Уилям Форсчън
Облогът на Наполеон (3)

2

— Няма потвърждение, че целта е унищожена — тържествено съобщи Вуш.

Надигна се ръмжене от тълпата Надзорници, хора, гафове и ксарни.

— Ами сега как ще си получим печалбите? — унило попита Нугала, Вторият ксарн от кошера Тала.

— Съжалявам — назидателно започна Буш, — но нашият невидим наблюдателен апарат установи, че яхтата на Алдин е успяла да излети. След това е загубил сигнала й поради смущенията от ударната вълна, обхванали цялата атмосфера на планетата. Докато не се уверим, че всички са загинали, ще трябва да отложим обявяването на резултатите.

— Ксарнска помия! — сопна му се тауг Убур. — Никой не може да се измъкне от такъв ужас. Само че вие. Надзорниците, искате да ни размотавате, за да трупате лихви от заложените пари.

— Скъпи мои приятели — тихо промълви Вуш, издигнал се над множеството, — не би било честно и справедливо да изплатим печалбите на онези, които са заложили на успешната първа атака. Изчислихме шанс 1:2143 въпросният космически съд да е възстановил целостта на корпуса си и да е напуснал атмосферата. Има и шанс 1:89, че са стигнали до безопасно място в другото полукълбо.

Поне неколцина си замълчаха сред сърдитата гълчава. Бяха заложили за оцеляването на Алдин и сега се радваха на отлагането. Но останалите трийсетина играчи се бяха настроили доста неприязнено към Вуш и другите шестима Надзорници, които събираха залозите и наблюдаваха играта.

— Успокойте се, приятели — прикани ги Вуш. — Можем да изплатим поне второстепенните залози за успешния удар и пълното разрушаване на двореца. Чудесно решена астронавигационна задача. А компютрите вече са готови да приемат залози за новия второстепенен облог, че Алдин, Букха, Първият ксарн и-или Зердж са оцелели. Съотношението за Алдин е 1:80. Изчислени са и съотношенията за различните съчетания от оцелели.

— Я почакай! — изсумтя Убур. — Преди малко разправяше, че имало шанс 1:89 да намерят безопасно място, сега изведнъж стана 1:80.

Вуш се озърна малко смутено и най-сетне откри Хобс Габлона, който управляваше тази планета за хазарт и развлечения. Той веднага се понесе към средата на залата върху левитационното си кресло. Изглеждаше като двойник на Корбин със своите сто и осемдесет килограма. Всъщност тлъстини висяха по почти всички мъже от рода Габлона. Но с това приликите свършваха. Лицето на Хобс като че беше застинало във вечна гримаса на донякъде порочно удоволствие. Богаташите от Облака го познаваха добре. Беше прочут като управител на несравнимия дворец за комарджии с всякакви екзотични залагания, невероятен разкош, леко вулгарни в пищността си представления. Знаеше се, освен това, че не придиря много и на онези, които се впускат в по-чудати и противни развлечения, особено ако си платят добре да им ги уреди той.

— Трябва да има и отстъпка за организаторите — внушително изрече той, готов да отърве Вуш от неловкото положение. — В края на краищата, нашите разходи също не са незначителни.

Засмя се и посочи фонтана, в който се пенеше отбрано бургундско вино. В момента там се къпеха неколцина от гафовете. После се обърна към внушителния покрит съд, около който се тълпяха ксарни.

— Какво да се прави, нямаме особен избор — въздъхна един кох, наведе се към своя терминал и заложи сериозна сума на комбинацията за оцеляването и на четиримата.

Другите се съгласиха неохотно, че по-добро забавление нямат.

— Повече жизнерадост, приятели! — обади се Вуш. Защо да не се ободрим с още някой и друг залог, докато чакаме основните резултати? И не забравяйте, достойни господа, че аудиовизията, храната и напитките се безплатни.

А представлението наистина беше незапомнено. Защитеното от засичане наблюдателно устройство ги направи зрители на космическа катастрофа, каквато не бе имало от галактическите войни преди три хиляди години.

Ценителите на подобни зрелища, които останаха извън списъка на поканените да участват в хазартния празник за избраници, с радост платиха на Надзорниците по сто хиляди катара, за да гледат по мрежата на живо. Сред коховете винаги бе имало маниаци на унищожението и се случваше да забият по някой овехтял кораб в безлюдна луна, за да си начешат крастата. Но никой не смееше да ускори обречения съд до повече от една стотна от скоростта на светлината. И никой досега не бе виждал как товарен кораб се врязва в планета с биосфера. Всички се бяха вторачили с такова страхопочитание в холоекраните, че дори не гъкнаха, когато взривът разкъса половин континент.

