Пеги Уеб
Хитрините на чичо Роско (9)

Епилог

Джон се събуди от стъпки по коридора. Претърколи се в леглото и прегърна жена си. Разроши златистата й коса и прошепна:

— Вече десет години, а още съм луд по вас, госпожо Дейвис.

— Надявам се вечно да е така, господин адвокат — протегна се и се сгуши в него Рут. Погали го по гърба така, както знаеше, че обича и се усмихна. — Докажи го!

И той го доказа. Когато приключи с доказателствата, слънцето вече се бе издигнало иззад снежния хребет и огряваше старата ферма.

От спалнята в новото крило на къщата, изградено преди шест години, те чуваха как децата им весело тършуват за коледните подаръци.

— Ей, виж какво ми е донесъл Дядо Коледа! — Пискливото гласче беше на четиригодишния им син Дейвид.

— О-о-о, погледнете тук! — Изглежда шестгодишната Ан бе открила новата си кукла.

— Момичешки работи! Я вижте само новото ми колело! — каза техният син Роско с превъзходството на деветгодишен.

Рут и Джон се засмяха. Джон нежно стисна ръката й. Настина, бяха влюбени като преди десет години.

— Съжаляваш ли за това, което остави в Сиатъл, Джони? Липсват ли ти заплетените съдебни дела, луксозният кабинет, големите пари? Не ти ли доскуча Тулело, с неговите дребни грижи?

Той се надвеси над нея и се засмя:

— Има нещо такова, но… от мен да мине.

— Ама и ти си ми един! — Рут го замери с възглавницата си и се измъкна от леглото.

— Колко е часът? — попита Джон.

— Само пет и петнадесет. Нали знаеш какви са децата по Коледа. Страхуват се да не изпуснат нещо. — Тананикайки си, Рут пусна душа.

Джон се съблече и отиде при нея. Взе гъбата и започна нежно да трие гърба й.

— Познавам още един, който се страхува да не изпусне нещо.

— И кой е това?

Той я ощипа гальовно по шията.

— Моята съпруга.

— Никой не знае какви чудеса ще му донесе Коледа.

Когато Рут и Джон слязоха, долу вече беше тихо. Помислиха, че децата пак са си легнали и на пръсти се промъкнаха към хола. Надникнаха през вратата. Чичо Роско седеше пред камината. Видя ги и се провикна:

— Хайде, побързайте, изпускате историята ми! Трите деца се бяха насъбрали около него и слушаха ежегодното издание на легендата за зайците. Хванати за ръце, Рут и Джон седнаха на дивана и се заслушаха.

— Едно време, преди много, много години, когато снегът тихо покриваше земята, чух песента на зайците…

Беше ред на Ан:

— И защо пееха, чичо Роско?

— Ами, първо, пееха, защото бе Коледа и бяха щастливи. Господ обича божиите създания да възхваляват раждането на неговия Син.

— И какво още, чичо Роско? — Малкият Роско също си знаеше реда.

— Е, това именно е най-хубавата част. Пееха, за да отпразнуват сватбата на вашите мама и татко. Но най-щастливи бяха, защото знаеха, че всички вие ще се родите.

— Дали ще пеят пак, чичо Роско? — Ан се сгуши в скута му.

— Не знам, мъничкото ми. — Чичо Роско погледна към Рут и Джон закачливо. — Ще пеят ли, какво ще кажете?

— Слушайте! — Рут сложи пръст на устните си. — Чувате ли това?

— Да, да! — провикнаха се децата.

— Залагам си главата, че това са зайците — добави чичо Роско.

От далечината се чуваше приглушена песен. Всички се скупчиха на прозореца. Дали бяха зайците, или коледна песен, Рут не знаеше. Усмихна се:

— Другото лято, когато тревата се раззелени и цветята цъфнат, ще си имаме още едно бебе.

— Нали сестричка? — Ан живо се интересуваше.

— Не знам, миличка — каза Рут. Джон й стисна ръката:

— Още едно чудо, нали, скъпа?