Боб Фенстър
Още простотии (11)

Десета глава
Бизнесът на глупостта и обратното

Мислите, че вашият шеф е мръсник? Всички шефове ще трябва да се поизпотят доста, докато достигнат стандарта на тези двама законодатели на началническата мода:

 

1. Милионерът Джон Д. Рокфелер решил да даде коледна надбавка на своите охранители — по пет долара на човек! После обаче ги глобил с по пет долара, защото не работили на Коледа!

2. Джон Петерсън — основателят на Националния монетарен регистър, си имал странни начини за уволнение на служители, които успявали да си навлекат гнева му. Веднъж негов служител разбрал, че е уволнен, когато сутринта пристигнал на работа и заварил бюрото и стола си да горят пред главния вход на сградата.

Та, добре дошли в света на бизнеса!

* * *

Половин милион американци използват фалшиви препоръчителни писма или фалшиви дипломи.

Не се ли питате колко точно хора с фалшиви дипломи са се закачили на работа, измамвайки други хора с фалшиви препоръки?

* * *

От телефонната компания обещали на свой клиент да изпратят техник още на следващия ден, за да поправи замлъкналата линия. Но не успели да уточнят часа. Все пак предложили на клиента си да му се обадят, когато техникът тръгне за неговия дом.

Клиентът обяснил, че това надали ще свърши работа, тъй като телефонът му не работи.

* * *

Когато компанията „Макдоналдс“ завладяла Русия, американските й шефове настояли руските продавачи да се обръщат към своите клиенти със стандартната усмивка на фирмата, която малко прилича на стар хамбургер, свит по краищата, не мислите ли?

Оказало се обаче, че руските клиенти били вбесени от подобно отношение, защото в Русия да се усмихнеш на непознат се възприема като дълбока обида.

И как са разрешили проблема, според вас? Наели специални Обяснители на усмивките, които трябвало да крещят през високоговорители по посока на опашките пред касата (в Русия опашките са задължителни) следното: „Когато стигнете до щанда, ще ви се усмихнат. Но това не означава, че ви се подиграваме!“

Ето как Русия се е превърнала в любезната и усмихната страна, която всички познаваме днес.

* * *

Най-големият недостатък на свободната пазарна система е, че тя често възнаграждава с пари хората, които не ги заслужават. Тоест всички, само не и мен! (Вие, четящите!)

По този повод икономистът Уолтър Бейджхот изтъква: „Има такива моменти в историята, когато огромен брой простаци се нагълтват с огромни купища пари.“

* * *

Някои хора правят всичко наопаки, защото това е единственият начин, по който могат да излязат победители.

Да вземем за пример Тимоти Декстър — необразован фермер от осемнадесети век, който се превърнал в търговец, когато се оженил за богата жена.

Декстър би трябвало да загуби всичко, когато инвестирал парите си в ръкавици, Библии и грейки, които изпратил с кораби за Бахамските и Антилските острови в Атлантическия океан.

Изборът му на пазар бил тотално погрешен, защото островите в Атлантическия океан не били християнски, при това там е топло — място, където никой никога не е носил ръкавици, нито пък се е нуждаел от грейка в леглото.

Но точно в момента на пристигането на кораба, нает от Декстър, страната била залята от религиозен плам и всички Библии били изкупени на много високи цени. А ръкавиците били продадени на руски търговци, чиито кораби се озовали съвсем случайно на пристанището по същото време.

Ала никой не искал грейките, така че те били прибрани в един склад. После обаче местен фермер установил, че ако им се махнат тапите, от тях стават страхотни мехове за обработване на меласа. И тъй като производството на меласа непрекъснато се разраствало, Декстър разполагал с единствените мехове за меласа на острова. Така той направил поредния си голям търговски удар, който изобщо не заслужавал.