Дори докато мърмореха срещу Надзорниците, повечето не можеха да се отлепят от екраните, пускаха си повторения, сочеха си по-живописните подробности. Бързичко си организираха допълнително залагане за точния момент, когато двете ударни вълни ще се сблъскат над другото полукълбо. Вторият ксарн избълва току-що изсмуканата си храна, когато научи, че е спечелил половин милион.

— Господа — Вуш изобрази усмивка, за каквато лицето му не подхождаше особено, — не пропускайте възможността да заложите и на други събития. Дори Алдин и Букха да са мъртви, тепърва ще се дели наследството.

Кохове и новобогаташи се споглеждаха предизвикателно, мнозина веднага се отправиха към терминалите, за да задоволят комарджийската си страст.

Макар старите родови състояния да бяха оскубани до голо от предишната игра, настъпилият хаос позволи на мнозина безогледни хитреци да натрупат невероятни суми. А сега една огромна икономическа империя щеше да падне в хищните им ръце.

— Моите анализатори са подготвили пълен комплект от няколкостотин варианта, за да направите избора си по свой вкус. Забавлявайте се, господа, имате каквото пожелаете в хазартния дворец на Надзорниците.

Макар още да се мусеха, всички признаваха, че Вуш е помислил добре, наемайки света на Хобс за това начинание.

— Така печалбата ни ще нарасне още повече — подхвърли Надзорникът, когато прелетя край дебелия управител на планетата.

Беше убеден, че като близък роднина на Корбин, Хобс Габлона ще се зарадва на всяка допълнителна възможност да обере гостите си.

Но домакинът се взираше намръщено в екраните, на които отново и отново се повтаряше взривът, после се виждаше размитият от смущенията образ на яхтата, която накрая изчезваше в ударната вълна. И всеки път нещо сякаш го пробождаше в стомаха. В младостта си и той бе поработил като вазба, а гилдията спазваше строго правилото колегите да се пазят взаимно от злополучни обрати. Той успя само да подскаже прикрито комуто трябва, но вече му се струваше, че е закъснял с известието. Опасенията, че Корбин може да победи, бяха достатъчни да смутят спокойствието му. Но мисълта, че Алдин е мъртъв, му развали напълно настроението.

Изгледа Буш за миг и се усмихна, но не каза нищо.

Надзорникът се рееше край всички низши същества, които бе подмамил да хлътнат в играта. Но щом вратата се затвори зад него, ужасът го връхлетя.

— Е, наслаждаваме ли се на малката си хитрост?

Вуш светкавично коленичи пред най-старшия Надзорник. Взираше се крадешком в четирите му фасетъчни очи, търсеше знак какво ще го сполети.

— За да не се чудиш, ще ти кажа, че отдавна знам за тези твои постъпки — безстрастно обясни най-старшият.

— Но как научихте?

— Да не задълбаваме излишно. Достатъчно е да спомена, че в края на предишната игра забелязах колко си заразен от алчността на тези варварски раси. Предвидих, че рано или късно ще се поддадеш на порочната склонност към насилие и хазарт.

— Моля да ме смятате за временно полудял — припряно избълва Вуш. — Прекалено честите контакти с низшите същества смутиха съзнанието ми. С радост ще се оттегля на пустинен свят, за да медитирам с надеждата, че все някога ще сте склонен да ми простите.

Ако Надзорниците биха могли да се смеят, отекналият в стаята звук трябваше да е гръмогласен кикот.

— Нима се заблуждаваш, че ще ми пробуташ тези тъпотии?

Най-старшият си послужи с езика на хората, за да изрази презрението си. Вуш стреснато изгледа своя наставник и съдия.

— Кажи ми каква е вероятността Корбин Габлона да постигне целите си?

— Позволявам си да изтъкна, че успехът му е несъмнен, стига Алдин да е мъртъв. Корбин има за съюзници поклонниците на Ал-Шига и няколко десетки кораба, модифицирани като планетни унищожители. Всички в Облака скоро ще треперят от страх пред него. Но дори Алдин да е жив, шансът за което е нищожен, съотношението пак ще е 1:6,7 в негова вреда.

Най-старшият се рееше напосоки из стаята.

— Треперя, като си помисля за възможните последици, ако Алдин оцелее. Целият Облак може да бъде въвлечен в гражданска война, водена от недоволните стари кохове срещу него и поддръжниците му. Ще има ужасни кръвопролития. Цивилизацията на трите натрапнически раси, заели тази област от вселената, ще бъде съсипана напълно.

Най-старшият изви глава към Вуш и отново си послужи с изкривеното подобие на усмивка. Младшият си отдъхна, но след секунда се стресна от гневния изблик:

— Твърде дълго търпях тази зараза, нахлула от съседната галактика! — Вуш веднага подскочи развълнувано. — Още не съм ти простил — делово добави най-старшият и го принуди да коленичи. — Ти ме изправи пред изключително интересен проблем. Да, изключително интересен…

— Само се опитвах да ви спестя подробностите, за да не наруша душевното ви равновесие.

