива, каквито бяха — мъж и жена, обвързани от нежелан брак — но и такива, каквито можеха да бъдат.

Мисълта премина като ток през тялото му и остави след себе си болезнено желание да я сграбчи в прегръдките си и да слее устни с нейните в дълбока, шеметно безумна целувка. Само с усилие на волята успя да се удържи.

Искаше да вкуси тези устни с цвят на ягода, да докосне гъвкавото й тяло и да почувства сатенената й кожа. Жадуваше да я притисне към себе си и да усети нейната топлина.

Но най-силно желаеше да я люби като неин съпруг, да потъне във влажната топлина на тялото й, да се движи в нея, да я почувства, да я вкуси, да се опияни от усещания. Искаше да чуе как тя безспир шепне името му с натежал от желание глас и как го зове накрая, когато я доведе до блаженството. Тогава щеше да вдигне глава и да вие като вълк при пълнолуние, докато светът се разлети на парчета.

Не беше се любил с жена повече от година. Понякога се будеше нощем, облян в студена пот, така болезнено възбуден, че едва си поемаше въздух. Тогава лежеше в тъмнината и си мислеше за Катлийн, с която го разделяше само една стена.

Ако си бе дал сметка колко трудно ще му бъде, никога нямаше да го направи. Но не беше обмислил тази страна на въпроса. Не беше предвидил какво ще стане, ако се ожени за нея, без да може да я докосва. Бе таил надеждата, че тя ще се влюби в него — искаше да накара хладната и недостъпна Катлийн Лангфорд да загуби ума си — но в края на краищата си бяха разменили ролите.

И двамата мълчаха по време на тежкото пътуване през снежната виелица и преспите към ранчото. Дори когато влязоха в къщата размениха само няколко думи. Стаите бяха потънали в зловеща тишина, която изостри напрежението между тях до нетърпимост. Гейдж измърмори, че отива да провери добитъка и излезе, преди да е плюл на обещанията и разума и да я е отнесъл в леглото.

Или да съм направил опит за това, напомни си той с мрачна усмивка, докато крачеше през дълбоките до коляно преспи към близкия обор. Имаше голяма вероятност още с първата целувка да получи някой юмрук. Катлийн Лангфорд не беше от жените, с които човек може да си играе. Дори ако си женен за тях.

Но когато се върна след около час, започна да я търси из цялата къща.

Намери я в кухнята, заобиколена от купи и тави за печене. Наоколо се носеше уханието на горещи курабийки. Масата беше отрупана с пакети брашно и захар и шишенца с подправки, а хладната и недостъпна Катлийн, с разрошена и набрашнена коса и зачервено от топлината на пещта лице, бе препасала една от огромните престилки на Марта. Беше се надвесила над курабийките и съсредоточено ги украсяваше с бледорозова глазура.

— Не знаех, че можеш да готвиш.

Гейдж я заобиколи и надникна с любопитство над рамото й, когато тя започна да ги поръсва със захар.

Катлийн се изправи и той долови аромата на сапуна й. Очите й блестяха, когато извърна поглед към него, а бузата й бе изцапана с брашно. Изведнъж той се зачуди дали би посмял да я целуне. Реши да не опитва.

— Разбира се, че мога да готвя — отвърна тя през смях и отмести с ръка кичур коса от челото си.

Помисли си, че всъщност не я познава, а това го подсети за хилядите други неща, за които не трябваше да мисли тази вечер. Откъсна поглед от нейния, наведе се и взе една курабия.

— Коледа не е истинска Коледа без тези ангелчета — рече Катлийн. — Те бяха нещо обичайно у нас. Помагах на мама да ги украсява — поне си мислех, че го правя, а всъщност унищожавах по две за всяко, което приготвях.

Гейдж се усмихна и отхапа от курабийката.

— Всичко това ми е липсвало. Бил съм на две години, когато майка ми е починала. Дори не я помня…

Катлийн го погледна някак странно. После изведнъж се усмихна и му бутна шприца с глазурата в ръцете.

— Никога не е късно да станеш отново дете. — Изглежда Гейдж не успя да скрие изненадата си, защото тя се разсмя. — Лесно е. Нека ти покажа…

Хвана нежно ръцете му и му показа как да стисне така, че да покрие курабията с равномерен слой глазура. Резултатът не беше много окуражителен.

— Е, никой не се е родил научен — успокои го Катлийн.

Гейдж избухна в смях.

— Не ми се ще да ти го казвам, сладурче, но ми изглежда безнадеждно. Артистичните ми дарби се ограничават до боядисването на обори и огради.

— Няма нищо безнадеждно — настоя тя.

— Дори и аз ли?

— Дори и ти. — Тя му хвърли закачлив поглед и отново го хвана за ръката. — Чудесно! Хайде да опитаме пак…

Сърце не му даваше да й каже, че си губи времето. Освен това му беше приятно да бъде до нея, да чувства топлината на тялото й. Косата й гъделичкаше лицето му, а ръката му се допираше до мекия овал на гърдите й. Никак не му беше лесно да се съсредоточи върху напътствията й. Мислите му се отклоняваха в какви ли не посоки и нито една от тях не беше свързана с коледните курабии.