* * *

Единадесет глупотевини, изписани върху етикети:

1. „Не позволявайте на децата да си играят в съдомиялната машина!“

2. Върху дърводелски електрически трион: „Този продукт не е предназначен за използване като стоматологична бормашина.“

3. В обществена тоалетна: „Рециклираната вода от тоалетните не е полезна за пиене!“

4. На бебешка количка: „Извадете детето, преди да я сгънете!“

5. Върху ръчен масажор: „Да не се използва по време на сън или при загуба на съзнание.“

6. Върху кутията на лазерен принтер: „Не яжте тонера!“

7. Върху домашна ютия: „Никога не гладете дрехите, докато са на тялото ви!“

8. Върху слънчевата козирка в колата: „Не шофирайте, докато козирката е на мястото си!“

9. На кутия спрей за самоотбрана с черен пипер: „Причинява сърбеж на очите!“

10. На чифт защитни наколенки за велосипедисти: „Тези наколенки не могат да защитят частите от тялото, които не покриват!“

11. Върху цепеница за огрев: „Внимание, огнеопасно!“

* * *

Почакайте, това не е всичко! Нашият пословично некадърен фермер, превърнал се в бизнесмен, Тимоти Декстър, бил подмамен да натовари кораб с въглища от Вирджиния и да го изпрати в Англия, в град Нюкасъл.

Да бе, въглища в Нюкасъл — въглищната столица на Великобритания!

Но невероятният късмет на Декстър отново не му изневерил — точно в момента, когато корабът влязъл в пристанището, миньорите обявили стачка и Декстър продал целия си товар с много голяма печалба.

* * *

Би ли вдигнал ръка истинският глупак, моля?!

Телефонната компания „АТ & Т“ уволнила президента си Джон Уолтър след девет месеца на този пост, защото му липсвали интелектуални водачески способности.

Уолтър получил обезщетение на стойност 26 милиона долара. И това ако не е доказателство за интелектуалните му водачески способности, тогава светът по-добре да се откаже от всичките си водачи.

* * *

Необходимо ли е да имаш мозък, за да успееш в бизнеса? Или той по-скоро пречи?

„Мозъкът е прекрасен орган — изтъква поетът Робърт Фрост. — Включва се още в мига, в който отвориш очи сутрин и станеш от леглото, и не спира чак до мига, в който влезеш в офиса си.“

* * *

През 1903 г. един жител на Бостън бил обявен за глупак, когато го уволнили от железниците, задето се качил на влака, да се повози за удоволствие. Когато се цанил на работа като коняр, го уволнили, защото не се грижел за конете. После се пробвал като доставчик, ала загубил и тази работа, защото изгубил пакетите с доставки.

Но същият този глупак — Алфред Фулър — се превърнал в милионер, като се хванал на работа при самия себе си и започнал да продава домакински продукти от врата на врата под прозвището „Човекът четка Фулър“.

* * *

През 1958 г. компанията „Форд Мотор“ инвестирала огромни суми в новия си модел — „Едсел“. Единственото, което хората от компанията пропуснали да забележат, било, че „Едсел“ е точно от онези коли, които никой не желаел да има.

Преди да се откаже окончателно, компанията загубила четвърт милион долара. Но за малцината, които все пак си купили от този модел, има и едно утешение — полицейските доклади разказват само за един опит за кражба на „Едсел“.

Така Форд успял да създаде кола, която дори и крадците не искали.

* * *

Когато шоуменът П. Т. Барнъм отворил своя музей на чудатостите, оказало се, че свършил толкова добра работа, че хората не искали да излизат от там. Всички се мотаели толкова дълго около експонатите, че Барнъм не можел да вкара следващите клиенти.

Накрая Барнъм влетял в главната зала, отворил рязко вратата и изкрещял: „Оттук към излаз! Народе, вижте най-големия излаз на света!“

Когато хората се втурнали навън, мислейки, че ще зърнат поредното чудо, Барнъм треснал вратата зад гърбовете им и ги оставил на улицата — самотни и без речник под ръка да потърсят думата „излаз“. После се върнал отпред, за да продава новата порция билети.

* * *

Виктория Удхъл е първата жена, кандидатирала се за президент на Съединените щати. Тя предприела тази смела стъпка през 1870 г. — много преди на жените да бъде разрешено дори да гласуват.

Преди да се обърне към политиката, Виктория била ясновидка — организирала сеанси за богати клиенти и проповядвала свободната любов. И когато не успяла да повиши достатъчно стандарта на живота си по този начин, тя се превърнала в брокер на стоковата борса, където продължила да обслужва същите богати клиенти. Този път обаче съумяла да стане богата — въпреки че брокерските й съвети били точно толкова прозорливи, колкото и духовните.

* * *

В Такома, щата Вашингтон, една жена влязла в аптеката, за да й изпълнят за пореден път рецептата за болкоуспокояващи, необходими й заради мозъчния й тумор.

Фармацевтът решил, че рецептата е фалшива, затова веднага се обадил на ченгетата и помолил да я арестуват.

