Боб Фенстър
Още простотии (18)

Седемнадесета глава
Богатите също са глупави
Босоногият изследовател и вещицата от Уолстрийт

Ако смятате, че богатите сигурно са много умни, иначе нямаше да имат толкова много пари, значи не сте срещали някой от следните хаховци.

* * *

Ръсел Сейдж бил един от най-богатите хора в Съединените щати през деветнадесети век. Но когато зърнал жена си да храни катеричките с фъстъци, не пропуснал да я скастри, като изтъкнал, че трябва да им дава сух хляб, защото било по-евтино.

Сейдж натрупал милиони, но така и не ги похарчил. Живеел в евтина къща и носел най-евтините от евтините дрехи. След смъртта му неговата съпруга похарчила всичките му пари за благородни цели.

О, няма по-сладко отмъщение от благотворителността!

* * *

В един от особено ексцентричните си периоди милиардерът Хауърд Хюс се хранел единствено със сладолед. Част от този сладолед той поглъщал в частния си киносалон, където непрекъснато искал да му пускат филма „Зебрата от ледената станция“.

Хора, които нямат дори една десета от едната десета негови пари, не биха могли да издържат този филм дори веднъж.

* * *

Енрико Карузо натрупал цяло състояние, участвайки в оперни представления по целия свят. Ала бедното му детство го направило маниак на тема спестовност. Певецът записвал всеки свой разход в черните си тефтери, включително парите за храна, дрехи и дори най-дребния бакшиш, като съхранявал милиони долари в банката.

След смъртта си той оставил след себе си стотици такива тефтери, съдържащи напълно безсмислени цифри.

* * *

Милионерката Хети Грийн, известна през деветнадесети век като Вещицата от Уолстрийт, била толкова стисната и безчувствена, че отказала да плати дори медицинското обслужване на сина си, когато последният си ударил лошо крака.

Обяснила на момчето, че нямало никакъв смисъл да плаща на лекар, защото то така и така щяло да се оправи. Кракът на сина и обаче се инфектирал, гангренясал поради необработената рана и накрая трябвало да бъде ампутиран.

* * *

Когато човек е беден, има приятели. Когато е богат, има антураж. А антуражът често е много придирчива единица.

Филмовата звезда Дженифър Лопес завела антуража си в Лондон и ги настанила в луксозен хотел. Една вечер всички те решили да отидат на вечеря в друг хотел.

Трябвало да извикат шест лимузини и да изгубят половин час, докато решат кой в коя кола ще пътува, за да извършат пътешествието от първия хотел до втория — който се намирал на триста метра по-нататък по същата улица.

* * *

Фамилията Вендел от деветнадесети век били шайка ексцентрични милионери, чието мото било: „Купувайте недвижими имоти в Ню Йорк, но за нищо на света не ги продавайте!“

През 1856 г. семейството притежавало една пететажна сграда на Пето авеню. Но главният вход бил запечатан, така че всички трябвало да влизат през задния.

Въпреки че са останали в историята на Ню Йорк като едно от най-богатите семейства, те били абсолютни противници на електричеството и автомобилите. През 30-те години на XX век все още се разхождали по нюйоркските улици с файтони.

* * *

Джон Вендел — патриархът на богатата, но изключително елементарна нюйоркска фамилия, изрично държал по сградите им никога да не се поставят табели, защото те „могат да паднат и да наранят някого“.

А причината, поради която забранявал към собствеността му да се прекарват каквито и било жици, била още по-шашава: „Жиците могат да наранят някоя прелитаща птица!“

* * *

Седемте сестри на семейство Вендел отказали да се омъжат, за да не би някой нехранимайко да открадне богатството им.

Жозефин Вендел живеела в селска къща, където не приемала никакви посетители. При все това слугите й всяка вечер поставяли на масата прибори за шестима. Жозефин се местела от място на място и провеждала разговори с всичките си въображаеми гости.

Друга от сестрите — Ела Вендел, си имала за свой единствен другар в живота френски пудел, който се казвал Тоби. Тоби спял в легло с балдахин, което било пълно копие на леглото на господарката му, и се хранел на маса, покрита с кадифена покривка.

* * *

Селестина Колинс — заможна англичанка от деветнадесети век, имала странния навик да споделя леглото си с три дузини кокошки, патици и други пернати. Можете да си представите на какъв кокошарник е заприличало леглото й!