Накрая не издържа. Само секунда още и последствията можеха да бъдат сериозни — да я завърти с лице към себе си, да я прегърне и да притисне устни към нейните. Или съвсем да зареже тънкостите на съблазняването, просто да я метне на рамо, да я занесе до най-близката спалня и да я люби до изнемога!

— Трябва да тръгвам!

Тя опита да каже нещо, но Гейдж бързо излезе. По-далече от изкушението, от това, което желаеше, но не смееше да поиска. Беше й казал, че бракът е сделка и нямаше да се отрече от думата си.

Много по-късно той се върна в дневната и я намери седнала пред камината, загледана в пламъците с толкова тъжно изражение, че сърцето му се сви.

Гейдж бавно приближи до нея. Вътре ухаеше на борова смола, курабии и печена шунка, но можеше да се закълне, че е доловил парфюма й още в средата на стаята.

Пламъците играеха по лицето й и когато тя вдигна очи, изведнъж му се стори, че е плакала. Но Катлийн се усмихна, протегна се блажено и той реши, че е сбъркал.

— Гладен ли си? Опекох шунка и…

— Може би по-късно.

Приседна на килимчето до нея с чувството, че ако се движи прекалено рязко, тя ще избяга като уплашена сърна. Повъртя в ръцете си лъскавата кутийка, учуден от собствената си непохватност.

— Знаеш ли… купих това от града миналата седмица. Помислих си, че може да ти хареса. — Изненадата на лицето й го накара да се засмее. — Отвори я!

— Още не е Коледа.

— Няма значение. Това не е коледен подарък.

Очите им се срещнаха.

Катлийн се усмихна, подви крака и започна да развива пакета със светнал поглед. Гейдж наблюдаваше как тя измъкна виненочервената кадифена кутийка от опаковката и забеляза как изражението на лицето й леко се промени. Отвори капачето и ахна.

— О, Гейдж! Прекрасен е!

— Сигурно си се почувствала измамена по отношение на годежния пръстен. — Той посегна импулсивно, хвана я за брадичката и я целуна нежно по устните. — Честита годишнина, малката. Издържахме цяла година.

Очите й изведнъж помръкнаха, после тя се усмихна, кимна и отново погледна пръстена.

— Да. Изглежда се получи. — Пое дълбоко въздух и продължи: — Великолепен е, но не мога да го задържа, Гейдж. Не е уместно. Не и при тези обстоятелства. Ще бъде фалшиво.

— По дяволите, Кати… — Гласът му секна. — Искам да го приемеш — рече грубо, взе кутийката, измъкна пръстена и го сложи на ръката й. — Знам, че за теб не означава нищо, но искам да го задържиш. После можеш да го продадеш, но сега искам да го приемеш.

Тя го погледна колебливо, но след малко кимна и остави кутийката встрани. Гейдж леко си отдъхна.

— Не съм ти купила нищо — каза тя, без да го поглежда. — Помислих, че…

— Нищо не съм очаквал — отвърна той дрезгаво. — Купих пръстена, защото смятам, че ти дължа нещо в края на краищата. В сделката трябва да има нещо и за теб. Приеми го като инвестиция за бъдещето си, ако така ти харесва повече.

След малко тя кимна, свела поглед, и Гейдж не можа да види изражението й. Изведнъж се запита как е възможно да споделяш живота си е някого и въпреки това да се чувстваш така ужасно самотен.

Той притеснено прокара пръсти през косата си и най-неочаквано изруга. Катлийн изненадано вдигна поглед.

— Извинявай — усмихна се насила Гейдж. — Купих пръстена, за да те зарадвам, а не да ти разваля празника.

— Не си ми развалил празника, Гейдж. Всъщност тъкмо си мислех колко е хубаво без… — Тя замълча навреме. — Искам да кажа, когато сме сами. Толкова рядко ни се удава случай да поговорим…

На светлината на камината косата й блестеше като черна коприна и Гейдж изпитваше непреодолимо желание да зарови пръсти в нея, но не смееше. Моментът беше твърде красив, за да го развали с едно невнимателно докосване.

— Не ти е лесно, нали? — попита той неочаквано. — Имам предвид нашия брак.

Тя сви рамене с пресилена безгрижност.

— Не е така лесно, както очаквах. Ти не си виновен. Винаги си бил честен с мен. Но със семейството ти върви… трудно.

Гейдж изсумтя.

— Искаш да кажеш, че семейството ми е непоносимо. Старецът е вбесен задето ръководя „Тангълфут“ без негова помощ, а братята ми и Керъл умират от яд, защото той ми даде цялата земя, вместо да я раздели между всички.

— Мисля, че е разумно да не се дели земята.

Тя го погледна и Гейдж прочете останалото в очите й. Той беше единственият от шестимата, който наистина милееше за земята. Тод би пропил своя дял, Горд би го проиграл на покер, Джо би го продал за много пари, Брек би го използвал, за гаранция при някоя от съмнителните си сделки, а Керъл би го заложила като примамка за поредния богат съпруг.

Той се изсмя мрачно.

