Анри Перюшо
Животът на Сезан (29)

Библиография

І.

Останали са ни малко повече от двеста писма на Сезан, които Джон Реуалд е събрал и издал в един том (Paul Cézanne, „Correspondance“, Grasset, Paris, 1937). Освен тази „Кореспонденция“ са публикувани още няколко неиздадени писма: писмо до Луи Леде — от Жан Ройер през ноември 1925 г. в една статия за Луи Леде в „L’Amour de l’Art“; две писма до Октав Мос — от Лионело Вентури, „Les Archives de l’impressionnisme“ (Durand-Ruel, Paris-New York, 1939) и едно писмо до Ашил Амперер — от Виктор Никола в „Achille Emperaire“ (Aix-en-Provence, 1953).

Към тази кореспонденция е уместно да се прибавят и многобройни писма на съвременници до Сезан или до негови приятели и познати. Те са ценен източник на сведения: писмата на Зола, събрани в „Correspondance, Lettres de jeunesse“ (Писма от младежките години) (Charpentier, Paris, 1907) и „Correspondance. Les Lettres et les Arts“ (Литература и изкуство) (Charpentier, Paris, 1908); писмата на Моне, Писаро, Солари и други до Зола, които се пазят в Кабинета за ръкописи при Националната библиотека в Париж под №№ 24150–24524 на Фонда на новите френски постъпления; кореспонденцията на Камий Писаро: „Lettres à son fils Lucien“ (Писма до сина му Люсиен) (Albin Michel, Paris, 1950); писмата на Марион до Морщат, публикувани от Алфред Бар („Gazette des Beaux-Arts“, януари 1937); писмата на Ашил Амперер, публикувани от Джон Реуалд („L’Amour de l’Art“, май 1938); писмата на Реноар до Дюран-Рюел, публикувани от Лионело Вентури в „Les Archives de l’impressionnisme“ и др.

ІІ.

Притежаваме също така и някои свидетелства на съвременници.

Емил Зола разказва за своята младост и за младостта на приятелите си Сезан и Бай в „Изповедта на Клод“,"Нови разкази за Нинон", „Литературни документи“ (в главата „Алфред дьо Мюсе“), „Нашите драматурзи“ (в главата „Виктор Юго“); за излетите си със Сезан в околностите на Париж — в „На полето“ (в главата „Гората“), която заедно с други текстове е включена в книгата, озаглавена „Капитан Бюрл“.

Полезни сведения могат да се извлекат и от романите на Зола, на първо място, разбира се, от „Творбата“, но и от някои други. В тези произведения на творческото въображение на Зола — поради което именно съдържащите се в тях сведения би трябвало да се използуват предпазливо — намираме повече или по-малко пресъздадени образите на лица, с които е общувал Сезан, събития, в които е взел участие, пейзажи, които е обичал. Така например в „Превземането на Пласан“, в образа на Франсоа Муре е представен с някои характерни черти Луи-Огюст Сезан; в „Кариерата на Ругонови“ виждаме Солари в лицето на Силвер; Клод Лантие в „Творбата“ се появява и в „Търбухът на Париж“, Габриела Меле е прототипът на главната героиня в „Мадлен Фера“, макар да е трудно да се установи до каква степен; летуването в Бенкур е дало повод за разказа „Един фарс или Бохеми на летуване“, публикуван през 1887–1888 г. в „Anthologie contemporaine des Ecrivains français et belges“ (този разказ, неиздаден в книга, докато Зола е бил жив, е включен в неговите „Събрани съчинения“); пейзажът край Толоне е описан от писателя в „Грешката на абата Муре“, Естак — в „Наис Микулен“ и пр.