Жената се опитала да обясни, че същата тази рецепта се изпълнява в същата тази аптека всеки месец. Но никой не я чувал. Накрая помолила да извикат нейния лекар. Вместо това я отвели в затвора. Представяте ли си какво съдебно дело им е спретнала?!

* * *

Телефонната компания „АТ & Т“ има подразделение, което осигурява кабелна телевизия за някои части на Калифорния. Когато веднъж клиент позвънил в офиса на кабелната телевизия, за да поиска информация за промените в приеманите канали, чиновникът му казал, че може да получи информацията само ако отиде лично до офиса на компанията.

А когато човекът обяснил, че иска единствено техния телефонен номер, чиновникът заявил:

— Налага се да отидете лично. Не приемат телефонни обаждания.

— Извинете, но как така телефонната компания не приема телефонни обаждания?

* * *

През 60-те години на XX век специалистите по маркетинг се опитали да пробутат на американците идеята, че най-важното нещо, от което се нуждаят, е четка за зъби с аерозолна туба, вградена в дръжката, която да ускори процедурата по слагането на пастата.

Щом управлението на времето и потребителското съзнание са успели да се докопат и до вашата четка за зъби, значи контролът над живота ви е станал тотален.

* * *

Ако си въобразявате, че протестните походи са измислица на хипитата и на поддръжниците на Виетнамската война, спомнете си, че още през 1946 г. децата на Филаделфия излезли на улицата, заливайки града с невиждани протести.

Каква е била каузата им ли? Магазините били удвоили цената на дъвката — от едно пени на две.

* * *

Пет неща, които нещо не се връзват, макар да не са кой знае колко по-смахнати от нещата, които се връзват:

1. Хартиени рокли.

2. Мускулни обувки.

3. Грим за уши „Драго ухо“.

4. Грим за колене „Коленен блясък“.

5. Надбягване с хладилници.

* * *

Ако искате да преуспеете в бизнеса, помнете, че никога не трябва да позволявате на фактите да ви се пречкат на пътя. Истината е само една от цяло множество други възможности.

През 1913 г. един фабричен работник от Илинойс на име Маршал Гарднър публикувал книга, в която излагал теорията си, че Земята е куха. Според него във вътрешността на планетата има миниатюрно вътрешно слънце, което осигурява светлината и енергията, необходима за живота там, а местата, през които може да се влезе, са Северният и Южният полюс.

И въпреки че авторът не предлагал никакви факти в подкрепа на твърдението си (което дори не било оригинално), книгата се превърнала в голям хит. Впоследствие Гарднър започнал да обикаля страната и да изнася лекции, така че повече не му се наложило да се връща в мръсната фабрика.

* * *

Подобно на редица други американски вестникарски магнати, и Уилям Рандолф Хърст не позволявал на фактите да му се пречкат по пътя към големите продажби.

През 1913 г. Хърст публикувал на първа страница на своя вестник снимки на мексикански деца, стоящи в реката с вдигнати ръце. Статията обяснявала, че децата се предавали на мексиканските федерални власти, които обаче ги застреляли.

Снимките и шокиращият репортаж продали милиони екземпляра от вестника, въпреки че фотографът бил направил снимките си в Хондурас, а не в Мексико и че децата си били съвсем живи. А причината за вдигнатите ръце била молбата му да помахат в обектива.

* * *

Сред любимите фалшификати на Уилям Рандолф Хърст са и руските селяни, гладуващи по улиците. Снимките се оказали на жертви на глада, направени преди много години, при това на друго място, а не в Русия.

* * *

Хърст в никакъв случай не е първият вестникар, на когото му хрумнало да прибегне до измислици, за да продава вестниците си. Още през 1835 г. редакторът Ричард Лок надул продажбите на „Ню Йорк сън“ посредством фалшива серия репортажи за някакъв учен, чиито изключително мощен телескоп бил забелязал живот на Луната — създания, наполовина хора, наполовина прилепи.

Учените не се вързали на тези истории, защото били наясно, че телескопите им не са достатъчно мощни дори за сканиране повърхността на Луната, а какво остава за наблюдаване на живот там. Но народът веднага лапнал въдицата, превръщайки по този начин вестника в най-продаваното издание в града.

Най-великият номер на Лок обаче се състоял в това, че успял да измами останалите вестници, които купили историята и започнали да печатат свои собствени истории за несъществуващите лунни същества.

