Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Изкуство и съдба
Включено в книгата
Оригинално заглавие
La Vie de Renoir, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 2гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
MY LIBRARY Editions(2016 г.)

Издание:

Автор: Анри Перюшо

Заглавие: Животът на Реноар

Преводач: Елена Матушева-Попова; Мариана Маркова

Година на превод: 1969; 1980

Език, от който е преведено: френски

Издание: второ

Издател: „Български художник“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1980

Тип: биография

Националност: френска

Печатница: ПК „Георги Димитров“, София

Излязла от печат: 30.V.1980 г.

Редактор: Никола Георгиев

Редактор на издателството: Зина Черкелова

Художествен редактор: Иван Димитров

Технически редактор: Георги Димитров

Художник: Михаил Енев (снимки)

Коректор: Димитрия Петрова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4894

История

  1. —Добавяне

Библиография

Освен двете статии, написани за „L’Impressionniste“ (април 1877 г.), предговора към „Книга за изкуството или Трактат за живописта“ от Ченино Ченини (Bibliothèque de l’Occident, Париж, 1911 г.) и някои бележки за Граматика на младите архитекти (събрани от Жан Реноар във неговата книга със спомени), Реноар е оставил само писма. Те са твърде многобройни, но никога не са били събрани и издадени изцяло: около четиристотин от тях са публикувани в различни трудове или периодични издания. Ето списъка им, съставен по реда на тяхното публикуване:

„Любителят на автографи“, 1913; „Картини, пастели и рисунки на Пиер-Огюст Реноар“ от Амброаз Волар; „Клод Моне“ от Гюстав Жефроа; „Реноар“ от Гюстав Кокио; „Реноар“ от Жорж Ривиер (статия в L’Art vivant); „Мане за себе си“ от Етиен Моро-Нелатон (Laurens, Париж, 1926 г.); „Бюлетин на изложбите в художествената галерия Браун“, януари-февруари 1932 г. и ноември-декември 1932 г.; „Базил и неговите приятели“ от Гастон Пулен; „Импресионистите и Шоке“ от Жул Жое; „Реноар и семейство Шарпантие“ от Мишел Флорисон; „Реноар във Варжмон“ от Морис Берар; „Архиви на импресионизма“ от Лионело Вентури (тук са включени някои от най-важните писма от кореспонденцията на Реноар: 212 писма до Дюран-Рюел, 9 до Октав Мос); „Малки истории за големи художници“ от Гастон Бернхайм дьо Вилер; „Реноар“ от Мишел Дрюкер; „Писма на Реноар за Италия“, издадени от Марсел Шнайдер в L’Age d’Or, бр. 1, 1945 г.; „Реноар, неговите приятели и модели“ от Жана Бодо; „Кореспонденция“ на Берта Моризо; „Фредерик Базил и неговото време“ от Франсоа Долт; „Мизиа“ от Мизиа Сер; „Писма на импресионисти“, публикувани от Пол Гаше (Grasset, Париж, 1957 г.); „Каталог на изложбата Албер Андре“ в замъка в Кан, декември 1975 г.; „Реноар, Лиза и семейство Льокьор“ от Дъглас Купер; „Кошерът“ от Жак Шапиро (Flammarion, Париж, 1960 г.); „Реноар в Колет“, бр. 1 и 2, 1960 и 1961 г.; „Реноар“ от Жан Реноар; „Дневник на един колекционер“ от Рьоне Жемпел.

Много от писмата на Реноар не са публикувани. Можахме да прочетем някои от тях при търговци на автографи, а и Жаклин Брет-Андре ни показа голяма група от тях. Отделът за ръкописи при Националната библиотека притежава обаче само едно. При Реймон Есколие се запознахме с едно писмо, адресирано до вдовицата на художника Леон Ризенер и отчасти цитирано в „Ризенер“ от Женевиев Виалфон (изд. Albert Morancé, Париж, 1955 г.).

* * *

Засега творчеството на Реноар не е още каталогизирано. Все пак представляват интерес:

„Картини, пастели и рисунки на Пиер-Огюст Реноар“ в два тома, издадени от Амброаз Волар, Париж, 1918 г. (през 1954 г. излезе второ издание).

