Филис Халдърсън
Незабравима Коледа (8)

Осма глава

Грег се почувства ужасно, но все пак, преди да остави слушалката и да се запъти слепешком към банята, успя да запише телефонния номер на мъжа от Стоктън. Наплиска лицето си със студена вода и въздъхна дълбоко, за да преодолее виенето на свят.

Стефани Гейтс! Бъдещата съпруга на Уилям Трент! Не! Дано да не е Ноел! Мили Боже, дано да не е Ноел!

Измина време, докато дойде на себе си и можа да се обади по телефона. Ръцете му трепереха и непрекъснато набираше погрешно цифрите. Най-накрая успя да се свърже. Грег се представи и попита дали разговаря с Уилям Трент.

— Мислех, че няма да се обадите. Стефани добре ли е? Какво се е случило? Тя нищо ли не си спомня?

Грег успя да преодолее сляпата си ревност и на свой ред започна да задава въпроси.

— Защо сте толкова сигурен, че жената, която сте видели по телевизията, е Стефани Гейтс?

— Шегувате ли се? — извика другият. — Та ние ходим от две години и сме сгодени! Мислим да се оженим напролет, след като се дипломираме.

Грег прехапа устни, за да не изпъшка.

— Извинявай, но трябва да съм сигурен. Доста хора се обаждат и дават неверни данни. Ще трябва да дойдеш в Сан Франциско, за да я идентифицираш лично.

— Тръгвам — каза задъхано Бил. — След два часа ще бъда при вас. Къде мога да я видя?

— Ще бъдем в полицейското управление. — Грег даде адреса и обясни как да го намери. — Ще търсите сержант Грегър Ремингтън и ще им кажете, че се отнася за Ноел Санта. Там я познават така.

 

 

Ноел прекара неспокойна нощ. Когато я взе от закусвалнята, Грег й каза, че вече има обаждания за нея, но тя не беше щастлива. Беше по-скоро разтревожена. Дали нямаше да съжалява, че е дала гласност на случая? Ами ако е била нещастна преди? Или още по-лошо, ако е извършила престъпление и се е налагало да се крие?

Тя чу, когато Аби тръгна на работа и когато само минути след това телефонът звънна, се учуди, че Грег я търси.

— Извинявай, че те будя, мила, но има обаждане, което звучи обещаващо. Трябва да бъдем в управлението в единадесет. Така че обличай се и ела при мен. Аз ще приготвя закуска. — Стомахът й се сви, но той продължи: — Не обличай твоите дрехи. Сложи някоя рокля на Бевин и ако можеш се среши по начин, различен от двете прически, с които те показаха по телевизията. Ще правим разпознаване.

Тя набързо взе душ и облече мека вълнена рокля на малки бели, розови и лилави цветя на тъмносин фон. Изглеждаше като старомодно момиче. Грег я беше помолил да промени прическата си и тя се среса назад, като хвана косата си с голяма бяла шнола. Изглеждаше като слязла от страниците на Дикенсов роман.

Когато отиде оттатък, Грег изглеждаше блед и тревожен. Вълна от лоши предчувствия я заля и всичките й страхове се появиха отново.

— Грег! Какво има? Какво си открил?

Той не отговори веднага, а я хвана за ръката.

— Хайде да отидем в кухнята — каза й тихо. — Докато говорим, ще закусим. — Той я настани на масата, където вече беше сервирал портокалов сок и кекс. Наля кафе. — Ноел, говори ли ти нещо името Уилям Трент?

Като че ли светкавица разкъса черната завеса от паметта й и тя си представи висок рус мъж, но образът изчезна толкова бързо, че не беше сигурна дали изобщо го е видяла.

— Аз… не знам — заекна тя.

Грег я наблюдаваше внимателно.

— Но ти си спомни нещо! Изражението ти се промени. Кажи ми какво си спомни.

— То… то не беше спомен, а… — Тя му разказа за образа, който бе видяла.

Кафявите очи на Грег проблеснаха тъжно, но той бързо прикри мъката си.

— Грег, за бога, кажи ми! — Беше вик на ужас.