— Само че „Тангълфут“ струва милиони, по-точно — земята.

— Това се дължи на труда ти — добави тя тихо. — Когато той остави земята на теб, а на тях — парите, „Тангълфут“ беше пред фалит. Ти го изправи на крака и сега те го искат.

Странно, колко е лесно да седиш пред камината и да разговаряш с нея, помисли Гейдж. Те бяха съпрузи, но почти не се познаваха. За пръв път откакто бяха женени изпита съжаление за онова, което беше пропуснал. Не само прегръдките и страстните нощи, но и разговорите, взаимността, закачливите погледи и нежния смях.

Сухите дърва весело припукваха в камината и в стаята бе уютно и топло. Изведнъж го прониза непоносимо усещане за самота при мисълта, че никога вече няма да бъдат толкова близки. Проследи с поглед профила й и се почуди как досега не беше забелязал малката, безупречна извивка на ухото и нежния овал на лицето, очертан от косата й. Тя леко се размърда и обърна глава, преди Гейдж да успее да отмести очи.

Погледът й излъчваше топлината на огъня и беше мек като неоправено легло. Сърцето му сякаш спря. Бе един от онези мигове в живота, които граничат с вечността. Изведнъж стаята и всичко в нея сякаш изчезна и те останаха сами — един мъж и една жена.

Съпруг и съпруга.

Гейдж преглътна, без да откъсва поглед от нея. Огряна от светлината на огъня, кожата й изглеждаше млечнобяла, устните й бяха така сочни и съблазнителни, че той се закле да ги вкуси и, без да се замисля, се наведе към лицето й.

Очакваше тя да се отдръпне. Очакваше изблик на гняв, но вместо това устните й се разтвориха под неговите и той почувства дъха й, както и нежния аромат на парфюм, когато Катлийн едва доловимо се приближи.

Хрумна му, че си търси белята. Но в същото време беше щастлив, че вместо да избяга, тя се беше превърнала в ръцете му в покорно въплъщение на женственост, топлина и нежност. Устните й имаха вкус на канела и бренди, а движенията на езика й събуждаха огнено желание.

Той дори не се опита да разбере какво става през следващите няколко минути. Не си спомняше кога е плъзнал длани под тежкия вълнен пуловер, но те бяха изпълнени с топла, копринена плът. Не си спомняше да са лягали на килима, но все пак осъзнаваше, че е в плен на нейните ръце, а стройното й тяло се извива предизвикателно до неговото.

Не чу, а по-скоро усети как Катлийн изстена и разбра, че това е съгласие, а не отказ. След това нежните й пръсти се озоваха под ризата му, погалиха гърдите му и той неволно трепна, когато възбудата се разля по тялото му като разтопен метал.

Ако не спре сега, никога няма да го направи. Това не беше безобидна коледна целувка, а сериозно…

— Кати… — Той откъсна устни от нейните и я задържа на разстояние. Сърцето му биеше до пръсване и всеки нерв в тялото му жадуваше за нея. — Започва да става горещо, миличка, и волята ми като че ли започва да се огъва…

— Искаш ли да се любим, Гейдж?

Въпросът беше зададен тъй открито, че Гейдж успя само да се втренчи недоверчиво в нея. Тя замълча, без да откъсва поглед от него, после се освободи от прегръдката му, седна и, без дума да отрони, съблече пуловера.

Косата й се разпиля по раменете и устата на Гейдж пресъхна. Тя носеше дантелен сутиен с цвят на праскова. Връхчетата на гърдите й прозираха през тънката материя. Той затаи дъх, когато ръката й докосна закопчалката.

— Не си играй с мен, Кати. Моля те, Кат… не ме възбуждай така.

Закопчалката се отвори безшумно и освободи гърдите й.

— Докосни ме — прошепна тя и посегна към ръката му. — Направи го истински, Гейдж. Направи ме своя жена…

След това не се чуваше нищо друго освен шепота на жаравата в камината.

Много по-късно той й даде втория подарък.

— Без повече пръстени — предупреди го тя закачливо, докато развързваше панделката.

— Съгласен съм. Един годежен пръстен е пределът на възможностите ми — усмихна се той.

Очите й се разшириха от изненада, когато извади от кутията малкото стъклено ангелче.

— Гейдж, прекрасно е!

— Напомня ми за теб. Купил съм ти и истински подарък. Той е под елхата, но това ми хвана окото и… помислих си, че ще ти хареса.

— Обичам го!

Катлийн се засмя със светнал поглед и той се учуди на способността й да го изненадва. Повечето жени при наличието на сапфири и диаманти щяха бързо да забравят за евтиното стъклено ангелче, а Кати реагира така, сякаш то беше по-ценно от пръстена.

— Надявам се, не бързаш за вечеря — прошепна той и я притегли към себе си. Плъзна ръце по тялото й, поглъщайки я с очи. Погледът й ясно подсказваше, че не е гладна.

По-късно Гейдж наблюдаваше с премрежен поглед как гъвкавото й тяло се движи като пламък върху неговото, взимайки и отдавайки без остатък.

Тя е моя, помисли си той. Вече нищо нямаше да бъде същото.