От гледна точка на достоверността работните бележки на Зола, които представляват богат източник, са ценни не само като пътеводител в този лабиринт, но и сами по себе си, тъй като в много случаи са извънредно точни. Те се пазят в Кабинета за ръкописи при Националната библиотека в Париж под №№10265—10355 на Фонда на новите френски постъпления. Впрочем някои от тях са публикувани в „Събрани съчинения“ на Емил Зола в 50 тома („Oeuvres Complètes“, François Bernouard, Paris, 1927–1938), обогатени с бележки и коментари от Морис Льоблон. Тези „Събрани съчинения“ са необходим източник за всяко сериозно проучване.

Други непосредствени сведения почерпихме от:

 

 

Alexis (Paul): Émile Zola. Notes d’un Ami (Charpentier, Paris, 1882).

Bernard (Émile): Paul Cézanne (в L’ Occident, юли 1904). — Julien Tangui dit le „Père Tangui“ (в Mercure de France, 16 декември 1908). — Souvenirs sur Paul Cézanne et Lettres (Société des Trente, Paris, 1912). — Une Conversation avec Cézanne (в Mercure de France, 1 юни 1921). — Souvenirs sur Paul Cézanne (Michel Paris, 1925). — Lettres inédites du peintre Emile Bernard à sa femme à propos de la mort de son ami Paul Cézanne (в Art-Documents, юни 1953) — Une Lettre inédite du peintre émile Bernard à sa mère à propos e de sa premiere visite à Paul Cézanne (в Art-Documents, ноември, 1954.) — L’Aventure de ma Vie (неиздаден ръкопис). — La Vérité sur Cézanne (неиздаден ръкопис) — Une Opinion de Cézanne (не издаден ръкопис).

Bernard (Mme Émile): Souvenirs sur mon séjour à Aix-en-Provence) auprès de Paul Cézanne en 1904 avec Émile Bernard (неиздаден ръкопис).

Bernheim de Villers (Gaston): Little Tales of Great Artists (Quatre Chemins-Editart; Paris, E. Weyhe, New York, 1949).

Borely (Jules): Cézanne à Aix (в L’Art vivant, 1 юли, 1926).

Camoin (Charles): Souvenirs sut Pual Cézanne (в L’Amour de l’Art, януари, 1921).

Denis (Maurice): Cézanne (в L’Occident, септември 1907), Théories (Bibliothèque de l’Occident, Paris, 1912). — L’ Influence de Cézanne (в l’Amour de l’Art, декември 1920), също и в Nouvelles Théories (Rouart et Watelin, Paris, 1922). — Le Dessin de Cézanne (в L’Amour de l’Art, февруари 1924. — Предговор към каталога на изложбата Centenaire du Peintre indépendant Paul Cézanne (Société des artistes indépendants. Paris, 17 март — 10 април 1939). — L’Aventure posthume de Cézanne (в Prométhée, юли 1939).

Dunoyer de Segonzac (A.): Du Musée de l’Acropole au Musée Dupuytren (в Le Figaro Littéraire, 2 април 1955).

Gasquet (Joachim): Cézanne (Bernheim Jeune, Paris, 1921).

Gasquet (Marie): Biographie de Joachim Gasquet, в Joachim Gasquet: Des Chants, de l’Amour et des Hymnes (Flammarion, Paris, 1928).

Geffroy (Gustave): Claude Monet, sa Vie, son Oeuvre (Crès, Paris, 1924).

Jaloux (Edmond): Fumées dans la Campagne (La Renaissance du Livre, Paris, 1918). — Souvenirs sur Paul Cézanne (в L’Amour de l’Art, декември 1920). — Cézanne (в Marianne, 22 февруари 1939) — Les Saisons littérairess 1896 — (Librairie de l’Université, Fribourg, 1942).

Jourdain (Francis): A propos d’un peintre difficile: Cézanne (в Arts de France, 1946, No. 5). — Cézanne (Braun et Cie, Paris, 1950). Sans remords ni rancune (Corrêa, Paris, 1953).

