Боб Фенстър
Още простотии (10)

Девета глава
Шапки престъпници
Гримове убийци и други писъци на модата

Някои хора вероятно ще кажат, че модата е голяма идиотщина. Точно така! И аз съм от тези хора.

От обувки, с които не може да се ходи, до животозастрашаващата коса, всички модни тенденции са идеалното поле за изява на маниите на хора, на които нещо им се клати копчето.

* * *

През 1797 г. английският шапкар Джон Хедърингтън изобретил цилиндъра. Когато за първи път излязъл с него по улиците на Лондон, настанала истинска суматоха.

Веднага бил глобен от полицията „за носене на висока конструкция, преднамерено направена за сплашване на богобоязливия народ“. Вероятно именно поради тази причина цилиндърът се превърнал в толкова популярен аксесоар.

Вероятно ви прави впечатление, че Хедърингтън не само създал нова мода, а е отговорен и за появата на модната полиция.

* * *

Дрехите им накарали техните родители да изпаднат в шок. Църковните власти заклеймили модата като скверна, особено впитите им чорапогащи, които изваждали на показ интимните контури на краката и задните им части.

Става въпрос за тийнейджърите от Венеция през четиринадесети век. А шокиращите чорапогащи били носени не от момичета, а от момчета.

* * *

По време на първия сезон на шоуто „Щастливи дни“, много преди то да се превърне в телевизионен хит, цензурата на канала Ей Би Си не позволила на Фонзи да излиза на екран с кожено яке. Не искали той да има излъчване на малолетен престъпник — въпреки че образът изисквал от него да бъде именно малолетен престъпник (или поне по стандартите на телевизията на 50-те години на XX век).

* * *

Жорж Клемансо — премиер на Франция в началото на XX век, непрекъснато твърдял, че е готов да посрещне всяка криза, възникваща по всяко време на деня и нощта.

И за да докаже, че се намира в състояние на пълна бойна готовност, Клемансо си лягал с панталони, риза, сако, обувки и ръкавици.

* * *

Три пъти бяло, веднъж зелено — хората на единствения цвят:

 

1. Поетесата Емили Дикинсън носела само бели дрехи, но малцина били запознати с този факт, защото тя рядко излизала от дома си. Модната й мания е чаровна особеност на човек с иначе толкова много таланти.

2. После идва и принцеса Александра от Бавария — друга ексцентричка с гардероб изцяло в бяло. Нейният чар обаче остава малко под въпрос, особено като се има предвид, че е заявила пред съда как е погълнала цял роял, изработен от стъкло.

3. Трети бележит почитател на бялото облекло е Робърт Кук — ирландски благородник от седемнадесети век. Всичко в гардероба му — от шапките до бельото — било изработено от бял лен. А във фермата си отглеждал само бели крави и бели коне.

4. Англичанинът от деветнадесети век Хенри Коуп бил известен като Зеления човек. Обличал се изцяло в зелено, всички мебели и стени в къщата му били боядисани в зелено, а в устата си не слагал нищо друго, освен зелена храна.

* * *

Художникът сюрреалист Салвадор Дали страдал от фетишизъм към обувките още от най-ранно детство. Тогава измъквал обувката на учителката си изпод крака й и си я слагал на главата като шапка.

* * *

Хети Грийн, позната като Вещицата от Уолстрийт, произлиза от богато семейство, ала е израснала облечена в дрехи втора употреба, защото са по-евтини.

Хети умножила семейното богатство на фамилията Грийн с разумни инвестиции през деветнадесети век, но била още по-стисната от предците си.

Голяма част от богатството си носела натъпкано във фуста с много вътрешни джобчета, която тя перяла собственоръчно всяка вечер и си обличала веднага на следващия ден.

И макар че е имала милиони във време, когато милионите действително са означавали нещо, Хети ходела обута в рибарски ботуши, защото били евтини и издържали по-дълго.

* * *

Чували ли сте някога за дневник на обувките? Франсиз Хенри Еджъртън — осми граф на Бриджуотър, си имал такъв през деветнадесети век. Всеки ден той обувал нови обувки, а после подреждал носените чифтове в хронологичен ред.

На слугите били дадени строги разпоредби за нищо на света да не почистват обувките му — за да може графът да си ги гледа, когато си иска, и по мръсотията, насъбрана върху тях, да размишлява за състоянието на времето в деня, в който е носел въпросния чифт.

