Боб Фенстър
Още простотии (4)

Трета глава
Храна за безразмисъл
Диета с ряпа и други откачалски блюда
В ресторант „Безмозъчност“

Какво може да се направи с бутилка вино за 300 000 долара? Как се сервира мозък от фламинго? И кой е най-подходящият десерт след обилна порция от Библията?

Тези и други кулинарни въпроси не представляват абсолютно никакъв проблем, ако се намирате сред хора, на които бавно им загряват фурните. Тук ви предлагаме допълнителна порция миш-маш от невъобразимите хранителни навици на повече или по-малко известни хаховци.

* * *

Когато турският султан Мосул починал през 353 г. пр.н.е., жена му се разпоредила тялото му да бъде кремирано. След това изсипала прахта му в чаша вино и го изпила най-блажено.

* * *

Малцина са онези, които могат да се похвалят, че са спазвали странна диета, особено ако сравнят достиженията си с тези на Менелик II — император на Етиопия от края на деветнадесети век, който си похапвал страници от Библията, за да съхрани доброто си здраве.

Яденето на книги не е от вчера. И изисква истински гастрономически талант. Мъж от Занзибар на име Дубаш Мегхи изял целия Коран. Е, минали тридесет години, докато го завърши.

* * *

Римският император Елагабал бил прочут любител на птичи мозъци. Сред предпочитаните от него били мозъците на фламингото и на дрозда, но понякога си похапвал и глави на папагали.

* * *

На някои хора им се налага да си създадат странни хранителни навици в името на науката.

Един гимназиален учител от Калифорния през 1993 г. решил да демонстрира на своите ученици, че онова, което хората консумират, е просто въпрос на културни навици и традиции. Така че човекът се изправил пред своя клас и започнал да си похапва живи мишки.

* * *

През 1989 г. горд търговец на вина организирал пресконференция, за да демонстрира своята нова придобивка — бутилка „Шато Марго“ от 1787 г. на стойност 300 000 долара. За съжаление миг по-късно бутилката вече нямала абсолютно никаква стойност — от вълнение собственикът й я изпуснал на пода.

* * *

Писателят Джордж Бърнард Шоу, който бил болезнено слаботелесен, се сблъскал с писателя Дж. К. Честъртън, който пък бил болезнено обемист.

„Като ви гледа човек, ще си каже, че в Англия е настъпил поголовен мор и глад“ — нападнал първи Честъртън.

„Ала ако погледне към вас, веднага ще разбере кой го е причинил!“ — не му останал длъжен Шоу.

* * *

Скоро и във вашия квартален японски ресторант — женски маси!

Един японски ресторант в Манчестър, Великобритания, решил да привлече клиентела, като сервира своите ястия върху телата на две голи жени, функциониращи като живи маси.

„Изящната храна и женската красота са двете основни съставки на японската култура“ — изтъкнал дълбокомислено собственикът на ресторанта.

Подгответе си по-яки клечки, моля!

* * *

Скоро и във вашия квартален украински ресторант — деликатес, измислен от украинска сладкарска компания! Сланина в шоколадова глазура!

Дали обаче това лакомство ще успее да се наложи на пазарите и в Съединените щати? Или може би вманиачените на тема здравословно хранене американци ще поискат сланината да бъде диетична?

* * *

Виното е измислено преди шест хиляди години. Бира се вари от четири хиляди години насам. Така че, налице са всички шансове цивилизацията да е била замислена от двама пияници, клечащи в късна доба край огъня, а единият да е казал: „Ей, имам една откачена идея!“

Не се ли питате какво ли са могли да измислят нашите далечни прадеди, ако не са били пияни?

* * *

Въпреки че оперният певец Енрико Карузо бил наясно, че доброто му здраве определя и доброто му благосъстояние, той се хранел по седем пъти на ден, пушел цигара след цигара и поглъщал огромни количества чесън, уиски и етер, за да съхрани гласа си.

* * *

Писателят от деветнадесети век Хорас Флечър пишел изключително популярни книги за храненето. Сред множеството му идеи била и прочутата му теория, че за да бъде човек здрав, трябва да сдъвква всяка хапка по седемдесет пъти, преди да я глътне.

Вероятно не сте изненадани, че идеите на Флечър са успели да заблудят редица простоватички люде. Но какво да кажем за прочутия психолог Уилям Джеймс и за именития писател Ъптон Синклер, които седели на масата и съвестно брояли предъвкванията си?

* * *

Подобни глупости обаче не можели да заблудят такъв велик човек като Уилям Гладстоун — премиер на Великобритания по времето на кралица Виктория. Той поддържал доброто си здраве, предъвквайки всяка хапка само по тридесет и два пъти. Ни повече, ни по-малко.

* * *

Шест вида сирена, които звучат прекалено смахнато, за да ги лапнете:

1. Бгъг — арменско овче сирене.

2. Бра („сутиен“) — италианско солено сирене.

3. Хей („сено“) — френско сирене.

4. Ледър („обработена кожа“) — немско маслено сирене.

5. Потато („картоф“) — немско сирене, смесено с пюре от картофи преди узряването му.

6. Рейон — швейцарско сирене, но не от полиестерна материя.

* * *

Оксфордският професор Уилям Бътлър притежавал невероятен апетит. За всичко. Сред отбраните блюда, влезли в корема му, са: таралеж, крокодил, слонски хобот, глава на морска свиня, пантера, голи охлюви, стоножки и пръст.

