Хю Лофтинг
Циркът на доктор Дулитъл (33)

Седма глава
Матю Мъг, заместник-директор

Другият член от състава освен счетоводителя Ту-Ту, също доста зает през първите дни на „Цирк Дулитъл“, била икономката Даб-Даб.

— Знаете ли — казала тя една вечер на Ту-Ту и на Джип, — всичко това изглежда великолепно и аз не искам да ви развалям настроението, но смятам, че освен доктора трябва да има и още някой, който да поеме деловата работа. Там, където става дума за театрални представления с животни, докторът е незаменим. Като режисьор няма равен. Но отсега мога да ви кажа какво ще се слуша: всички други съдружници — Херкулес, Хоп, братя Пинто и останалите — ще забогатеят, а докторът ще си остане беден. Снощи например разправяше, че се канел да върне опосума в родната му Вирджиния. Доколкото разбрах, оня копнеел да се катери по дървета на лунна светлина, а тук у нас нямало нито такива дървета, нито такава лунна светлина. Казах му, че луната в Англия е същата като във Вирджиния. А той — не е същата, не е достатъчно зелена! Господ знае колко ще му струва билетът до Америка. И съм сигурна, че щом събере пари, докторът ще го изпрати. Спомена за лъва и леопарда — големите хищни животни според него не трябвало да се затварят в клетка. Ах, защо нямаше още някой с организаторски способности — да наблюдава какви ги върши докторът!

— Права си — казал Джип. — Аз разчитам на Матю Мъг. Той не е толкова глупав, колкото изглежда.

— Добър човек е — намесил се Суизъл. — Всеки път, като ни срещне и мене, и Тоби, вади от джоба си или кокал, или нещо друго и ни го дава.

— О, да — кимнал Джип. — Такъв му беше занаятът — продавач на котешка храна. Добро сърце е. Казвам ти, Даб-Даб, сама ще се увериш, че и главата му е добра за работа. Той уреди гостуването ни в следващите три града. Докторът не знаеше какво да прави по-нататък, нито накъде да ни поведе, не разбира как се развежда цирк из страната. Посъветва се с Матю. Мъг веднага прескочи до съседния град, разбра през коя седмица им е панаирът, поръча доставки на фураж, нае циркова площ и тъй нататък. Душа дава да работи в цирк. Често съм го чувал да се хвали пред цигани и пред разни такива по пътищата, че той бил съдружникът на Джон Дулитъл, дипломиран доктор, знаменития директор на цирк. А и от реклама разбира — най-важното в нашата работа. Матю накара доктора да напечатат онези, големите афиши. Доколкото разбрах, разлепили са ги по всички улици на Тилмът, следващия град. Да, много разчитам на Матю. Добър човек е.

„Цирк Дулитъл“ бил цирк от съвсем нов вид. Сега, когато държал всичко в ръце, докторът продължил да прави промените и подобренията, за които мечтаел по времето на Блосъм.

Чудесно било, както подхвърлил Джип, че Матю не изпуска от очи доктора. Иначе той като нищо щял да се остави новите идеи да го подведат. Обикновената циркова публика не била виждала такъв цирк. Преди всичко Джон Дулитъл изисквал от разпоредителите да бъдат учтиви. Освен това не позволявал никакви заблуди, както обичал да се изразява. Обичайно е всички от цирка да разправят, че техните номера са „най-интересните в света“, че животните им са „единствените, хванати в плен“ — все такива невероятни и преувеличени приказки.

Това докторът не го разрешавал. Заявил, че иска нещата да се представят такива, каквито са, да не се подвеждат зрителите и да не ги подмамват да плащат за зрелища, които не могат да им покажат. Отначало Матю Мъг се възпротивил. Заявил, че ако не „играят на голямо“, няма да привлекат много публика. Но скоро се уверил колко е прав докторът. Щом народът осъзнал, че всичко обещано в рекламите излиза вярно, новият цирк си спечелил име на почтеност, а това събирало посетители като нищо друго.

Второто, което тревожело Матю в първите дни на докторовото директорство, било изискването му да предлагат на посетителите безплатна чаша чай.

— Слушай, докторе — раздразнил се той, — да знаеш, че ще се разориш! Как така ще поднасяш чай на хиляди хора, без да ти го плащат. Това да не ти е хотел или приют за вдовици и сираци!

— Матю — възразил докторът, — всеки, който идва да посети моите представления, е нещо като мой гост. Някои идват от много далеч, че си водят и децата. Следобедният чай е хубава привичка. Няма да излиза толкова скъпо, ако купуваме чая и захарта на едро. А Теодосия ще го приготвя.

Тъй следобедният чай сее превърнал в нещо неотменно. А скоро се прибавило и друго: безплатни пакетчета с ментови бонбони за дечурлигата. И предсказанието на доктора се сбъднало. В градовете, където „Цирк Дулитъл“ кръстосвал път с някой друг по-голям цирк, предприятието на доктора носело двойна печалба, защото хората знаели, че ще ги почерпят с чай и ще се отнесат с тях почтено и учтиво.