„Ателието на Реноар“ в два тома с предговор от Албер Андре към първия том и предговор от Марк Елдер, издание на Бернхайм-младши, Париж, 1931 г.

Офортите, литографиите и пр. са каталогизирани от Лоиз Делтей в „Le peintre-graveur illustré“, т. XVII, Писаро, Сисле, Реноар, издание на автора, Париж 1923 г.; скулптурите са каталогизирани от П. Хезер в „Скулпторът Реноар“.

* * *

За Реноар, неговите приятели и познати, за средата, в която е живял, има извънредно много книги и студии. Както обикновено, аз проучих колкото е възможно повече източници, а голямата част от документацията ми е събрана от съвременници. Ще спомена по-специално:

 

 

ALEXANDRE (Arsene): Renoir sans phrases, в Les Arts, 1920, бр. 183.

ANDRÉ (Albert): Pierre-Auguste Renoir, в L’Art et les Artistes, януари 1920 — Renoir, Crès, Paris, 1928. — Renoir, Dessins, Braun, Paris, 1950. — Valtat, спомени, събрани от G. Boudaille, в Les Lettres françaises, 12 март 1953. — Les Modèles de Renoir, в Les Lettres françaises, 20 и 27 август 1953. — Renoir en Italie et en Algérie, предговор към Renoir, Carnet de Dessins, Jacomet, Paris, 1955.

AURIER (G. Albert): Oeuvres posthumes. Éd. du Mercure de France, Paris, 1893.

 

 

BAUDOT (Jeanne): Renoir, ses Amis, ses Modèles, Éditions littéraires de France, Paris, 1949.

BERNHEIM DE VILLERS (Gaston): Petites Histoires sur de grands Artistes, Bernheim-Jeune, Paris, 1940.

BESSON (George): Renoir à Cagnes, в Cahiers d’Aujourd’hui, ноември1920. — Renoir par Ambroise Vollard, в Cahiers d’Aujourd’hui, 1921. — Renoir, Crès, Paris, 1932. — Renoir à Cagnes, в Beaux-Arts, 16 юни 1933. — Arrivée, de Matisse à Nice, в Le Point, юли 1939. — Matisse et Renoir; il y trente cinq ans, в Les Lettres françaises, декември 1952. — Renoir et Albert André, Увод към Renoir, Carnet de Dessins, Jacomet, Paris, 1955. — Auguste Renoir aux Collettes. Douleur et Génie, в Les Lettres françaises, юли 1955. — Предговор към каталога на изложбата Hommage à Renoir, галерия Durand-Ruel, Paris, май-октомври 1958. — Предговор към каталога на изложбата Albert André, галерия Marcel Guiot, Paris, октомври-ноември 1960.

BLANCHE (Jacques-Émile): Propos de Peintre. De David à Degas, Émile-Paul, Paris, 1919. — La Technique de Renoir, в L’Amour de l’Art, февруари 1921. — Dieppe, Émile Paul, Paris, 1927. — Les Arts plastiques, Éditions de France, Paris, 1931. — La Pêche aux Souvenirs, Flammarion, Paris, 1949.

BONNARD (Pierre): Souvenirs sur Renoir, в Comoedia, 18 октомври 1941.

 

 

CASTAGNARY: Salons (1857–1879), 2 т., Charpentier, Paris, 1892.

CLÉMENT (Charles): Gleyre, Didier et Cie, Paris, 1878.

COQUIOT (Gustave): Renoir, Albin Michel, Paris, 1925.

 

 

DENIS (Maurice): Théories, Bibliothèque de l’Occident, Paris, 1912. — Nouvelles Théories, Rouart et Watelin, Paris, 1922.

DURET (Théodore): Les Peintres impressionnistes, Librairie Parisienne Heymann et Perios, Paris, 1878. — Critique d’avant-garde, Charpentier, Paris, 1885. — Monsieur Chocquet, предговор към каталога на разпродажбата Chocquet, Paris, 1899. — Renoir, Bernheim-Jeune, Paris, 1924. — Histoire des Peintres impressionnistes, Floury, Paris, 1939.

