Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Well, Duh!: Our Stupid World, and Welcome to It, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,5 (× 6гласа)

Информация

Сканиране и корекция
VaCo(2016)

Издание:

Автор: Боб Фенстър

Заглавие: Още простотии…

Преводач: Антоанета Дончева-Стаматова

Година на превод: 2004

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Кръгозор“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004

Националност: американска

Печатница: Експреспринт

Технически редактор: Ангел Йорданов

Коректор: Марийка Тодорова

ISBN: 954-771-096-6; 978-954-771-096-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3798

История

  1. —Добавяне

Шестнадесета глава
Оглупели от любов
Том Круз коси моравата, Иван Грозни разрешава проблема с девствеността

Дали вярвам в любовта от пръв поглед ли? Почти задължително. Вторият поглед обикновено ни превръща до един в Хамлетовци. Или в наследници на Худини.

И така, кой тогава се прави на глупак в името на любовта? Само доброволците, естествено.

* * *

Когато поетът на мрака Едгар Алън По бил момче, предпочитал да показва обичта си към момичетата в своя град, като се криел в храстите и ги замерял с живи змии.

* * *

Иранец, оженил се за 168 жени, отдава романтичната си ненаситност на своята хранителна диета — по килограм лук на ден.

* * *

Едно проучване установило, че 52 процента от американските жени биха дали година от своя живот, за да се сдобият с мечтаното от тях тяло.

Проблемът с подобни проучвания е, че на никого не му хрумва да попита: коя година по-точно? Защото хората могат да решат да прежалят осемдесет и втората си година, за да се сдобият с разкошно тяло. А дали ще се навият да се лишат от двадесет и осмата си например?

* * *

Причина номер 157 защо никога не трябва да се жените за мъж или жена от Холивуд.

Светското момиче Дорис Лили се омъжила за филмовия режисьор Джон Хюстън с мексиканска церемония. После го хванала в изневяра. Но каква е била изненадата й, когато той й заявил, че всъщност изобщо не й изневерява, тъй като не са женени.

Хюстън бил помолил един от актьорите, които играят във филма му „Съкровището на Сиера Мадре“, да изиграе ролята на свещеника по време на фалшивата му брачна церемония.

* * *

Всеки месец на пазара излизат най-малко сто любовни романа. Това е много повече от истинските любовни романи, случващи се между хората.

* * *

В публикуваното през 1631 г. издание на Библията била допусната една твърде конфузна грешка. Вместо „Не прелюбодействай!“ пишело: „Прелюбодействай!“

Тази Божа заповед поне не представлявала проблем за никого, който си имал проблеми с останалите девет.

* * *

Цар Иван Грозни обявил, че ще избере булката си от редица от хиляда девственици, събрани от цяла Русия. Този декрет се оказал манна небесна за младите мъже в страната.

Необичаен брой млади жени набързо се решили да се простят с девствеността си, дарявайки я едва ли не на първия срещнат, само и само да отпаднат от групата, която трябвало да бъде подложена на царски оглед в Кремъл.

* * *

Писателят Чарлз Дикенс се обръщал към съпругата си по изключително умилителен начин: „Прескъпо и премило прасенце.“ Накрая тя се развела с него.

* * *

Индийският образец на потентността Гаиквар от Барода бил толкова романтичен, че похарчил 2 милиона долара за сватби. Ала не за собствените си сватби, нито за сватбите на децата си, още по-малко пък за сватбите на царедворците си — хвърлил всичките тези пари за разточителни сватби на своите домашни любимци.

* * *

Възможно ли е международните отношения да бъдат по-романтични от самата любов?

Малко на брой са любовните писма, които могат да се сравнят с това, изпратено от президента на Уганда — Иди Амин, до президента на Танзания — Юлиус Ниерере (чиято страна първият възнамерявал да нападне):

„Обичам ви толкова много — писал Амин, — че ако бяхте жена, сериозно щях да се замисля дали да не се оженя за вас!“

Инвазията също се провалила.

* * *

Трябва да имаш голямо сърце, за да се поучиш от любовта на Петър Велики — цар на Русия. Той съхранявал главата на любимата си любовница в един буркан до леглото си.

Ала Петър Велики не страдал само от носталгия, а и от черна ревност. Когато заподозрял, че жена му си има любовник, той решил да се прости с главата на любимата си и накарал съпругата си да я сложи до своето легло.