* * *

Богатата англичанка от осемнадесети век лейди Люсън отказвала категорично да се къпе, защото смятала, че потапянето във вода води до редица болести. За да съхрани здравето си, тя се мажела ежедневно със свинска мас (от шопар!). Така проживяла деветдесет години.

* * *

Магнатът Андрю Карнеги похарчил 250 000 долара, за да създаде Комисията по опростено писане, която се опитвала да облекчи максимално американците, бъхтещи се с правописа на „непосилния“ английски език.

* * *

Сър Харви Елуис — богат англичанин от началото на XIX век, бил изключително стиснат милионер. Хранел се единствено с патици, защото можел да си ги отстрелва безплатно в собственото си имение.

А през студените английски зими сър Харви забранявал паленето на камините в къщата му. За да се стопли, той се разхождал непрекъснато нагоре-надолу по коридорите.

* * *

Точно толкова богатият племенник на сър Харви — Джон Елуис — бил и точно толкова стиснат. Дори и в най-големия дъжд ходел пеша по лондонските улици, за да спести пари от транспорт. Носел перука, която намерил захвърлена от някакъв просяк, и стоял с мокри дрехи по цял ден, защото не желаел да харчи пари за огън, за да ги изсуши.

Колкото и да е странно, въпреки че отказвал да пилее пари за личните си нужди, Джон Елуис пилеел предостатъчно в хазарт.

* * *

На скъперничеството на фамилията Елуис сред английската аристокрация можел да съперничи единствено Даниъл Дансър, който събирал конски фъшкии от улиците, за да ги използва като тор за своето имение.

Любимият другар на Дансър било неговото куче. Но той обаче счупил зъбите на кучето, за да не може да хапе овцете, та да не се налага на господаря му да плаща компенсации на местните фермери за наранените овце.

А дните си Дансър прекарвал в обикаляне на полята и търсене на кокали, които после начупвал на парчета, та да може почти беззъбото му куче да ги яде.

* * *

Когато парите и славата вървят ръка за ръка, човек може да осъществи всички свои детски фантазии. Точно така направил и комикът Били Кристал — похарчил 400 000 долара, за да си купи една от бейзболните ръкавици, които е носил Мики Мантъл.

За други хора тази ръкавица може и да е старо парче кожа, при това прекалено износено, за да играят с него. Ала Кристъл го възприемал като произведение на изкуството на стойност 400 000 долара.

* * *

През осемнадесети век британският полковник Джордж Хангър организирал глупава надпревара между двадесет пуйки и двадесет гъски. И въпреки че полковникът собственоръчно обучил в бягане всички птици, заложил на пуйките, които били бити най-много.

В този стил полковник Хангър загубил всичките си пари на хазарт и накрая умрял, затънал в дългове.

* * *

Султанът на Турция от деветнадесети век Абдул Хамид II страдал от мания за преследване и покушения срещу живота му.

Именно поради тази причина, когато решил да си строи нов дворец, султанът наел дванадесет архитекта, които да проектират дванадесет отделни части — така че никой от тях да не знае цялостния план на сградата. После напълнил двореца с многохилядна охрана и стотици тренирани папагали, които трябвало да дадат сигнал, ако се появи някой нападател.

А за да попречи на убийците да отровят млякото му, султанът поставил денонощна охрана на кравите си. Когато бил принуден да излезе извън укрепленията си, той пътувал в бронирана карета и винаги държал в скута си едно от своите деца — като щит.

* * *

Чарлз Уотъртън бил роден в богато английско семейство през 80-те години на XVIII век, ала решил да се прости с позициите си в обществото и да се превърне в изследовател на Южна Америка. Из екваториалната гора той вървял винаги бос, защото твърдял, че това е най-добрият начин да се катери по дърветата.

През своето осмо десетилетие Уотъртън развличал гостите си, като се покатервал на някоя висока стена, след което започвал да подскача по ръба й на един крак.

А когато се опитал да проучи прилепите вампири, той се постарал да ги примами извън пещерата, като легнал да спи босоног в хамак пред входа и, предварително натопил краката си в животинска кръв.

* * *

Богатата ексцентрична англичанка от осемнадесети век Хана Бесуик се ужасявала, че един ден може да бъде погребана жива. Затова оставила на своя личен лекар цяло състояние, с обещанието той да съхранява тялото й, докато не се увери напълно, че е мъртва.

Добросъвестният лекар наистина пазил тялото й балсамирано и натъпкано в огромния часовник в гостната му. До края на своя живот.