Уилям Форсчън
Облогът на Наполеон (15)

14

— Е, да се сбогуваме засега — с леко пресеклив глас промълви Алдин.

Наполеон му се усмихна.

— Нима бих могъл да намеря свое място във вашите светове?

— Прочут си с дарбата си да ръководиш. Бихме могли да извлечем полза от нея.

— Но няма да съм на върха, нали? — тихо се разсмя пълководецът.

Вазбата кимна печално и се обърна към Ярослав, накипрен във великолепна униформа с лъскав орден на Почетния легион. Стискаше маршалския си жезъл.

— Да ми пазиш картината — помоли старецът, който не можеше да откъсне поглед от отсрещната стена.

След подробни до педантичност напътствия я нарисува един от сервоботите. Щом беше готова, Наполеон и Ярослав се впуснаха в разгорещен спор, продължил часове. Тиа го прекрати кротко, като нарече картината „Героите от Ватерло“. Наистина беше в стила на Давид. Изобразяваше Наполеон, Ярослав и Басак, преливащи от воинска доблест, когато удържаха с последни сили позицията срещу прусаците.

— Не забравяй да наминеш след два-три месеца — каза старецът. — Дотогава може да сме се намразили и в червата.

— О, предстои ни да продължим кампанията след Ватерло — намеси се императорът. — И Уелингтън настоява да продължим. Тепърва ще си уреждам сметките с австрийците и руснаците. Войната ще се проточи месеци, а ти си мой началник-щаб!

— Докато има схватки, аз също оставам! — тежко изрече Басак, който изглеждаше малко нелепо в униформата на генерал от гвардията.

— Постарайте се този път да не пострадате — заядливо подхвърли Тиа.

— Нали вече си имаме медицински отсек? — напомни им Ярослав. — Уелингтън обеща да ни прехвърля в него незабавно, щом бъдем ранени.

— Едва ли роботите ще ви помогнат с нещо, ако бъдете обезглавени от снаряд — промърмори Оиши.

— Винаги има риск, но нали точно затова е вълнуващо? — ухили се философът. — Ако беше напълно безопасно, щеше ли да е истинско?

Алдин поклати глава и натисна бутона за отваряне на външния люк. Нахлулият свеж въздух изведнъж се изпълни с дъх на сяра от двадесет и един топовни салюта. Наполеон излезе от кораба под звуците на победния марш от Маренго. По целия площад до златистата пирамида се бяха строили полковете на гвардията.

— Каква слава ни очаква! — въздъхна корсиканецът и за миг кръстоса поглед с Алдин. — Може би е само илюзия, приятелю. Нима целият ни живот не минава като сън? Когато умирах, споходи ме видение, че мога да променя миналото си. Знаеш каква трагедия е да се събудиш разочарован на сутринта. Но ето, утрото наистина е пред мен. Кой ще дръзне да твърди, че моите войници са измама? Ще съградим империя в този свят. Върни се някой ден да видиш плодовете от усилията ми. Надявам се и ти да откриеш удовлетворението от живота.

Алдин искаше да стисне ръката му, обаче долови навреме, че жестът няма да е подходящ за този момент. Вместо това отдаде чест непохватно.

Императорът пристъпи към Тиа и целуна ръката й, но после дръпна игриво ухото й и се усмихна на Оиши.

— Желая ти спокойствие, боецо, само не скука. Спокоен съм за тебе. Щом си с тази дама, не те заплашва досадата на еднообразието.

Извъртя се на пети и с ръце зад гърба закрачи към площада.

— Нали виждаш? — ухили се Ярослав. — Човек не може да му устои. А ти не се забърквай повече в неприятности. Няма да съм до тебе, за да те измъквам.

Побутна Басак към изхода и двамата последваха Наполеон.

— Сега какво ще правим? — промълви Зердж, застанал до Алдин.

Вазбата сви рамене. Тиа и Оиши бяха щастливи заедно и не се тревожеха накъде ще ги понесе съдбата. Самият той би могъл да се помотае малко из Облака. В края на краищата, беше нещо като герой. Пазарлъците с Надзорниците завършиха благоприятно. Алдин вярваше, че галактиката още има нужда от тях и се постара да ги изтика на преден план като спасители на Облака. Разбира се, стовариха цялата вина за войната върху Корбин.

Помогна и фактът, че сега Вуш беше най-старши, а предишният кисело предъвкваше грешките си на особено усамотена скалиста планета.

Обитаемите светове се връщаха към нормалното си всекидневие. Както винаги Зола понесе тежки загуби. Естествено, твърдеше, че няма нищо общо със струпаните пред преходната точка боклуци. Алдин си каза, че пълното разорение от покупки на безполезни планети е достатъчно наказание. Зола пак стана посмешище, а Букха и Първият ксарн, възползвали се от сведенията на Третия ксарн, изкупиха застрашените от червеевата дупка светове на безценица. Най-богатите кохове станаха още по-богати.

Алдин се радваше на тишината. Мари му оскуба каквото успя и избяга със своя гаварнец. Надяваше се да е доволна, но не му се вярваше.

Дори Хобс не остана на сухо. Корбин вече го нямаше и шишкото можеше да черпи с пълни шепи от парите на рода Габлона, за да възстанови своя свят на удоволствията.

Музиката затихна и Наполеон застана пред знамето на гвардията. Пристъпи и целуна коприната.

— Войници, вашият император се завърна!

Гръмотевичен рев се разнесе над площада.

Алдин забеляза, че Зердж трие сълзи от косматите си бузи.

— Хайде, да си тръгваме.

— И какво ще правим?

— Ами не знам. Можем да си харчим парите или пак да организираме игри…

— Да станеш отново вазба? Та ти дори не знаеш точно колко милиарда имат!

— Каква ли ми е ползата от тях?

Зердж пак зарея поглед към ликуващото множество навън. Копнееше да е сред тях. Алдин вече знаеше, че най-старият му приятел няма никакво намерение да тръгне.

Уелингтън се показа иззад ъгъла, а Алдин тъкмо се взираше в планината с откъснатия връх. Въздухът изтичаше още по-бързо през дупката.

Нямаше съмнение, че цялата Сфера е на път да се разпадне, макар и след десетки хиляди години. А само тази полуповредена машина бе останала да се грижи за приказното творение. Все някой трябваше да направи нещо, за да съхрани великолепието, наследено от Първобродниците.

— Играта е всичко — промълви Уелингтън. — Действителността е илюзия, а илюзията — истина. — Наклони се, сякаш надзърташе в очите и душата на вазбата. — Кажи ми, Алдин Ларайс, за какво мечтаеш? Кои светове още не си покорил или спасил?

Изведнъж Алдин се усмихна лъчезарно. Най-сетне бе открил онова, което търсеше толкова отдавна.