Larguier (Léo): Le Dimanche avec Paul Cézanne (L’Edition, Paris,1925) — En Compagnie des vieux peintres (Albin Michel, Paris, 1927). — Cézanne ou le Drame de la Peinture (Denoël et Steele, Paris, 1936). — Cézanne ou la Lutte avec l’Ange de la Peinture (Julliard, Paris, 1947).

Osthaus (Karl-Ernst): Dernière Visite à Cézanne (в Marianne, 22 февруари 1922).

Rivière (Georges): Renoir et ses Amis (Floury, Paris, 1921). — Le Maître Paul Cézanne (Floury, Paris, 1923). — Cézanne, le Peintre solitaire (Floury, Paris, 1933).

Rivière (R.-P.) et Schnerb (J.-F.): L’Atelier de Cézanne (в La Grande Revue, 25 декември 1907).

Royère (Jean): Sur Paul Cézanne (в La Phalangue, 15 ноември 1906). — Louis Leydet (в L’Amour de l’Art, ноември 1925). — Un Aixois, Joachim Gasquet (Souvenirs d’Enfance) (в Le Mémorial d’Aix, 15 декември 1929). — Frontons (Éditions Seheur, Paris, 1932).

Souchon (Paul): Emmanuel Si gnoret (La Couronne littéraire, Paris, 1950).

Vives-Apy (Ch.): Le Peintre Aixois Cézanne (в Le Mémorial d’Aix, 16 февруари 1911).

Vollard. (Ambroise): Cézanne (Vollard,Paris, 1914). — Quelques Souvenirs (Предговор към каталога на изложбата Сезан в галерия Пигал, Париж, 1929). — Спомени на един търговец на картини (Български художник, София, 1962). — En écoutant Cézanne, Degas, Renoir (Grasset, Paris, 1938).

 

 

При изготвянето на тази биография бяха използувани и различни материали, предимно критични статии и студии за творчеството на Сезан. По-важните и по-характерните от тях са цитирани в самата книга с обозначение на източниците.

Творчеството на Сезан е каталогизирано от Лионело Вентури в забележителния му труд Cézanne, son Art, son Oeuvre (Rosenberg, Paris, 1936) Този каталог съдържа 1619 номера, от които над 800 са картини с маслени бои (том І: текст, том II: репродукции).

Трудът на Вентури включва и богата библиография (561 заглавия), която за годините 1936–1947 се допълва от книгата на Бернар Доривал „Сезан“ (Tisné, Paris, 1948) с нови 220 заглавия. По-долу са посочени трудовете, които заедно с посочените дотук текстове са главните източници на настоящата биография:

 

 

Agnel (G. Arnaud d’) et Isnard (E.); Monticelli, sa vie et son oeuvre (Éditions Occitania, Paris, 1926).

Barr (Alfred): Cézanne d’après les Lettres de Marion à Morstatt 1865–1868 в Gazette des Beaux-Art, януари 1937).

Bazin (Germain): Cézanne et la Montagne Sainte Victoire (в L’Amour de l’Art, декември 1938). — Monticelli et le Baroque provençal (Édition des Musées nationaux, Paris, 1953).

Bérhaut (Marie): La Vie et l’Oeuvre de Caillebotte, каталог на изложбата Кайбот (Galerie Wildenstein, Paris, 1951).

Bernex (Jules): Zola, Cézanne, Solari (в Les Cahiers d’Aix-en-Provence, есента 1923).

Beucken (Jean de): Un Portrait de Cézanne (Gallimard, Paris, 1955).

Blémont (Émile): бележка за Антони Валабрег, във Valabregue: L’Amour des Bois et des Champs (Lemerre, Paris, 1902).

Bouchot-Saupique (Jacqueline): Un Carnet de Croquis de Cézanne (в La Revue des Arts, декември 1951).

Boyé (Maurice-Pierre): Cézanne et Antony Valabrègue (в Beaux-Arts, 28 август 1936).

Cassou (Jean): Cézanne. Les Baigneuses (Éditions des Quatre-Chemins, Paris, 1947).