 

 

L’Éternel jury (Писма на сестрата на Жул Льокьор, отнасящи се до Реноар), в Cahiers d’Aujourd’hui, януари 1921.

 

 

FAURE (Ellie): L’Arbre d’Eden, Crès, Paris, 1922. — La Collection Gangnat, в La Renaissance de L’Art français et des Indusries de luxe, април 1925.

FELS (Florent): Voilà, Fayard, Paris, 1957 — Le Roman de l’Art vivant, Fayard, Paris, 1959.

FÉNÉON (Félix): Les Impressionnistes en 1886, издания на La Vogue, Paris, 1886. — Les Derniers Moments de Renoir, в Le Bulletin de la Vie artistique, 15 декември 1919. — Les Grands Collectionneurs, Paul Durand-Ruel, в Le Bulletin de La Vie artistique, 15 април 1920. — Des Peintres et leur Modèle, в Le Bulletin de la Vie artistique, 1 май 1921.

 

 

GEFFROY (Gustave): La Vie artistique, 3-а серия, Dentu, Paris, 1894. — Renoir, peintre de la Femme, в L’Art et les artistes, януари 1920. — Claude Monet, 2. т., Crés, Paris 1924.

GEORGES-MICHEL (Michel): De Renoir à Picasso. Les Peintres que j’ai connus, Fayard, Paris, 1954.

GIMPEL (René): Journal d’un Collectionneur, предговор от Jean Guéhenno, Calmanrt-Lévy, Paris. 1963.

 

 

HUYSMANS (J.-K.): L’Art modern. Charpentier, Paris, 1883.

 

 

JEANÉS (J. E. S.): D’après nature, Granvelle, Besançon, 1946.

JEAN-PASCAL: Le Salon d’Automne en 1904, Société parisienne d’Éditions artistiques, Paris, 1904.

JOURDAIN (Frantz): Les Décodés. Ceux qui ne le sont pas, Smionis Empis, Paris, 1895.

 

 

LECOMTE (Georges): L’Art impressionniste d’après la Collection privée de M. Durand-Ruel, Chamerot et Renouard, Paris, 1892. — L’Oeuvre de Renoir, в L’Art et les Artistes, януари 1920.

 

 

MAUPASSANT (Guy de): La Maison Tellier (страниците за Ла Гренуйер в La Femme de Paul), Oeuvres complètes. III т., Conard, Paris, 1908.

MEIER-GRAEFFE (Julius): Auguste Renoir, Floury, Paris 1912.

MELLERIO (André): Les Artistes à l’atelier. Renoir, в L’Art dans le Deux Mondes, 31 януари 1891.

MIRBEAU (Octave): Des Artistes, Flammarion, Paris 1922.

MONCADE (C. L. de): Le Peintre, Renoir et te Salon d’Automne, интервю с Реноар в La Liberté, 15 октомври 1904.

MORISOT (Berthe): Correspondance, документи, събрани и представени от Дьони Руар, Quatre-Chemins-Éditart, Paris, 1950. — Неиздадени писма до Стефан Маларме (копие), сбирка Анри Мондор.

 

 

NATANSON (Thadée): Prints à leur tour, Albin Michel, Paris, 1948.

 

 

PACH (Walter): P. A. Renoir, в Scribner’s Magazine, май 1912. — Renoir, Nouvelles Éditions Françaises, Paris, 1958.

PISSARRO (Camille): Lettres à son Fils Lucien, Albin Michel, Paris, 1950.

 

 

Renoir. Предговор от Октав Мирбо в Témoignages, Bernheim-Jeune, Paris 1913.

RENOIR (Claude): Souvenirs sur mon Père. Quatre Cheinins-Éditart. Paris, 1948. — Adieu à Gabrielle de notre Enfance, в Paris-Match, 14 март 1959 — Renoir, sa toile à l’ombre d’un parasol, в Renoir aux Collettes, бр. I, 1960.