— Хъм, май досега не съм забелязвал у тебе такава загриженост за братята ти. Все едно… Ако Алдин оживее, ще има открити военни действия из всички обитаеми звездни системи.

Така и не се примири с намесата за спирането на войната преди три хилядолетия. Вярно, развихреното насилие ужаси и него, но все си мислеше, че е по-добре да оставят противните същества да се изтощят взаимно, за да им бъдат наложени по-лесно редът и послушанието.

Но мнозинството сред Надзорниците се наложи с високонравствените си доводи, използваха изоставените от Първобродниците устройства и с демонстрация на груба мощ накараха низшите раси да се придържат към мира, съхранил се вече цяла епоха.

„На каква цена?“, питаше се горчиво най-старшият. Все едно да поддържаш ред в огромно семейство с разглезени, вечно каращи се деца. Безметежният покой в Облака бе нарушен безвъзвратно с появата им.

В легендарното минало, до което не стигаше паметта на никой сред живите Надзорници, забравено дори от машините, загубили много от съхраняваните данни, Първобродниците бяха скитали из Облака. След тях оставаха свидетелства за могъществото им — Пръстените, Небесните асансьори и невероятната Сфера. А за отдавна изчезналите творци те са били само дребни занимания, с които запълвали вечността. Най-старшият често размишляваше над загадката на Първобродниците. Дали и преди тях е имало още някои в безкрайните слоеве на сътворението?

Надзорниците се бяха пренесли тук да съзерцават чудесата и оставените от господарите си машини ги бяха помолили да станат пазители на величествените паметници. Настаниха се в Големия и Малкия магеланови облаци, винаги малобройни, защото такива бяха нравите на техния вид — заменяха някой от своите с нов, чак когато духът му избледнееше в нищото.

Имаха на разположение две галактики, из които да се носят в кротко съзерцание, във вечно търсене на всеобхватната светлина. Цели звездни системи можеха да станат временен дом за един от тях, за да се усамоти в медитацията си.

А сега Облакът гъмжеше от разюздани, наежени тълпи, които задръстваха космическите маршрути, мърсяха планетите и прогонваха покоя.

Отначало Надзорниците си възложиха сами великата мисия да научат низшите същества на мир и търпимост, на радостта от размисъла и пълната свобода във въздържането от действие. Но да ги разпръсне Вечността дано, гневно си каза най-старшият, дори неговото търпение вече се изчерпваше!

И се стигна до най-долното варварство — унищожиха Небесния асансьор на планетата, където бяха прогонили алшигите.

Изобщо не го разстрои масовата гибел на фанатиците по време на катастрофата. Като си помислеше само, че имаше времена, когато Надзорниците обсъждаха векове наред морално ли е да изяждат лишени от разум същества и накрая повечето преминаха към изцяло синтетична храна… Ето още един признак за развращаващото влияние на тварите — той вече не трепваше, наблюдавайки ги да се изтребват помежду си.

Но унищожението на Кулата изтощи снизхождението му. Беше свещен паметник, истинско творение на Първобродниците, а хората и гафовете не само я разрушиха, но и ликуваха от злодеянието си. Холозаписите от бедствието бяха сред най-търсените стоки из галактиката.

— Гнусно, нетърпимо гнусно…

— Казахте ли нещо?

— Аз ли? О, не — раздразнено изсъска най-старшият.

— Ще ме накажете ли? — измъчен от очакването попита Вуш.

— Разбира се! — ядосан отсече най-старшият и другият склони глава.

Сигурно щяха да го запратят за цяло хилядолетие на някоя гола скала да се терзае от мисълта за греховете си. И никакви игри… Вуш си призна унило, че сигурно ще полудее.

— Я ставай! — изръмжа най-старшият. — Нямаш ли поне малко гордост?

Младшият се надигна, но внимаваше да остане с една глава по-долу.

— Изслушай наказанието си — започна наставникът, сякаш приковал го с поглед. — Ще продължиш да направляваш тази игра.

Вуш не успя да прикрие ликуването и се блъсна в тавана.

— Мъдрите ви желания са задължение за мен — измънка в опит за тържествен отговор.

— Има още нещо — спокойно продължи най-старшият.

— Всичко ще изпълня — отвърна младшият, а гласът му се накъса от вълнение.

— Никога не сме разговаряли за това.

— Никога ли? — смути се Вуш. — Но как е възможно? Нали в момента разговаряме?

— Така правят хората — отсече наставникът. — Означава, че ще построиш логическа верига в съзнанието си, отхвърляща действителността на случващото се сега и заместващ я с друга действителност, в която не сме обсъждали играта.