Cattaui (Georges): Le Centenaire de Cézanne, Pèlerinage a Aix-en-Provence (в Beaux-Arts, 12 август, 1938).

Cézanne, Sketch Book, притежание на Art Institute of Chicago (Curt Valentin, New York, 1951).

Chappuis (Adrien): Dessins de Paul Cézanne (Éditions des Chroniques du Jour, Paris, 1938).

Charensol: Aix et Cézanne (в L’Art vivant, 1 декември 1925)

Cogniat (Raymond): Cézanne (Tisné, Paris, 1939).

Combe (Jaques): L’Influence de Cézanne (p La Renaissance, май-юни, 1936).

Cooper (Douglas): Au Jas de Bouffon (в L’Oeil, 15 февруари 1955).

Coquiot (Gustave): Paul Cézanne (Ollendorf, Paris, 1919). — Les Indépendants (Ollendorf, Paris, 1921).

Courthion (Pierre): Rencontre de Charles Camoin (в Art-Documents, юли, 1953).

Deffoux (Léon) et Zavie (Émile): Le Groupe de Médan (Payot, Paris, 1920).

Dimier (Louis): Sur l’époque véritable du mot d’impressionnisme (в Bulletin de la Société de l’Histoire de l’Art français, 1927).

Doiteau (Dr. Victor): La Curieuse Figure du Docteur Gachet (в Aesculape, август 1923 — януари 1924).

Dorival (Bernard): Les étapes de la Peinture française contemporaine, том I (Gallimard, Paris, 1943). — Cézanne (Tisné, Paris, 1948). — Cé zanne (Hazan. Paris, 1952).

Dubuisson (A.): Les échos du Boisacré (Les Presses universitaires. Paris, 1924).

Duret (Théodore): Monsieur Cho quet (Предговор към каталога на разпродажбата Шоке в Париж, 1899). — Histoire des Peintres impressionnistes (Floury, Paris, 1906).

Duret (Théodore), Werth (Léon), Jourdain (Frantz), Mirbeau (Octave): Cézanne (Bernheim-Jeune, Paris, 1914).

Elder (Marc): A Giverny, chez Claude Monet (Bernheim-Jeune, Paris 1924).

Faron (Jean): L’Ane de Cézanne (в Le Petit Var, 2 март 1938).

Faure (Elie): Les Constructeurs (Crès, Paris, 1921). — Cézanne (Braun, Paris, 1936).

Fernand-Demeure: Martyre et Béatification de saint Paul Cézanne (в La Grande Revue, януари 1939).

Florisoone (Michel): Van Gogh et les Peintres d’Auvers chez le docteur Gachet (специален брой на L’Amour de l’Art, Paris, 1952).

Francastel (Pierre): L’Impressionnisme (Les Belles-Lettres, Paris, 1937).

Fry (Roger): Le Développement de Cézanne (в L’Amour de l’Art, декември, 1926).

Gachet (Paul): Cézanne à Auvers. Cézanne graven) (Les Beaux-Arts, Paris, 1952).

Gauthier (Maximilien): Le Comte Armand Doria (в L’Information artistique, април 1955).

George (Waldemar): Aquarelles de Cézanne (éditions des Quatre-Chemins, Paris, 1926).

Gowing (Lawrence): Предговор към каталога на изложбата Сезан в галерията „Тейт“ в Лондон, 1954.

Guerry (Liliane): Cézanne et l’Expression de l’Espace (Flammarion Haris, 1950).

Huyghe (René): Cézanne (Editions d’Histoire et d’Art, Paris, 1936) — Paul Cézanne, un caractère et une vie (в Le Jardin des Arts, ноември 1954).

Huyghe (René) et Rewald (John): Cézanne (специален брой на L’Amour de l’Art, май 1936).

Imbourg (Pierre): Cézanne et ses Logis à Paris (в Beaux-Arts, 20 януари, 1939)., Isidore Baille (в Le Mémorial d’Aix. 5 октомври 1924).