— Бъди търпелива, мила. Не искам да ти влияя. Но ще ти кажа и друго име. Напомня ли ти нещо името Стефани Гейтс?

Този път нямаше светкавица, разкъсваща черната завеса. Името не предизвика конкретен образ, но сърцето й затуптя бързо и се заблъска в гърдите, така че по кожата й изби студена пот и тя загуби съзнание. Когато се свести, Грег я държеше за раменете и й повтаряше:

— Дишай бавно и дълбоко. Успокой се и мисли за всяко вдишване и издишване.

Сякаш костите й бяха омекнали. Ако се отпуснеше, щеше да се строполи на пода. Но се подчини на заповедта му и полека-лека се успокои.

Когато отново можеше да седи сама, Грег й поднесе чаша портокалов сок и я накара да го изпие. След няколко минути тя вече държеше сама чашата, а той клекна пред нея.

— Кажи ми сега, какво ти стана?

Тя му описа смущаващата физическа реакция.

— Не мога да си припомня някого, който се казва Стефани Гейтс, но явно подсъзнателно я познавам. — Забеляза, че той е точно толкова потресен, колкото и тя. — Аз ли съм това? Жената на име Стефани Гейтс?

— Уилям Трент казва, че си ти, но не можем да бъдем сигурни, докато той не докаже това или твоята памет не се възвърне.

Тя събра цялата си смелост и попита:

— А какъв й се пада Трент на Стефани Гейтс?

Грег трепна и отклони поглед.

— Той казва, че е смятала да се омъжи за него напролет.

Ноел почувства как дъхът й спира.

— О, Господи, не! — прошепна тя и се хвърли към Грег.

 

 

Разпознаването, което трябваше да бъде извършено в участъка, беше интересна процедура. Ноел и още няколко жени на същата възраст и с подобен външен вид, трябваше да стоят една до друга. Да се обърнат надясно, наляво и да направят няколко крачки.

После заведоха Ноел в една малка стая. Няколко минути след това дойде Грег и щом видя лицето му, тя разбра всичко. Седна на канапето и скри глава в ръцете си.

— Съвсем сигурен ли е? — изплака тя.

Грег седна до нея, хвана ръцете й и я извърна към себе си.

— Да. Сигурен е. Той те позна веднага щом те видя. Мисля, че дори не е погледнал другите жени. Настояваше да го доведем при теб.

Тя изхлипа и Грег притисна ръцете й между дланите си.

— Чака отвън. Трябва да се видиш с него, мила. Аз ще съм тук, с теб. Няма да позволя да те докосне, ако не искаш.

— Не, още не! — Извика тя ужасено. — Дай ми само минутка… — Гласът й пресекна. — Грег, прегърни ме. Моля те, имам нужда да усещам ръцете ти.

Той вече я беше прегърнал и тя се притисна в него, като галеше с треперещи пръсти меката коса и го целуваше като обезумяла.

— Не ме отблъсквай! Не позволявай на този чужд мъж…

— Ноел, скъпа моя, никога няма да те отблъсна! Не знаеш ли колко много означаваш за мен? Аз не съм сигурен, че бих те оставил да си идеш, дори и да искаш — каза с мъка в гласа Грег. — Няма да позволя на никого да те отнеме от мен. Когато всичко свърши, ако си тръгнеш с Уилям Трент, това ще бъде само твое решение. Няма да те спра, ако наистина пожелаеш, но и няма да позволя да те отведе против волята ти.

Почукване на вратата им напомни, че ги чакат и Грег неохотно я пусна и отиде да посрещне Уилям Трент и офицера, който го придружаваше.

Ноел наблюдаваше със страх как облеченият в джинси, червен пуловер и кожено яке рус мъж се насочва към нея. Носеше голяма папка в ръце и тя инстинктивно се стегна. Грег го спря, като сложи ръка на рамото му.

— Спри, Трент — нареди той. — Остани тук. Познаваш ли този човек? — обърна се към Ноел.

— Разбира се, че ме познава! Кажи им, Стефани! Кажи им, че сме влюбени и ще се оженим.

Ноел премигна. Имаше нещо смътно познато в него, но не усети нежни чувства. Напротив, почувства в нея да се надига смесица от яд и страх, но не можеше да си обясни защо.