— Аха…

Младшият се мъчеше да проумее смисъла на чутото. Вярно, общуването с хората го сблъскваше постоянно с всякакви най-чудати отклонения от логиката, но се изуми да чуе толкова странно нареждане и от наставника си.

— Както желаете… — прошепна накрая.

— Както заповядам! — натърти най-старшият. — Ще се постараеш да насочваш играта така, че да внасяш в нея подходящи според мен промени, особено ако Алдин е оцелял.

— Тоест да подправям резултатите — престраши се младшият.

— Да, така наричат тази хитрост низшите същества. Войната трябва да продължи. Искам долните твари да бъдат толкова сплашени накрая, че ако поискаме, да се откажат и от по-развитите си технологии.

— Значи целта ви е истинска, мащабна война, в която да се унищожават цели планети?

— Именно — потвърди най-старшият изумен, че най-сетне изрече на глас тайното желание, измъчващо го от векове.

— А другите знаят ли? — предпазливо се осведоми Вуш.

— Не е твоя работа! — сряза го наставникът. — Нужно ни е да отслабим низшите раси, за да ги вкараме в правия път. Нека сеят разруха засега. Не е наша вина или грях. Ще дойде време, когато ще ни умоляват да ги помирим и така ще установим по-строг контрол над делата им. Въобразявахме си, че можем да използваме коховете като посредници, а виж докъде стигнаха! Вече ще ги управляваме сами. Може би най-после ще се порадваме на малко тишина и спокойствие.

Младшият се стъписа от разпалената реч. Сред Надзорниците сдържаността се смяташе за особено достойнство, а отказът от проява на чувства — за добродетел. Дори най-старшият май се смути от откровеността си и се извърна.

— Отивам си. Искам да намеря усамотено място — промълви кротко. — Разбрах, че всеки допир до тези варварски раси разстройва твърде много душата ми.

Вуш се поклони и отстъпи към стената.

— Грижи се добре за играта — студено напомни наставникът, преди прехвърлящият лъч да го погълне.

 

 

— Гръм да ги удари, как така няма потвърждение, че целта е поразена? — яростно изпищя Корбин.

Хасан стоеше до входа на стаята напълно невъзмутим. Още му беше трудно да проумее защо отново се нае да работи за този дебелак. Бе се заклел да забие кинжал в увисналото му шкембе, ако някога има удоволствието да го зърне отново.

Но двете години борба за оцеляване в разрухата на Дупката укротиха гнева му. Успя да събере групичка от нови следовници и дори си извоюва някакво влияние в безмилостните борби за власт между оцелелите от различните секти. Но просто нямаше как да се измъкне от проклетата планета.

Докато един ден контрабандистки кораб едва не се стовари точно върху лагера му. Предложението беше прямо и просто. Вярна служба срещу избавление за Хасан и бойците му.

И той прие. Само луд би отхвърлил възможността отново да развихри уменията си сред нищо неподозиращите неизброими милиарди, наслаждаващи се на лесния си живот в Облака. Да, все още имаше полза от дебелака, но наближаваше мигът на възмездието. Налагаше се да потърпи, докато овладее сложните тънкости на пътешествията в безкрая.

— Това е официалното съобщение на Надзорника. Всички заложени суми са блокирани, докато се установи дали Алдин е жив или мъртъв.

— Че какво още иска копелето — изрева вбесен Корбин, — да му занеса урна с праха на оня нещастник ли?!

— Оказва се, че скритият им наблюдателен спътник е засякъл излитане на кораб от двореца секунди преди да го помете ударната вълна.

Корбин изръмжа и се заклатушка към контролния пулт. Махна пренебрежително на няколкото момичета и те се изнизаха от спалнята, подминавайки страхливо Хасан. Вече се носеха слухове, че майсторът на убийствата се поддал само веднъж на похотта, откакто се присъединил към Корбин. После намерили трупа на нещастницата… поне по-голямата част. Предположиха, че главата й още се рее някъде около последната точка на преход, през която бяха минали.

Екранът светна и показа веселбата в игралната зала. Корабът още беше над планетата на Алдин и пътниците му продължаваха да следят с интерес предсмъртните гърчове на опустошения свят долу. Мина почти цяло стандартно денонощие след атаката и огненият смерч вече бе погълнал едното полукълбо. Всички изпитваха почти извратено удоволствие от това невъобразимо опустошение. Дори по-изисканите сред тях, които се гнусяха от насилието, бяха като омагьосани, сякаш не можеха да се изтръгнат от протяжен кошмар.

— Възможно е да са изпреварили ударната вълна — напомни Али. — Атмосферните смущения не ни позволиха да наблюдаваме от такова разстояние. А щом са стигнали в скритото от погледа ни полукълбо, са се отдалечили, използвайки планетата като прикритие.