Jâmot (Paul): Cézanne (в La Renaissance, май-юни 1936).

Jewell (Edward-Alden): Cézanne (The Hyperion Press, New York, 1944).

Joëts (Jules): Les Impressionnistes et Choquet (в L’Amour de l’Art април 1930).

Johnson (Eric Loran): Cézanne Country (в The Arts, New York, април 1930). — Cézanne’s Composition (University of California Press, Berkeley and Los Angeles, 1946).

Jourdain (Frantz): Le Salon d’Automne (Les Arts et le Livre, Paris.) — Вж. Duret.

Jourdain, Vayssiére et Gastine: Notice sur la Vie et les Travaux de A.-F. Marion (в Annales de la Faculté des Sciences de Marseille, том XI, свитък I).

Juin (Hubert): Sur les pas de Paul Cézanne (Librairie de l’Université, Aix-en-Provence 1953).

Klingsor (Tristan): Cézanne (Rie der Paris, 1928).

Lanux (Armand): Bonjour, monsieur Zola (Amiot-Dumond, Paris,1954).

Le Blond-Zola (Denise): Zola et Cézanne, d’après une Correspondance retrouvée (в Mercure de France, януари 1931). — Е́mile Zola raconté par sa fille (Fasquelle, Paris, 1931). — Paul Alexis, Ami des Peintres, Bohème et Critique d’Art (в Mercure de France, 1 март 1939).

Le Goaziou (Alain): Le „Père Tanguy“, compagnon de lutte des grands peintres du début du siècle (Floury, Paris, 1951).

Leymarie (Jean): L’Impressionnisme (2 тома, Skira, Genève,1955).

Loeb (Pierre): Voyages à travers la Peinture (Bourdas, Paris, 1945).

Mack (Gerstle): La Vie de Paul Cézanne (Gallimard, Paris, 1938).

Maglione (André): Monticelli in time (Marlatier, Marseille, 1903).

Maupassant(Guy de): Е́mile Zola (A. Quantin, Paris, 1883).

Maus (Madeleine-Octave): Trente années de luttes pour l’Art (1884–1914) (L’Oiseau bleu, Bruxelles, 1925).

Mirbeau (Octave): Le Père Tanguy (в L’écho de Paris, 13 февруари, 1894). — Вж. DURET.

Négis (André): Adolphe Monticelli, châtelain des Nuées (Grasset, Paris, 1929).

Nicollas (Victor): Achille Emperaire (Aix-en-Provence, 1953).

Novotny (Fritz): Cézanne (éditions du Phaidon, Paris, 1937)

Pia (Pascal): Ambroise Vollard, marchand et éditeur (в L’Oeil, 15 март 1955).

Provence (Marcel): Cézanne collégien (в Mercure de France, 1 февруари и 1 август 1925). — Cézanne et ses Amis Numa Coste (в Mercure de France, 1 април, 1926). — L’Année cézanienne 1933 (Éditions du Feu, Aix-en-Provence, 1934). — L’Année cézanienne 1935 (Éditions du Feu, Aix-en-Provence, 1936). — Le Cours Mirabeau, trois siècles d’histoire, 1651–1951 (Éditions du Bastidon, Aix-en-Provence, 1953).

Raimbault (Maurice): Une Lettre de Cézanne à Joseph Huot (в Provincia, Revue de la Société de Statistique, d’Histoire et d’Archéologie de Marseille et de la Provence, III и IV тримесечие 1937).

Raynal (Maurice): Cézanne (Éditions de Cluny, Paris, 1936). — Cézanne (Skira, Genève, 1939). — Cézanne (Skira, Genève, 1954).

Rebatet (Lucien): Le Coeur et l’Esprit de Cézanne (в La Revue universelle, 15 юни, 1936).