* * *

Поетите имат малко по-различен подход към любовта. Когато поетът Пърси Биш Шели умрял в разцвета на силите си, романтичната му съпруга Мери поискала да запази сърцето му завинаги до себе си — увито в копринен плат. Но тъй като става дума за поети, а не анатоми, накрая Мери се оказала притежателка на черния дроб на своя любим съпруг.

Но кой е казал, че черният дроб е по-малко романтичен от сърцето, а?!

* * *

Не чак толкова романтична обаче е била онази немска съпруга, която подала молба за развод, изтъквайки, че съпругът й консумирал прекалено много целина в леглото и от хрускането му тя не можела да заспи.

* * *

През 1946 г. един „пилонджия“ от Охайо и неговата годеница решили да се оженят, кацнали на 53-метров пилон. И както става при повечето бракове, пътят надолу не бил никак кратък.

* * *

През деветнадесети век един пророк на име Томас Харис сформирал религиозна секта, наречена Братство на Новия живот, която изхождала от схващането, че Бог е бисексуален. За да се приближат до Бога, последователите на отец Харис трябвало първо да се сближат лично с него, който пък много обичал да се сближава с млади жени.

Отец Харис не правел това за собствена изгода, а защото бисексуалният му двойник в небесата бил дух, наречен Кралицата на лилиите. Тя много държала да всява успокоение в душите на съществата от своя пол, което можела да направи на Земята единствено чрез тялото на добрия отец.

На жените в сектата се казвало, че като влязат в обятията на отеца, все едно влизат в нейните.

Интересното е, че отецът успял да шантажира достатъчно хора, та да му правят компания в самотните дълги нощи.

* * *

През първата си брачна нощ Чарлз Джофи завел съпругата си на представлението на комедианта Уди Алън. По онова време Джофи бил мениджър на Алън. Толкова нямал търпение да види протежето си, че замъкнал своята булка към нощния клуб с булчинската й рокля.

* * *

Когато бил продуцент на Бродуей, Джордж М. Коън уволнил един млад актьор, защото му липсвало романтично излъчване. Кой е бил изхвърленият актьор ли? Кларк Гейбъл.

* * *

Когато бил влюбен в Уинона Райдър, Джони Деп поръчал да му направят татуировка с надпис: „Уинона завинаги“. След като се разделили, той накарал да я променят на: „Вино завинаги“.

* * *

Четири абсурдни схватки от Битката между половете:

 

1. „Любовта е триумфът на въображението над интелигентността“ — е казал нещастният в любовта писател Х. Л. Менкен.

2. Писателката Пърл Бък решила да подготви дъщерите си за реалността на брачния живот чрез следните сентенции по повод мъжете: „Най-вгорченото създание под небето е съпругата, която установява, че храбростта на съпруга й е само поза, че силата му е само униформа и че властта му е нищо повече от оръжие в ръцете на един глупак!“

3. Може би в отговор на горното антроположката Маргарет Мийд казва: „Жените търсят посредствени мъже, а мъжете полагат огромни усилия да останат колкото е възможно по-посредствени.“

4. „Жените имат едно несправедливо предимство пред мъжете — контрира ги актьорът Юл Брайнър. — Щом не могат да получат каквото искат чрез ум, го постигат, като се правят на глупави.“

* * *

През 1989 г. едно момче поканило своя съученичка да му бъде дама на годишния бал на гимназията. А в навечерието на великия миг я изоставило.

Майката на момичето дала момчето под съд. Какво обезщетение е искала ли? 49,53 долара. Представете си как се е отразило всичко това на самоуважението на дъщерята! Не стига че са я изоставили, ами после се оказва, че майка й не я оценява дори на кръгли 50 долара!

* * *

Президентът Гроувър Кливланд изчакал до 1905 г., за да напусне Белия дом, та да бъде запомнен със следната идиотска мисъл: „Разумните и отговорни жени не желаят да гласуват. Местата, които мъжете и жените заемат в механизмите на нашата цивилизация, са отдавна определени от интелект, по-висш от нашия.“

Очевидно този висш интелект е сметнал за необходимо да изкаже проникновеното си становище чрез устата на един по-нисш такъв.

* * *

Дай да надникнем!

В началото на двадесети век английските джентълмени били луднали по палави снимки на жени от харема в Отоманската империя, позиращи иззад своите воали.

Явно не знаели, че на жените в Турция не било разрешено да позират за снимки, та затова това били снимки на мъже, представящи се за жени.