— Или накрая са паднали — замислено проточи Габлона. — А ние си останахме в синхронна орбита над мястото на удара. — Той се отпусна уморено в креслото си пред екрана. — По дяволите, защо не предвиди тази възможност? Трябваше да обиколим веднъж, за да проверим!

— Аз съм отскоро в тази вселена — ледено отвърна Хасан. — Вие сте по-добре запознат с условията и ограниченията й.

Корбин се канеше да излае нещо грубо, но очите на убиеца го накараха да онемее. Знаеше колко му е необходим този гений на интригите и коварството. Самото му съюзяване с алшигите всяваше страх сред противниците. Но отскоро започна да се чуди дали не е яхнал тигър и дали ще успее да скочи от страшното си ездитно животно, когато му дойде времето.

Насили се да разкриви лице в дружелюбна усмивка.

— Прав си, приятелю. Нека огледаме и другото полукълбо. Забележим ли кораб на повърхността, може би ще има работа за остриетата на ножовете ви.

От усмивката на Хасан кръвта на Корбин се смръзна.

 

 

Ярослав искрено и сериозно ненавиждаше пътешествията в космоса. Изстена предварително, щом компютърът обяви, че навлизат в точката на преход. От тези подпространствени скокове стомахът му се обръщаше наопаки. Бе се натъпкал с лекарства, достатъчни да приспят и гаварнец, но въпреки това усети горчивия вкус в устата, когато изведнъж предният обзорен екран потъмня и като че само след миг просветна отново.

— Милостиви небеса… — прошепна старецът.

Включи оптичната система на максимално увеличение и набързо огледа огнената буря из континента, където се бе намирал двореца на удоволствията, възстановен от неговия приятел Алдин. Дори от такова разстояние можеше да види ужасяващия хаос.

— Ако е бил долу, значи е мъртъв — промълви печално.

Получи тайното съобщение за замислената атака преди десет дни. Подозираше, че е изпратено или от тауг Джорва, или от самия Хобс Габлона. Съсипаха му почивката.

Наложи се да прекъсне гостуването си на Пръстена и да се откаже от удоволствието да беседва с Александър. Отдавна бе установил, че да си приятел на Алдин е крайно нездравословно, а и размотаването по отдалечени планети за развлечения вече го дразнеше. Затова накрая реши да се отбие на Пръстена.

И си струваше да разговаря до късно с великия македонец. Спомените му за Аристотел бяха и изненадващи, и забавни. А великолепната памет на тауг Кубар му позволи да се запознае и със загубените трудове на гаварнския философ Варнаг. Вече предвкусваше как ще напише поне няколко интересни статии. Единственият му проблем беше необходимостта да опази тайната на Александър и Кубар. Споменеше ли имената им, по Пръстена щяха да загъмжат тълпи от тъпи туристи.

Одобри плановете им за война срещу лагарите от съседния континент. Двамата пълководци дори му предложиха висок пост в щаба си. Много му се искаше да приеме. Вече си представяше своя бронзова статуя с шлем, щит и високо вдигнато копие. Всичко беше чудесно, преди да получи съобщението.

Особено го разтревожи прехванатият преди дванадесет часа сигнал от авариен предавател, излъчващ личния код на Алдин. Нямаше време да се отбие набързо на Ирмик при бивш свой студент, който се занимаваше с някои твърде интересни изследвания. Вместо това насочи кораба си към планетата на Алдин с максимална скорост.

Сега съжаляваше, че загуби половин ден в умуване дали да се вслуша в предупреждението, което можеше и да се окаже измама.

 

 

— Открихме нещо! — провикна се Корбин.

Всички се разшумяха оживено и се скупчиха по-близо до екрана.

Мигновено установиха съотношение петдесет към едно срещу оцеляването на който и да е в падналия кораб и заложиха милиони. Имаше и немалко допълнителни облози за резултатите от спускането на совалка с убийците на Хасан, за да довършат работата.

— Данните съвпадат — обяви Габлона, щом вдигна поглед от пулта.

— Някакви признаци на живот? — извика разтреперан един от коховете.

— Нищо не мога да установя, атмосферата е побесняла. — Корбин извъртя креслото си към останалите в залата. — Паднали са насред блато и няма как да кацнем с нашия кораб. А спускането с прехвърлящи лъчи не е особено благоразумно при такава буря. Човек може да се материализира долу с кофа кал в гръдния кош.

— Аз ще сляза със совалката да проверя какво е станало — обади се Хасан.

Очите на убиеца заблестяха някак странно.