RENOIR (Edmond): Интервю, взето от Барот, Dans sa guinguette de la forêt, Edmond Renoir évoque la belle figure de son frère, в Paris-Soir, 25 юни 1933.

RENOIR (Edmond [син на предишния]): Renoir, текст на радио-беседа, записана от ББС на 21 октомври 1949. — Писмо до Times Literary Supplement, 14 декември 1962.

RENOIR, (Jean): My Memories of Renoir, в Life, 16 юни 1952 — Предговор към каталога на изложбата Chefs-d’oeuvre de Renoir, галерия Beaux-Arts, Paris, юни 1954. — My Father’s Sunset Years в Art News, април 1958. — Renoir, Hachette, Paris, 1962.

RENOIR (Pierre): Интервю, взето от Андре Варно, М. Renoir (Pierre) évoque pour nous le souvenir de son père, в Le Figaro, 23 октомври 1934.

RIVIÉRE (Georges): Renoir et ses Amis, Floury, Paris, 1921. — Renoir, в L’Art Vivant, 1 юли 1925.

ROGER-MILES (L.): La Collection Chocquet, предговор към каталога на разпродажбата Шоке, Paris, 1899.

ROUART (Mme Ernest): Спомени на Rosamond Bernier, Dans la Lumière impressionniste, в L’Oeil, май 1959.

ROUAULT (Georges): Souvenirs intimes, Galerie des Peintres Graveurs, Paris, 1927.

ROUX-CHAMPION (J.-V.): Dans l’intimité de Renoir aux Collettes, в Le Figaro littéraire, 9 юли 1955. — Le Soir de Renoir (неиздаден ръкопис.)

 

 

SERT (Misia): Misia, Gallimard, Paris, 1952.

 

 

VALÉRY (Paul): Souvenirs de Renoir, в L’Amour de l’Art, февруари 1921.

VOLLARD (Ambroise): La Vie et l’Oeuvre de Pierre-Auguste Renoir, изд. Ambroise Vollard, Paris,1919 г. — Souvenirs sur Renoir, sculpteu в каталога за изложбата Renoir, l’Oeuvre sculpté, l’Oeuvre gravé, галерия Beaux-Arts, Paris, октомври-ноември 1934. — En écoutant Cézanne, Degas, Renoir; Grasset, Paris, 1938. — Спомени на един търговец на картини. Български художник, София, 1963.

 

 

WARNOD (André): Ceux de la Butte, Julliard, Paris, 1947 г.

WYZEWA (Téodor de): Pierre-Auguste Renoir, в L’Art dans les deux Mondes, 6 декември 1890. — Peintres de jadis et d’aujourd’hui, Librairie Académique Perrin, Paris, 1903.

 

 

Ползувал съм много други произведения, а между тях особено:

 

 

ALAZARO (Jean): L’Orient et la Peinture française au XIXe siècle, d’ Eugène Delacroix à Auguste Renoir, Plon, Paris 1930. — Auguste Renoir, Electa Editrice, Firenze, 1951.

 

 

BACOU (Roseline): Odilon Redon, 2 т., Cailler, Genève, 1956.

BASLER (Adolphe): Pierre-Auguste Renoir, Gallimard, Paris, 1928.

BAZIN (Germain): Les Sanguines de Renoir, в Formes, май 1930. — Un Tableau de Renoir: „Le Ravin de la Femme sauvage“, в Bulletin des Musées de France, декември 1946. — Trésors de l’Impressionnisme au Louvre, Aimery Somogy, Paris, 1958.

BERARD (Maurice): Une Famille du Dauphiné, les Berard, Larose, Paris, 1937. — Renoir à Wargernont, Paris, 1938. — Un Diplomate ami de Renoir, в Revue d’Histoire diplomatique, юли-септември 1956.

BÉRHAUT (Marie): La Vie et l’Oeuvre de Caillebotte, каталог на изложбата Кайбот, галерия Wildenstein, Paris, 1951.

BERR DE TURIQUE (Marcelle): Renoir, Phaidon, Paris, 1953.