* * *

„Вече доста народ работи на четиридневна работна седмица — отбелязал журналистът Ърл Уилсън. — Проблемът е, че на повечето от хората им трябват пет-шест дена, за да сколасат.“

* * *

Английският свещеник, преподобният Джон Алингтън, по прякор Лудия Джак, бил изхвърлен от амвона, задето се осмелил да проповядва свободна любов през деветнадесети век. Голяма работа! След това той просто си основал своя собствена църква, като предлагал на паството безплатно бренди и бира.

По време на проповедите Лудия Джак се обличал в леопардова кожа и с помощта на своите послушници се носел нагоре-надолу между статуите и амвона, яхнал дървено конче.

* * *

Когато през 1988 г. от пицарията „Домино“ обявили на своите клиенти, че вече ще им доставят пицата по домовете само за тридесет минути, осемнадесет забързани доставчици намерили смъртта си в катастрофи по улиците на града.

* * *

През зимата на 1979 г. от компанията „Обединени покриви“ в Гранд Рапидс, щата Мичиган, измислили доходоносна допълнителна дейност — почистване на покривите от натрупалия се сняг с цел предотвратяване на срутването им.

Ала една сграда в Гранд Рапидс все пак останала без покрив през зимата. Точно така — това била главната квартира на компанията „Обединени покриви“.

* * *

Книгоиздателите работят в бизнеса, разпознаващ кои ръкописи са добри за публикуване и кои не, нали така? Е, поне така е на теория. Сред отхвърлените от тях ръкописи обаче се намират и множество добри неща, които впоследствие се превръщат в бестселъри на други издатели.

„Приказките“ на Ханс Кристиан Андерсен, вече признати за световна класика, били отхвърлени от всички издатели, на чиито врати той похлопал. Така авторът бил принуден да издаде творбите си на собствени разноски.

Същата работа станала и с прочутата книга на Даниел Дефо — „Робинзон Крузо“.

„Добрата земя“ на Пърл Бък била отхвърлена от дванадесет издателства.

„Джинджифиловият човек“ на Дж. П. Донлийви била връщана тридесет и шест пъти, преди най-сетне да бъде публикувана — и да се превърне в прочут роман.

* * *

През 1830 г. френският шивач Бартьолеми Тимоние изобретил една от първите шевни машини. Разгневените му колеги обаче не само че го изхвърлили завинаги от града, ами и унищожили всички негови машини, защото се ужасили, че шевните машини ще ги оставят без работа.

* * *

Приблизително по същото време и един американски изобретател — Уолтър Хънт — разработил своя шевна машина, ала той пък доброволно се отказал от прилагане идеята си на практика, защото се опасявал, че ще остави без работа шивачите.

Освен това Хънт изобретил безопасната игла и продал правата за производството й за четиристотин долара.

* * *

През осемнадесети век лудитите в Англия унищожили всички тъкачни машини, които собствениците на манифактури инсталирали в цеховете си. Лудитите вярвали, че разковничето към съхраняване на стария им начин на живот се състои в това да се отърват от машините. Но сметките им излезли накриво — както и сметките на всички хора с подобна настройка на мисълта оттогава насам.

* * *

Когато през 1857 г. в Съединените щати изобретили тоалетната хартия, никой не искал да я купува. Хората били напълно доволни от вестниците и магазинните каталози и не искали да се разделят с тях.

* * *

Банкерите са истински професионалисти. Така е, сериозно ви казвам! Една австралийска банка дала на своя клиентка тридесетгодишен заем, за да си купи своя първи дом. По онова време жената била на деветдесет и две години, така че нямало да й се наложи да мисли за пълно изплащане на заема чак до 122-рата си година. Я кажете как да се свържем с този банкер!

* * *

Една банкрутирала българска компания изплатила дължимите заплати на работниците си със стотици евтини, пластмасови гребени — те били единственото, което им останало след фалита.

„Мога всеки ден да се реша с нов гребен, а после да го изхвърлям, и пак ще имам достатъчно гребени до края на живота си“ — отбелязва един от работниците.

* * *

С идването на Хитлер на власт в Германия Съединените щати изразили загриженост, че ако американските компании продължат да продават хелий за немските цепелини, нацистите могат да използват горивото за военни цели.

Затова американският доставчик на хелий — единственият в целия свят — определил непосилно високи цени за своя продукт пред немската компания, отговаряща за „Хинденбург“.