И макар да си придаваше весел вид, Корбин беше много смутен, че не помисли за толкова просто нещо — да проверят какво става в другото полукълбо на планетата. Във възбудата си от вероятната схватка на повърхността другите още не се замисляха, но по-късно щяха да му припомнят недосетливостта. Хасан явно разбираше добре неприятното му положение и дебелакът допускаше, че хитрецът си е мълчал нарочно, за да засрами господаря си.

— Ей, да го хванете жив! — провикна се добродушно кохът Губта, откъсвайки Габлона от подозренията му. — После можем да изхвърлим гадината през въздушния шлюз и да залагаме колко секунди ще изкара във вакуума.

— Забавно, но детинско хрумване — присмя му се Умга, ксарнът от кошера Полта. — Много по-интересно ще бъде да го изстреляме в черната дупка на четиринадесети квадрант.

Другите също се надпреварваха да предлагат по-необичаен край за Алдин, макар заложените досега милиони да бяха все още блокирани от Надзорниците. Ако се окажеше, че е успял да избяга, арбитрите щяха да отсъдят, че първата атака на Корбин е била неуспешна.

— Добре де, ще пратим Хасан долу — великодушно се съгласи дебелакът. — Ако Алдин още мърда, ще го приберем, пък после ще видим…

— А вашата прелестна братовчедка? — тихо попита убиецът.

Залата затихна.

Корбин отдавна отписа Тиа от сметките си. И все пак му беше далечна родственица, затова тайничко се бе надявал да загине мигновено и безболезнено с останалите.

— Довърши я — нареди спокойно. Никой не смееше да се обади. — Но нека не се мъчи — побърза да добави Габлона и излезе.

Хасан огледа саркастично тълпата и мнозина се извърнаха боязливо. После и той напусна залата.

 

 

— Алдине, май чувам нещо необичайно.

Вазбата изпъшка, отвори очи и се взря в надвесения над него Оиши. Насили се да седне и потърка доста голямата цицина на темето си. Всъщност почти всеки квадратен сантиметър от тялото му представляваше натъртване или драскотина. Последният час от полета на доскоро скъпоценната му космическа яхта беше незабравим. Когато ги настигна ударната вълна, системата за гасене на инерцията отказа и накрая всички се събраха на оплетена купчина в един ъгъл.

А това, че навигационният модул успя някак да приземи съсипания кораб, беше истинско чудо. Навремето продавачът се кълнеше, че резервният автопилот „Вакс 8“ е програмиран да се справи със 122 вида аварийни ситуации. В упътването дори пишеше, че няма да го затруднят неочаквано появили се черни дупки или случайни капризи на боговете като сблъсък на астероид с планета, макар производителите да не поемаха и отговорност наред със самохвалството си. Тогава едва не отхвърли предложението от пестеливост, но Оиши настоя. За да се отърве от настойчивия гаф, облечен от главата до петите в полиестер, Алдин похарчи допълнителните шестстотин хиляди катара, пък и така успокои вечно бдителния си телохранител. Сега се зарече, че ако някога срещне отново продавача, направо ще коленичи, за да нацелува праха по обувките му.

Изправи се и тръгна към задната половина на яхтата. Едва не се задушаваше от вонята на немити тела, сврени в тесния авариен сектор. Страхът и вълнението рязко усилваха миризмата на гаварнците. А никой не би дръзнал да си покаже носа навън, защото нестихващите урагани бяха твърде опасни.

Вазбата седна до племенницата си.

— Как сме тази сутрин? — прошепна, стиснал бинтованата й ръка.

— Като препечена ксарнска помия — усмихна се Тиа с напуканите си устни. — Навън вече ден ли е?

— Е, има малка буря, но слънцето се вижда — жизнерадостно отвърна Алдин.

Постара се да не издаде тревогата си. Зердж бе настоял да превържат очите й заради раната на едното.

— Слънцето е изгряло, така ли? — сърдито промърмори Мари. — Заседнахме тук до края на живота си, а климатът съвсем се скапа. Ти съзнаваш ли изобщо колко пари изгуби от тази планета? По най-скромните ми сметки поне 150 милиона…

Алдин се извъртя към жена си и за пръв път гневът в очите му я накара да млъкне.

Мислеше си, че ако бе останал бедняк. Мари би се задоволила напълно с една нова кръчма на малко по-безопасен свят от Дупката. Щяха да преживеят в щастие оскъдицата.

Само че тази жена беше фантастична финансова манипулаторка и вече заслужи славата на истинска акула, а наред с това проявяваше по-лош вкус дори от гафовете. Мнозина сред тях вече я възхваляваха като модно величие. Тя наложи цяла колекция от крещящо пъстри дрехи с многоцветни спирали, допълнени с лилави и жълти точици.

— Ето, отново този шум — промълви Оиши.

Алдин влезе във въздушния шлюз и застана до външния люк. В грохота на урагана долови тънък вой, който се засилваше с всяка секунда. Последва тежък тътен и корабът се разтресе. Познаваше добре тези звуци — спирачните маневри на кацащ космически апарат.