* * *

Лорд Сейлсбъри, премиер на Англия през деветнадесети век, се обличал толкова дрипаво, че веднъж бил изгонен от едно казино в Монте Карло, защото го помислили за просяк.

Тоалетът му за редовното неделно посещение на църквата също бил доста забележителен — вместо шапка на главата си слагал вълнена ръкавица.

* * *

Ето един добър моден въпрос от телевизионната репортерка Линда Елърби: „Щом мъжете управляват света, тогава защо не спрат да носят вратовръзки?“

* * *

„Ако човек завърже вратовръзката си около коляното, вместо около врата си, значи може да се смята за човек с въображение — въображение, макар и кретенско“ — казва критикът Джон Саймън, визирайки глупавите писатели. А в света на модата завързването на вратовръзката около коляното или е било, или скоро ще се превърне в символ на нечия представа за стил.

* * *

През Средните векове Европа била залята от странна обувна мания — мъжки обувки с остри върхове, наречени „пулени“. Колкото по-модерна ставала манията, толкова повече се удължавали върховете на обувките (сред благородниците достигнали до близо два метра) — така че накрая мъжете не можели вече да направят и крачка.

Точно в това се състояла и знаковата стойност на обувките — те демонстрирали, че носещият ги е толкова богат, че не му се налага нито да работи, нито да ходи.

* * *

Вероника Лейк се превърнала в толкова нашумяла филмова звезда по време на Втората световна война, че всички жени в Съединените щати започнали да копират необичайната й прическа — права, дълга коса, спусната съблазнително над едното око.

Ала много от тези иначе модерни жени трябвало да ходят на работа във фабриките, за да помагат за снабдяването на армията. Машините обаче нехаели за модата и злополуките с ръцете на работничките не закъснели. И така, за да даде своя дан за войната и за да спаси работничките в цялата страна, Вероника си отрязала косата.

* * *

Гримът може да убива. В древна Гърция най-големите почитателки на модата си мажели лицата с бяла пудра, за да станат по-привлекателни. Но пудрата съдържала огромни количества олово, което постепенно отровило и убило мнозина от жените, опитали се да се направят на по-красиви.

* * *

През мрачното Средновековие една от най-често срещаните съставки на гримовете бил арсеникът. И тъй като в онези безпросветни времена внезапната смърт, причинена от какво ли не, била нещо напълно нормално, жените изобщо не подозирали, че собствената им козметика ги убива.

* * *

И въпреки че от незапомнени времена и жените, и мъжете са използвали грим, за да станат по-желани, в някои общества той е бил забранен. През осемнадесети век в Англия бил приет закон, който обявил гримовете извън закона — жените, използващи козметика, трябвало да бъдат арестувани и съдени като вещици.

* * *

В края на деветнадесети век Европа била залята от мания по естествения вид. И ето ти, че всички жени изоставили козметиката си.

Едно френско модно списание отбелязва тържествено новата свобода с думите: „Крайно невероятно е отново да настъпят времена, когато някой ще се сети да използва руж или червило.“

Половината от историята е съставена от появата на всички онези неща, които преди това са изглеждали „крайно невероятни“.

* * *

В древен Египет кралиците и принцесите носели толкова огромни и тежки перуки, че били необходими специални роби на перуките, които да им помагат да се разхождат из палатите.

* * *

И докато перуките били популярни сред заможните европейци столетия наред, свещениците често правели опити да измъкнат хората изпод фалшивите им коси. През 692 г. църквата решила да отлъчва всички, които носели перуки.

Но не се получило. Дори плешивите свещеници обичали перуките. Така към началото на седемнадесети век френският крал вече разполагал с четиридесет перукери в своя двор.

* * *

През шестнадесети век сред френските благородници излезли на мода копчета от злато и сребро. Крал Франсоа I се разхождал важно из двора на палата си с кадифен тоалет, украсен с 13 000 златни копчета.

Този крал ще да е бил доста якичък, защото подобно количество златни копчета тежи приблизително петдесет килограма.

* * *

По време на управлението на кралица Елизабет I английското правителство приело закон, че хората са длъжни да носят шапки. Вероятно смятате, че това е поредният опит на модната полиция да узакони даден стил? Не и този път. Законът бил приет с цел да се стимулира бизнесът на производителите на шапки, който тогава бил почнал нещо да запада.