BOSCHOT (Adolphe): Portraits de Peintres, Plon, Paris, 1954.

BOUYER (Raymond): Les „Renoir“ de la collection Gangnat в Gazette des Beaux-Arts, април 1925.

 

 

CASSOU (Jean): Renoir, Peintures, Éd. du Chêne, Paris, 1950.

COGNIAT (Raymond): Renoir et la Sculpture, в каталога на изложбата Renoir, l’Oeuvre sculpté, l’Oeuvre gravé, галерия Beaux-Arts, Paris, октомври-ноември 1934. — Renoir, Enfants, Hazan, Paris, 1959 — Renoir, Nus, Hazan, Paris, 1958.

COOPER (Douglas): Renoir, Lise and the Le Coeur Family:A Study of Renoir’s early Development, в The Burlington Magazine, май и септември-октомври 1959.

 

 

DAGRON (Jean): Sur deux Renoir, exposés aux Ponchettes в Nice-Matin, 6 май 1952.

DAULTE (François): Frédéric Bazille et son Temps, Cailler, Genève, 1952. — Alfred Sisley, Durand-Ruel, Paris, 1959 — Le Marchand des Impressionnistes, в l’Oeil, юни 1960. — Sisley, Paysages, Bibliothéque des Arts, Paris, 1961.

DESAYMARD (Joseph): Emmanuel Chabrier d’après ses Lettres, Fernand Rocher, Paris, 1934.

DIOLE (Philippe): Les dix dernières Années de Renoir, в Beaux-Arts, 26 януари 1934.

DRUCKER (Michel): Renoir, предговор от Germain Bazin, Tisné, Paris, 1944.

DUTHUIT (Georges): Renoir, Stock, Paris, 1923.

 

 

FLORISOONE (Michel): Renoir, Hyperion, Paris, 1937. — Renoir et la Famille Charpentier, в L’Amour de l’Art, февруари 1938.

FONTAINAS (André): La Rencontre d’Ingres et de Renoir, в Formes, март 1931.

FOSCA (François): Renoir, Rieder, Paris, 1923, — Renoir, L’Homme et son Oeuvre, Aimery Somogy, Paris 1961.

FRÉRE (Henri): Conversations avec Maillol, Cailler, Genève, 1956.

FROST (Rosamund): Pierre-Auguste Renoir, Hypérion, Paris, 1944. — Pierre-Auguste Renoir, Hypérion, Paris, 1947.

 

 

GACHET (Paul): Deux Amis de Impressionnistes. Le Docteur Gachet et Murer, Е́d. des Musées Nationaux, Paris, 1956.

GASQUET (Joachim): Le Paradis de Renoir, в L’Amour de l’Art, февруари 1921.

GAUTHIER (Maximilien): Renoir, Flammarion, Paris, 1958.

GEORGE (Waldemar): Renoir et Cézanne, в L’Amour de l’Art, февруари 1921. — L’Oeuvre sculpté de Renoir, в L’Amour de l’Art, ноември 1924.

GUILLEMIN (Henri): Zola, Légende ou Vérité, Julliard, Paris, 1960.

 

 

HOUVILLE (Gérard d’): En regardant Renoir, в Le Figaro, 31 юли 1933.

HUGON (Henri): Les Aïeux de Renoir et sa Maison natale, в La Vie Limousine, 25 януари 1935.

 

 

JAMOT (Paul): Renoir, в Gazette des Beaux-Arts, ноември и декември 1923. — Renoir, предговор към каталога в музея на Оранжерията, Éditions des Musées Nationaux, Paris, 1933.

JANNEAU (Guillaume): Renoir, в Le Bulletin de la Vie Artistique, 15 декември 1919.

JOËTS (Jules): Les Impressionnistes et Chocquet, в L’Amour de l’Art, април 1935.

JOURDAIN (Francis): Le Moulin de la Galette, Braun, Paris, 1951.

JULLIEN (Adolphe): Fantin-Latour, sa Vie, ses Amitiés, Lucien Laveur, Paris, 1909.