* * *

Говори ли нещо по-добре за силата на любовта от един четиринадесеткаратов златен подарък за рожден ден?! Точно такова нещо подарил и режисьорът Карло Понти на своята съпруга — актрисата София Лорен, за нейния четиридесети рожден ден. Романтично, нали? Е, донякъде. Само да не беше тоалетна седалка от чисто злато.

* * *

Само защото можете да направите нещо, за да се озовете в Книгата на рекордите „Гинес“, не означава, че трябва веднага да го направите.

Да вземем за пример Джак Моран, който се женил четиридесет пъти. Както и Една Моран. Двойката от Сиатъл се женила един за друг четиридесет пъти, като започнала от 1937 г. и преповтаряла брачната си церемония из целия свят.

* * *

Когато художникът Марсел Дюшан се оженил, зарязал булката си по време на медения им месец и започнал да играе шахмат. Тя го поставила в шах, като залепила фигурите върху дъската. А той й отвърнал с мат, като се развел с нея само след три седмици.

* * *

„Човек не избира най-добрия си приятел по сладкото носленце — изтъква писателят Фран Лебовиц. — Това е метод на действие при избор на брачна половинка.“

* * *

„Когато съм влюбена, не търпя никакви половинчатости — казва водещата на телевизионно шоу Кейти Лий Джифорд. — Когато се влюбя, искам или брак, или нищо. Голяма глупачка съм наистина.“

* * *

Когато комикът Пудълс Ханифорд се оженил, отказал да пренесе булката си през прага. Въпреки че тази традиция вече се смята за отживелица, младоженката определено очаквала от него да постъпи точно така. Обаче Пудълс й обяснил: „Виж какво, скъпа, аз съм актьор, а не носач.“

* * *

Английският писател Томас Харди обичал съпругата си Ема толкова много, че искал да бъде погребан до нея.

Ала авторът на „Тес от рода Дърбървил“ и „Далече от влудяващата тълпа“ бил смятан за национално богатство. Затова, след смъртта му на 11 януари 1928 г., тялото му било положено в Ъгъла на поетите в Уестминстърското абатство.

Преди церемонията обаче извадили сърцето му, за да го поставят в гроба на Ема. Затрогващ жест, наистина. Но докато организират и тази церемония, икономката на Харди взела, че оставила сърцето му на кухненската маса и котката му видяла сметката.

* * *

Ето ви и един абсурден начин за измъкване от ситуацията — тоест как комедиантката Роузи О’Донъл обявила пред света, че е лесбийка: „Никога не съм казвала, че си мечтая за Том Круз, за да прави с мен разни мръсни неща в леглото. Когато си мисля за него, си го представям как ми коси моравата и после ми носи лимонада.“

* * *

В Париж през петнадесети век всеки влюбен младеж задължително трябвало да изведе момичето на сърцето си на романтичен вечерен пикник на полето за екзекуции. Което показва до какви машинации били принудени да прибягват хората, преди да се появят кинотеатрите.

* * *

Джей Едгар Хувър веднъж уволнил свой агент от ФБР, защото се оженил за жена с арабско потекло. Подобна любов според великия шеф на ФБР била изцяло антиамериканска.

* * *

През 1998 г. списание „Пийпъл“ определило Харисън Форд като „най-сексапилният мъж на планетата“. Тогава актьорът бил на петдесет и шест години.

Очевидно и редакторите на списанието били по това време на петдесет и шест. Те изхождали от предположението, че в съвременната, вманиачена на тема младост култура най-голямата мечта на младите жени е да правят любов с възрастен мъж. Например с петдесет и шест годишен актьор. Или, ако случайно е зает, с петдесет и шест годишен редактор на списание.

Освен ако хората от „Пийпъл“ не са имали предвид „секси“ в смисъл на „дайте да му пуснем снимката на нашата корица, та да видим дали някой все още ще ни купува списанието“.

* * *

През седми век в Англия мъжете са можели да се разведат с жените си по ред прегрешения, като например: че са прекалено любезни, че не са прекалено любезни, че са прекалено гладни, че са прекалено любвеобилни или пък че са прекалено глупави.

А кой подавал жалбата? Съпругът, разбира се. Неговото обвинение изчерпвало процедурата по развода.

Ето такъв бил светът някога.

* * *

През осемнадесети век все още в Англия бедните мъже, които не можели да си позволят скъпия правителствен развод, имали правото да продадат на търг съпругата си, ако не ги задоволявала с нещо.

А ако въпросният мъж бил селянин, той слагал на жена си оглавник и я повеждал към градския пазар като добитък. После я продавал на онзи, който предложел най-много.

Ето такъв бил светът и малко след това.