* * *

Въпреки че мъжете столетия наред са носели шапки, писателят и законодател на общественото мнение П. Дж. О’Рурк смята, че са допуснали изключително идиотска грешка.

„Шапката трябва да се сваля, когато поздравяваш дама, и никога повече да не се слага на главата — изтъква той. — Нищо не изглежда по-глупаво на този свят от една шапка!“

* * *

Дали тъпите тийнейджърски модни издънки са остатък от миналото? Може би. Но също така и от настоящето и бъдещето. През 40-те години на XX век момчетата в малките американски градчета искали върху задницата на дънките им да бъде пришита буквата на техния автомобилен клуб — при това да бъде с големина не по-малко от тридесет сантиметра.

* * *

Актьорът Сезар Ромеро бил убеден, че за да живее добре, човек трябва да се облича добре. При това никога в един и същи тоалет. Неговите гардероби съхранявали тридесет официални сака, двеста спортни сака и петстотин костюма.

Какво ще прави човек с петстотин костюма? Виж 400 или 450 — разбирам. Но цели петстотин?! Абсурд!

* * *

Три идиотски надписа на тениски:

 

1. Понякога страдам от илюзии за адекватност.

2. (На гърба на преминаващ мотоциклетист): Щом четете това, значи жена ми е изпаднала някъде по пътя.

3. Ако не успееш от първия път, значи парашутизмът не е за теб.

* * *

Сингапурски фризьор се превърнал в създател на горещ, ала краткотраен моден писък, когато измислил как да подстригва косите на клиентите си с горелка.

* * *

През 1988 г. една японска компания рекламирала бельо за шест дена — в продължение на три дена се завърта на четиридесет градуса, а за следващите три се обръща от другата страна и процедурата се повтаря.

И каква, именно, е била целта на това упражнение?

* * *

Луи XIV не си падал особено по къпането. През целия си живот френският крал се е къпал точно нула пъти. Сега вече се Досещате защо французите са се превърнали в такива експерти по създаването на парфюми!

* * *

Първото в света химическо чистене се появява в Париж през 1855 г. Там първо ви разшиват дрехите, а после ги накисват в терпентин и масло. Накрая отново ги зашиват.

Или просто можете да си ги изперете.

* * *

През 1999 г. на един шивач от Сеул, Южна Корея, му хрумнала великата идея да произвежда ароматизирани костюми за бизнесмени.

Когато се натисне определено място в костюма, от скритите капсули се излъчва аромат на борова гора. Може и на мента или лавандула, ако предпочитате. На някои хора идеята действително им се понравила.

* * *

През деветнадесети век от един джентълмен се изисквало да знае всичките тридесет и два начина за правене на възела на вратовръзката си. Тогава какво чудно има, че темповете на живот по онова време били по-бавни от сегашните?! Мъжете посвещавали всяка минута от свободното си време на своите вратовръзки.

* * *

Един французин оставил в завещанието си клауза, постановяваща редовното купуване на дрехи за снежните човеци на двора.

* * *

През 2002 г. японска компания започнала да произвежда бельо, от което се очаквало да намалява тлъстините чрез смесица от морски водорасли и кофеин, втрита в плата.

Сигурно на японските потребители никак не им е било лесно да решат дали да си облекат бельото, или да го изядат.

* * *

През петнадесети век привличащите вниманието излишъци се смятали за привилегия на благородническата класа, което се демонстрирало и от облеклото им. Дукът на Орлеан бил сред видните френски модни законодатели. Веднъж той поръчал върху ръкава на пелерината му да бъдат избродирани думите на любимото му стихотворение. За целта били изразходели седемстотин перли.

* * *

Когато френският крал Луи XI чувал лоши отзиви за тоалета, с който е в момента, никога повече не го слагал на гърба си.

* * *

През Средните векове в Испания на особено голяма почит били рюшовете. Но испанският закон изрично забранявал рюшовете да се изработват от каквато и да било друга материя, освен от бял лен, при това плисетата не трябвало да бъдат по-широки от седем сантиметра.

* * *

Джей Едгар Хувър веднъж уволнил един агент от ФБР, защото не му харесал вратовръзката.