Неговите самураи се приготвиха светкавично. Повечето носеха съвременните оръжия на телохранители — едрокалибрени „Ерик 15“, а басаките предпочитаха любимите на гафовете „Улмън“, които изстрелваха облак от сачми в сектор от шестдесет градуса и помитаха всичко до стотина метра. Само Оиши се придържаше към традицията, макар и в неговия пояс да бе затъкнат пистолет. Предпочете да измъкне сабята си от ножницата и пристъпи предпазливо към люка.

— Ако са бандитите на Корбин, най-добре да ги пресрещнем отвън — каза небрежно, сякаш обсъждаше подробност от стратегията, а не смъртна схватка. — Иначе ще сложат взривни устройства на корпуса и ще ни довършат.

Алдин изпсува беззвучно. Доскоро разполагаше с цял оръжеен склад, включително и абсолютно незаконни лазерни оръдия, само че бяха погребани под десетметров слой тиня в смачканата кърма на яхтата.

Японецът хвана люка със свободната си ръка и вдигна сабята.

— Напред!

Металната плоча се трясна в корпуса и откри прегърбена кльощава фигура. Оиши замахна.

— Я внимавай! — изрева сърдито Ярослав, който се просна по гръб, за да избегне удара.

Самураите изскочиха навън, но видяха срещу себе си само жилавия старец, вече превиващ се от смях.

— Подмокрихте ли се от страх, а? — едва изгъргори той.

Вазбата се чудеше дали да наругае приятеля си или да го прегърне. Предпочете второто.

Въодушевената групичка се изсипа от разбития кораб, наобиколи спасителя си и го засипа с въпроси. Никой не обръщаше внимание на свирепия вятър.

— Нямаме време за любезности! — кресна дрезгаво Ярослав. — Още един кораб ще ни се изтърси на главите след най-много десетина минути, а типовете вътре не са настроени особено благо.

— Корбин?

— Така изглежда. Спускаха се, когато префучах край тях. Трябва да са слепи, за да не са ме забелязали.

— Пак ли оная лоена топка! — изврещя Мари. — Ще ми се да остана тук и да го смачкам! Ще си плати за всичко. Ще съдя копелето, адвокатите ми направо ще съсипят неговите!

Алдин се изкуши за миг да я зареже. Току-виж вгорчи живота на Хасан…

— Размърдайте се! — изрева Оиши.

Втурна се през люка на яхтата и след миг се показа отново, понесъл Тиа на ръце.

Алдин оглеждаше трескаво блатото.

— Ама ти къде си кацнал?!

Стресна се, когато Ярослав посочи право нагоре. Корабчето му се мъдреше точно върху купчината метал.

Не се замислиха дали мястото ще стигне за всички. Започнаха да се вмъкват през тесния въздушен шлюз. Алдин се тръшна в креслото на втория пилот и започна да набира командите за излитане.

— Май си имаме гости — обяви Зердж, който се настани пред пулта.

Вазбата се взря в предния обзорен екран. Голяма совалка се спускаше право към тях.

— Всички се качиха — съобщи старецът.

— Да се махаме! — извика Алдин.

Корабчето отскочи от земята и се размина на косъм с кацащата совалка. За миг видяха ясно седящите в пилотската й кабина.

— Хасан!

Хищните очи се вторачиха в него и вазбата изтръпна. Оиши избълва проклятие на японски и размаха сабята предизвикателно. Но убиецът не му отвърна. Не отделяше безжалостния си поглед от Алдин.

Зердж завъртя кораба нагоре и превключи двигателите за авариен скок. Вазбата не устоя на съблазънта, показа среден пръст на Хасан, а след миг вече не виждаха совалката.

Планетата пропадаше бързо под тях. Скоро изскочиха от атмосферата.

— Ето я и яхтата на Габлона. — Ярослав сочеше точицата на радарния екран. — Да го беше чул как се разбесня, като ме видя да кацам. Моят дребосък е най-подходящ за бързо измъкване.

Алдин включи комуникатора.

— Корбин, чуваш ли ме?

Екранът светна и се появи разгневеният Габлона.

— Защо ти трябваше да правиш това, мътните те взели? — попита вазбата.

— А защо не?

Тлъстото лице изведнъж се отпусна в маска на безразличие. Алдин само изумено поклати глава.

— Да беше ме оставил да пукна в Дупката — продължи присмехулно Корбин и се засмя. — Състраданието винаги ти е било слабото място.

— Все някога ще видя как главата ти се търкаля в калта! — изсъска Оиши.

Дебелакът се дръпна от камерата в престорен ужас и се заля от смях.