— Не, не го познавам — каза неспокойно. — Не си спомням да съм го виждала. — Тя се вгледа в мъжа. — Имате ли някакви доказателства, че аз съм хм… тази, която казвате?

— Разбира се! — Той показа папката и тръгна към нея, но Грег го спря отново.

— Аз ще й дам това — каза Грег и взе папката. — А сега, господин Трент, моля ви да седнете.

Той го заведе до един стол в другия край на стаята, а сам се настани до Ноел и й подаде папката.

Вътре имаше снимки и Ноел не можеше да отрече, че тя и жената на тях, която Уилям бе идентифицирал като Стефани Гейтс бяха едно и също лице. Едната от снимките бе запечатила мига на получаване на някаква диплома. На другите се виждаха тя и Уилям, снимани на различни места. А на една от снимките, двамата разрязваха торта, която той каза, че била годежната им торта.

Ноел почувства, че й прилошава.

— Моля ви — каза тя и подаде снимките. — Разкажете ми… — Тя се поколеба. — … Разкажете ми за Стефани Гейтс.

Уилям я погледна със съжаление.

— Искаш да кажеш за теб. Ти си на двадесет и три години, студентка в пети курс в „Пасифик Юнивърсити“ в Стоктън. Там се запознахме. Аз завършвам факултета по изкуствата.

Ноел смътно си представи две сгради — едната стара, другата нова, със зелена морава между тях и високи стари дървета.

— Каква е моята специалност?

— Учиш педагогика. Родена си и си израснала във Фресно, но майка ти и баща ти са загинали при автомобилна катастрофа, когато си била в първи курс. Те са били застраховани, така че имаш достатъчно средства за таксата в университета и за да живееш. През последните четири години живееш в Стоктън.

Тя бе стиснала зъби и юмруци в усилието си да се успокои.

— Имам ли някакви други роднини?

— Само една много по-голяма сестра, която е напуснала дома ви, когато си била на две години. Отишла е да учи някъде, после се е омъжила. Вие почти не се познавате и не сте се виждали след смъртта на родителите си. Всичко, което имаш на този свят, съм аз, бебчо!

Тези думи накараха Ноел да се разтрепери.

— Не се надявай на това Трент — каза Грег. Тонът му криеше заплаха.

— Но аз се надявам да… Ние сме заедно вече две години и имаме страхотни планове за бъдещето!

Ноел се скова.

— Значи ли това, че сме живели заедно? — попита тя. Ръцете й бяха стиснати в юмруци и чувстваше как Грег също се беше напрегнал.

Уилям позабави отговора си и тя вече бе готова да му изкрещи.

— Не, аз живея в общежитието, а ти имаш малък апартамент наблизо — най-после каза той. — Но това не значи, че не сме любовници! — Гласът му се издигна до фалцет. — Боже Господи, Стеф! Как можа да забравиш?!

Нервите й не издържаха и тя скочи:

— Не знам! Може да не помня, защото не е било така!

Сега и Уилям скочи.

— Било е, дявол да го вземе! Какво се опитваш да докажеш? Това че през последните два месеца се държиш като ледена девственица не значи, че никога…

— Стига! — ревът на Грег изпълни стаята и той скочи от мястото си.

Сега, когато всички крещяха и се обиждаха, стената, която бе затворила паметта на Ноел се срути и Стефани се завърна в света — цяла — с минало и настояще. За момент случилото се я разтърси. Господи, колко неща се бяха случили през миналата седмица! Никога вече няма да си позволи да забрави миналото. Не бе осъзнала досега колко важно бе то за целия й бъдещ живот.

Офицерът също се бе изправил и успокояваше Грег и Уилям, докато Стефани идваше на себе си. Те и тримата я гледаха и явно очакваха да отговори на нещо, казано преди минути.

Тя погледна Уилям право в очите и когато проговори, гласът й бе пълен с презрение.

— Е, Уилям, доста се позабави, преди да ме потърсиш. Може би ще пожелаеш да обясниш защо ме остави сама и в безсъзнание онази нощ в парка?