Пилотите на „Хинденбург“ взели едно от най-идиотските бизнес решения в цялата история — напълнили огромния балон на цепелина с водород.

Водородът е иначе идеален газ, стига да искате да си запалите голям огън. Точно това се случило и с цепелина малко след като прекосил Атлантическия океан — точно в момента, когато се опитвал да се приземи в Ню Джърси.

Случайна искра възпламенила водорода и балонът избухнал в пламъци, които за по-малко от минута погълнали целия корпус, отнемайки тридесет и пет човешки живота и слагайки край на бизнеса с цепелините.

* * *

За да рекламира един второразреден филм, наречен „Неговият тип жена“, продуцентът Хауърд Хюс издигнал специален билборд на булевард „Сънсет“. За да се докаже пред феновете колко разгорещени ще бъдат сцените и какъв голям хит ще бъде филмът, от телата на актьорите излизали под налягане газови пламъци.

Билбордът бил включен само веднъж, след което Хюс го изключил. И филмът не успял да се включи в никоя класация.

* * *

Първите разрешителни за управление на самолет били връчени във Франция през 1909 г. на шестнадесет пилоти. Но от никого от тях не се изисквало да се явява на изпит или да докаже по какъвто и да било начин, че действително може да управлява самолет — безопасно или не. Нищо чудно и на вас да ви се е случвало да летите с някой от тези пилоти!

* * *

През 2003 г. двама пилоти, които може би са потомци на онези от Франция, били уволнени, задето летели голи — дори и след като хората обяснили, че просто са искали да се пошегуват със стюардесите.

* * *

Първата реклама в историята се е появила по стените на Египет преди три хиляди години — съобщение, в което се предлагало награда за избягал роб. Оттогава насам рекламите непрекъснато се опитват да ни заробят по психологически път.

* * *

Според данни на Обединените нации десетимата най-богати хора в света имат много повече пари, отколкото всеки пет страни, взети заедно. А първите 447 милионера на Земята са по-богати, отколкото половината човечество.

* * *

Три причини, поради които рекламите са много по-ефективни, ако са насочени към идиоти:

 

1. Шоуменът П. Т. Барнъм не е изобретил специално шоу за смахнати, ала е измислил начин как да извлича пари от тях — чрез рекламите, които по негово мнение представляват следното: „Масови продажби посредством внушението, че хората трябва да изхвърлят всичко, от което се нуждаят, за да купят другото, от което нямат нужда. Засега идеята явно сработва, защото ме направи много богат.“

2. Писателят Стивън Лийкок определя рекламите като „науката за вкарване в ареста на човешката интелигентност за достатъчно дълъг период, докато успеете да изкарате пари от това“.

3. Писателят Джордж Оруел смъква бляскавата маска на рекламния бизнес със следните думи: „Да правиш реклами е все едно да бъркаш с пръчка в помия.“

* * *

През 1988 г., докато рокендролът бил все още във възхода си, една австрийска компания се опитала да спечели правата върху тялото на Мик Джагър.

Компанията възнамерявала да кремира Джагър и да разпредели прахта му в пясъчни часовници, които да продава на феновете на „Ролинг Стоунс.“

* * *

През 2002 г. една австралийска банка, наречена Банка на Нова Зеландия, решила вместо мижавите лихви към банковите депозити на своите клиенти да им дава лотарийни билети.

Повече от ясно е, че нито по единия, нито по другия начин могат да се направят пари. Но с лотарийния билет човек би могъл поне за известно време да се наслаждава на шанса да стане богат.

Между другото, не е ли редно Банката на Нова Зеландия да бъде новозеландска?

* * *

Тайванска компания, наречена „Всичко, за което можете да си помислите“, предлагала необичайни услуги на своите клиенти, в това число въвличане в спорове, зашлевяване на плесени на враговете им и осигуряване на професионални оплаквачки, които да се късат от плач на вашето погребение.

А ако държите агентите на компанията да спорят с враговете ви, докато същевременно зашлевяват шамари на оплаквачки аматьорки, това вече е екстра.

* * *

Оперният певец Джовани Мартинели веднъж се появил в реклама за цигари, въпреки че бил непушач. Рекламата успокоявала пушачите, че точно тази марка цигари не дразни гърлото.

„И как биха могли да ми дразнят гърлото, когато никога не съм запалвал цигара?!“ — отбелязал по този повод Мартинели.