— Да спазим все пак прастарата традиция. Смятай, че с малкия си подарък за твоята планета съм ти обявил война. Щом не успях да те ликвидирам с първия удар, ще се позабавлявам с някои от по-важните ти светове. Подготвил съм още десетина кораба, които ще забия в подбрани места из Облака.

Алдин онемя.

— Ще стане страхотно холошоу — продължи Корбин.

— Ще го озаглавя „Нагледен урок по унищожение“.

— Ти си болен! — изръмжа вазбата. — Хайде да си уредим сметките още сега. Аз с моите телохранители срещу твоите убийци долу, на планетата. Ще изтребиш милиони хора, които нямат нищо общо с нашите разправии…

Корбин се кикотеше.

— О, накрая ще смачкам и тебе, но как да знам що за оръжия може да са скрити в спасителното ви корабче? Вече три хилядолетия на Облака му липсва една хубавичка касапница. Аз ще я уредя, а щом внуша на всички достатъчно смирение, ще се обявя за властелин.

— Ами Надзорниците? — извън себе си извика Алдин.

— Никога няма да ти позволят!

Цялото туловище на Габлона се тресеше. Той изтри сълзите от очите си и пак се отпусна спокойно.

— Оставям те да се досетиш сам как ще уредя това. Знаеш начина да се свържеш с мен, когато решиш да се предадеш. Условията ми са лесни за разбиране. Прехвърляш цялата си собственост на мое име, признаваш ме за законен владетел на галактиката, а съюзниците ми сред коховете — за членове на моето правителство. Накрая ти, Ярослав, Зердж, Букха, Първият ксарн и Тиа ще се явите пред мен, да ви избера заслужено наказание. Помисли си…

Екранът потъмня. Слисаният Алдин се озърна през рамо към приятелите си, които бяха чули целия разговор.

— Имаме ли някакви оръжия, за да пръснем кораба му? — попита той Ярослав.

Знаеше отговора предварително, но таеше надежда, че все нещо е скрито въпреки наложената преди три хиляди години забрана. Кабината изведнъж се освети ослепително.

— Сега поне знаем, че Корбин си е набавил! — изсумтя Зердж.

Навигационната система автоматично превключи на маневри за изплъзване от противника. И без това на разстояние над двадесет хиляди километра опитът за обстрел на друг кораб беше почти безнадеждно начинание. Всеки достатъчно мощен компютър можеше да извърши десетина промени в курса за секунда. Корбин бе допуснал грешката да остане във висока орбита, вместо да ги доближи преди изстрела. Или пък наистина се боеше, че Ярослав се е оборудвал не по-зле от него.

Алдин се замисли. И двамата с тлъстия кох бяха познавачи на древното военно изкуство, но за космически войни никой не бе и помислял твърде отдавна. Налагаше се да научат тънкостите им много бързо.

След секунди стана ясно, че маневреното корабче, дори претъпкано с шестдесет бегълци, лесно ще изпревари тежката яхта на Корбин.

Алдин се обърна към приятелите си.

— Бих предложил да пръснем копелето с таран — изрече безстрастно, — но той ще ни препече отдалече.

Оиши кимна.

— А, не се напъвах да ви отърва, само за да загина геройски заедно с вас накрая — възрази Ярослав.

— Е, сега какво ще нравим? — въздъхна вазбата.

— Ще воюваме — мрачно отвърна Букха. — Той съвсем се е разпасал, ще трябва и ние да си плюем на ръцете.

Алдин унило се отпусна в креслото.

— Ами Надзорниците?…

— Нали го чу? Само ще ни гледат отстрани.

— Трудно ми е да повярвам. Разбира се, заради потайността им предполагахме, че са по-слаби, отколкото ни внушават, но ако не пресекат конфликта в зародиш, те също ще си изпатят. Успее ли да ни унищожи, Корбин ще се захване и с тях.

— Може би искат да се изтощим — промърмори старецът, който намусено си разглеждаше ноктите.

Навигационната система вече насочваше корабчето към най-близката точка на преход, а яхтата на Корбин беше на петдесет хиляди километра и изоставаше все повече.

— Май имаме нужда да си пийнем — каза Алдин, за да отложи решението.

Веднага се появи сервобот с поднос и всички охотно разграбиха чашите с бренди.

— Много се радвам, че някой от вас беше включил аварийния предавател, иначе щях да закъснея фатално — спомена старецът, докато душеше жадно кехлибарената напитка.

— Какъв предавател? — учуди се Оиши. — Никому не би хрумнала подобна глупост. Иначе Корбин щеше да ни открие много по-рано.

Всички се споглеждаха смаяно.

— Може би са се намесили Надзорниците — предположи ксарнът и поклати глава. — Не са искали да умрем…

— … за да продължи играта — довърши зашеметеният Алдин вместо него.