 

 

KUNSTLER (Charles): Renoir, Peintre fou de couleur, Floury, Paris, 1941.

 

 

LABASQUE (Jean): La Pureté de Renoir, в Esprit, 1 декември 1933.

LAGRANGE (Pierre): Les Artistes de Bourron-Marlotte et les Maisons oh ils vécurent, изд. автора, 1955.

LAPORTE (Paul M.): The classic Art of Renoir, в Gazette des Beaux-Arts, март 1948.

LECLERC (André): Renoir, Hypérion, Paris, 1950.

LECOQUE: Renoir, mon Ami, Los Presses du Mail, Paris, 1962.

LEYMARIE (Jean): Les Pastels, Dessins et Aquarelles de Renoir, Hazan, Paris, 1949. — L’Impressionnisme. 2 т., Skira, Genève, 1955.

LHOTE (André): Renoir. Peintures, Éd. du Chêne, Paris, 1947.

LOCKSPEISER (Edward): The Renoir Portraits of Wagner, в Music and Letters, януари 1937.

 

 

MACK (Gerstle): La Vie de Paul Cézanne, Gallimard, Paris, 1938.

MAUS (Madeleine-Octave): Trente Années de Lutte pour l’Art (1884–1914), L’Oiseau Bleu, Bruxelles, 1926.

 

 

PHOTIADES (Vassily): Renoir, Nus, La Bibliothèque des Arts, Paris, 1960.

POULAIN (Gaston): Bazille et ses Amis, La Renaissance du Livre, Paris, 1932.

 

 

REGAMEY (.Raymond): La Formation de Claude Monet, в Gazette des Beaux-Arts, февруари 1927, — Renoir aux Collettes, бр. 1 и 2, Cagnes-sur-Mer, 1960 и 1961.

REWALD (John): Auguste Renoir and his Brother, в Gazette des Beaux-Arts, март 1945. — Histoire de l’Impressionnisme, Albin Michel, Paris, 1955.

REY (Robert): La Peinture française à la fin du XIXe siecle. Lu Renaissance du Sentiment classique, Les Beaux-Arts, Paris, 1931.

ROBIDA (Michel): Ces Bourgeois de Paris, Julliard, Paris, 1955. — Le Salon Charpentier et les Impressionnistes, La Bibliothèque des Arts, Paris, 1958. — Renoir. Enfants, La Bibliothèque des Arts, Paris, 1959.

ROGER-MARX (C1aude): Renoir, Floury, Paris, 1937.

ROUART (Denis): Renoir et Berthe Morisot, в каталога на изложбата Hommage à Berthe Morisot et à Pierre-Auguste Renoir, Musée municipal de Limoges, юли-октомври 1952 — Renoir, Skira, Genève, 1954.

 

 

SISLEY (Claude): The Ancestry of Alfred Sisley, в The Burlington Magazine, септември 1949.

STEIN (Léo): Auguste-Renoir, Les Albums d’art Druet, Librairie de France, Paris, 1928.

 

 

TABARANT (A.): Le Peintre Caillebot et sa Collection, в Le Bulletin de la Vie artistique, 1 август 1921. — Suzanne Valadon et ses Souvenirs de modèle, в Le Bulletin de la Vie artistique, 15 декември 1921. — Autour de Manet, в L’Art Vivant, 1 април, 4 май и 15 август 1928.

TERRASSE (Charles): Cinquante Portraits de Renoir, Floury, Paris, 1941.

TULEU (Jane): Souvenirs de Famille, Paris, 1915.

 

 

VAUDOYER (Jean-Louis): Pierre-Auguste Renoir, Flammarion, Paris, 1953.

VENTURI (Lionello): Les Archives de l’Impressionnisme, 2 т., Durand-Ruel, Paris-New York, 1939.

 

 

WERTH (Léon): Quelques Peintres, Crès, Paris, 1923. — La Collection Gangnat, в L’Amour de l’Art, февруари 1925.

 

 

ZAHAR (Marcel): Renoir, Aimery Somogy, Paris, 1948.