* * *

Актрисата Али Шийди обяснява по следния начин повишеното самосъзнание на американците през 1987 г.: „Ако човек не е вегетарианец, вероятно изкупва някаква карма, бидейки принуден да консумира месо.“

Или просто си вечеря.

* * *

Ако здравословната храна действително допринася за вашето отлично здраве, нищо чудно някой ден да се озовете пред дилемата, описана от комедианта Ред Фокс така: „Откачалките на тема хранене някой ден ще се почувстват като големи глупаци — ще си лежат по болниците и ще си умират ей така, от нищо!“

* * *

На другия полюс на този вечен дебат за здравословното хранене са почти един милион американци, които пият непрекъснато кока-кола — и задължително за закуска. Защото газираната вода не е известна с никаква хранителна стойност.

* * *

В Аризона има един крайпътен ресторант, направен така, че да изглежда като бизон, умрял и изсъхнал под слънцето на пустинята. Входът е през ноздрите на добичето.

* * *

Поетът лорд Байрон може и да е бил луд, лош и опасен за приятел, но наред с това е бил и много суетен, особено по отношение на елегантната си фигура — едно от главните му оръжия за завоюване на женските сърца.

За да поддържа прекрасния си външен вид, поетът изяждал само по един картоф на ден, от време на време разнообразяван с някоя и друга купичка ориз или няколко солени бисквитки с вода.

И като че ли това гладуване не било достатъчно, та накрая добавял и физически упражнения, които изпълнявал с по седем палта на гърба си, за да се изпоти добре и да отхвърли някой и друг излишен грам.

* * *

Изобретателят в областта на електрониката Никола Тесла бил отшелник по характер. Последните години от живота си прекарал в хотел „Уолдорф Астория“ на диета от солени бисквитки и топло мляко.

* * *

Немският чревоугодник Йохан Кецлер изял съвсем цял печен бивол. Изпълнението на мисията му отнело четиридесет и два дена.

* * *

Оказва се, че някой си е направил труда да измери крачките, от които се чува хрусването на добре приготвена кисела краставичка. То е десет крачки — или поне така твърдят хората от Националната лига за защита на киселите краставички. Очевидно в тази лига ходът на времето значително се е забавил.

* * *

Един ексцентричен англичанин се хранел с едно-единствено нещо през последните четиридесет години от своя живот — ряпа.

От друга страна, възможно е диетата с ряпа да е траела само четири седмици, а на нещастника да са му се сторили четиридесет години.

* * *

Още от незапомнени времена готвенето за кралските особи си е било доста рискована работа — стотици главни готвачи са намерили преждевременно смъртта си, когато блюдата им не се понравели на царете.

Не точно така са се стекли нещата за главния готвач, удостоен с честта да приготвя храната за краля на Шантий. Един ден обаче доставчикът не успял да донесе рибата за кралското меню навреме, та готвачът побързал доброволно да се самоубие, преди дългата ръка на краля да е успяла да го достигне.

* * *

През 2002 г. от компанията „Монсанто“ обявиха своите планове да предпазят нашия корнфлейкс от омекване, като създадат генетично модифициран, хрупкав корнфлейкс. Но как? Като инжектират восъчен ген в нов вид суперцаревица.

Така и така са се заели с тази жизненоважна задача, защо не вземат да инжектират и ген, който не позволява на корнфлейкса да се залепя за стените на купичките, когато децата забравят да почистят след себе си?

* * *

Сър Татън Сайкс забранил на своите наематели в английското си имение да отглеждат цветя. След което добавил заповеднически: „Щом толкова ви се ще да отглеждате цветя, засадете си цветно зеле!“

* * *

Ирландският писател Джонатан Суифт („Пътешествията на Гъливер“) се славел с една гастрономическа чудатост — по време на всички свои хранения той кръстосвал напред-назад из къщата си, за да отслабва, докато яде.

* * *

По време на предизборната си обиколка в Спрингфийлд, щата Илинойс, Ричард Никсън отхапал една-единствена хапка от подадения му говежди хамбургер и го оставил. Верен почитател на президента обаче събрал остатъка и го съхранил като сувенир за поколенията.

* * *

Ако си мислите, че днешните правителства са ни се качили на главите, спомнете си за времената на английската кралица Елизабет I, когато правителството заповядало на хората да консумират риба три пъти седмично, защото рибната индустрия се нуждаела от финансова подкрепа.

Англичаните приели и закон, който забранявал на хората да пият по кръчмите до късно през нощта — освен ако не са шпиони. Представете си какъв зор са видели горките жадни шпиони, за да запазят прикритието си!

* * *

Обвиняваме англичаните за английските кифлички с масло. Но в случая те са напълно невинни. Въпросните кифлички са американско творение, обаче на нас не ни стиска да си го признаем. Хайде най-сетне да си кажем — онези гадни кифлички са американски!

* * *

Щом мадам Роза е толкова добра ясновидка, тогава какво я бърка да си отвори едно „Пророческо ресторантче“?! Тъкмо няма да се налага да си правим резервации. Те ще знаят, че тръгваме към тях, и веднага ще приготвят любимата ни маса. Няма да има нужда и от меню. Сервитьорите веднага ще притичват, възкликвайки: „Заповядайте храната, за която преди мъничко си мислехте, и ах, да — благодарим ви предварително за щедрия бакшиш!“