Rewald (John): Cézanne au Louvre (в L’Amour de l’Art, октомври 1935). — Cézanne et Zola (Sedrowski, Paris, 1936). — Une Copie par Cézanne d’après le Greco (в Gazette des Beaux-Arts, февруари 1936) — Cézanne et son Oeuvre (в L’Art sacré, специален брой за Сезан, 1936). — A propos du Catalogue raisonné de l’oeuvre de Paul Cézanne et de la chronologie de cette oeuvre (в La Renaissance март-април 1937). — Achille Emperaire, ami de Paul Cézanne (в L’Amour de 1’Art, май 1938) — Paul Cézanne: New Documents for the Years 1870–1871 (в The Burlington Magazine, април 1939) — Cézanne, sa vie, son oeuvre, son amitié pour Zola (Albin Michel, Paris, 1939). — Paul Cézanne: carnets de dessins предговор и систематичен каталог (Quatre-Chemins-Éditart, Paris, 1951). — Un Article inédit sur Paul Cézanne en 1870 (в Arts, 21 юли 1954). — Histoire de L’Impressionnisme (Albin Michel, Paris, 1955).

Rewald (John) et Huyghe (René): вж. Huyghe.

Rewald (John) et Marschutz (Léo): Cézanne au Château Noir (в L’Amour de l’Art, януари 1935). — Cézanne et la Provence (специален брой на списание Le Point, август, 1936).

Rey (Robert): La Peinture française à la fin du XIXe siècle. La renaissance du sentiment classique (Les Beaux-Arts, éditions d’études et de Documents, Paris, 1931).

Rilke (Rainer-Maria): Lettres sur Cézanne (Corrêa, Paris, 1944).

Roger-Marx (Claude): Le Paysage français de Corot à nos jurs (Éditions d’Histoire et d’Art, Paris, 1952).

Roger-Miles (L.): La Collection Choquet (Предговор към каталога на разпродажбата Шоке в Париж, 1899).

Salmon (André): Cézanne (Stock, Paris, 1923).

San Lazzaro (G. di): Paul Cézanne (éditions des Chroniques du Jour, Paris, 1936).

Schmidt (Georg): Aquarelles par Paul Cézanne (Éditions Holbein, Bâle, 1952).

Silvestre (Armand): Au Pays de Souvenirs (A la Librairie illustrée, Paris. 1892).

Merling (Charles): Cézanne et 1ec Maîtres d’autrefois (в La Renaissance, май-юни 1936).

Tabarant (A.): Le Peintre Caillebotte et sa Collection (в Le Bulletin de la vie Artistique, 1 август 1921). — Quelques propos sur Cézanne (в Le Bulletin de la Vie Artistique, 1 март 1924). — Manet et ses Oeuvres (Gallimard. Paris, 1947).

Tolnay (Charles de): Cézanne et la Peinture en Europe (в La Renaissance, май-юни, 1936).

Toulouse (Dr. Edouard): Émile Zola (Société des éditions scientifiques, Paris, 1896).

Tourette (Jean): J’ai découvert des esquisses inconnues de Cézanne (в Les Lettres françaises, 28 август 1952).

Vaudroyer (Jean-Louis): Beautés de la Provence (Grasset, Paris, 1926). — Les peintres provençaux de Nicolas Froment à Paul Cézanne (La Jeune Parque, Paris, 1947).

Vauxcelles (Louis): Ambroise Vollard, curieux homme (в Beaux-Arts, 28 юли 1939).

Venturi (Lionnello): Sur les dernières années de Cézanne (в Minotaure, 1936). — Les Archives de l’Impressionnisme (Durand-Ruel, Paris-New York, 1939). — De Manet à Lautrec (Albin Michel, Paris, 1953), От Мане до Лотрек (Български художник, София, 1970).

Verane (Léon): Humilis. Poète errant (Grasset, Paris, 1929).

Vergnet-Ruiz (J.): Cézanne et l’impressionnisme (в L’Rennaisance, май-юни 1936).

Werth (Léon): вж. Duret