Хю Лофтинг
Циркът на доктор Дулитъл (24)

Шеста глава
Великият Бепо

Изхарчените пари, за които бедната Даб-Даб така се тюхкала, скоро били възстановени в спестовната касичка на Дулитълови. Прибавката от шестте змии към домакинството не го утежнила, макар че добрата икономка не преставала да упреква и да моли Джон Дулитъл да изхвърли оттам тези, както ги наричала, въртеливи гърчави създания. Но по време на престоя в Бриджтън навалицата в цирка оставила толкова много монети от по шест пенса в павилиона на „Двуглавото животно от африканските джунгли“, че скоро според Ту-Ту рекордните печалби от Ашби щели да бъдат надминати стократно.

— По моите изчисления, докторе — казал Ту-Ту, като извил математическата си глава на една страна и притворил лявото си око, — за шест дни като нищо ще съберем шестнайсет фунта, без да смятам допълнителния приход от пазарния ден и от съботата.

— Повечето пари са от докторовия номер с Бепо — намесил се Джип. — Ако не беше това изпълнение и големият интерес към него, щеше да има наполовина по-малко народ.

Когато видял какъв огромен успех има номерът на Джон Дулитъл, Блосъм се появил веднага след първото представление и го замолил да продължава до края на седмицата, в която циркът оставал в Бриджтън.

— А, виж какво — казал Джон Дулитъл, — обещах на Бепо, че ще го пенсионираш, за това, че ти е помогнал в бедата. Още не знам кога ще си поеме работата Нино, но на Бепо не съм и споменавал да играе цялата седмица. Предполагах, че ще замениш нашия номер с нещо друго веднага щом се поогледаш.

— Боже мой, докторе! — възкликнал Блосъм. — С нищо не мога да заменя твоя номер, ако ще да се оглеждам и цяла година. Такова чудо не се е виждало, откакто е измислен циркът. Вече се е разчуло из града, че и в околността. Казват, че идвали чак от Хуитълторп да ви гледат. Слушай, хайде помоли Бепо да ни услужи. Работата не е тежка. Кажи, че му давам каквото пожелае — аспержи на закуска и пухено легло, — само да каже „да“. Моята група — заедно със страничните атракции, всички заедно — печели на ден по цели петдесет фунта. За първи път, откакто се помня! Ако върви така, скоро всички ще забогатеем.

Докторът погледнал Блосъм, по лицето му се изписал укор и се забавил, преди да отговори:

— О, да — тъжно казал той, — сега си готов да направиш всичко за твоя стар помощник! Сега, когато ти носи пари. А години наред се е трепал за тебе, без дори да го изчешеш в отплата, само за едното сено и ечемика, колкото да не умре от глад. А сега си готов да го позлатиш. Парите, да, да! Пфу! Парите са проклятие.

— И така да е — възразил Блосъм, — дошло е време да му се отплатя. Толкова ли е тежко да отговаря на въпроси и да прави номера? Върви да поприказваш с него, докторе. О, боже мой! Звучи безумно — аз да те карам да говориш с него, а само преди двайсет и четири часа не подозирах, че съществува подобно нещо: човек да разговаря с кон!

— Освен чрез камшика — ухапал го Джон Дулитъл. — Защо не мога да те сложа на неговото място и да те накарам трийсет и пет години да работиш за Бепо срещу сено и вода, а за благодарност — бой и немара. Добре, ще му предам молбата ти, да видим какво ще отговори. Но запомни, решаваща е неговата дума. Откаже ли да изиграе дори едно представление, ще си изпълниш обещанието: хубав дом и сочно пасбище, където да пасе до края на живота си. Ах, колко ми се иска да каже „не“!

Докторът обърнал гръб и тръгнал към конюшнята.

— Бедният Бепо! — мърморел си той. — Прадядо му е носел Юлий Цезар на военни паради, слушал е как легионите приветстват покорителя на света, яхнал на гърба му! Бедният стар Бепо!

Когато влязъл в конюшнята, заварил товарния кон да гледа през прозореца на преградата към зелените ливади отвъд цирковата площ.

— Ти ли си, Джон Дулитъл? — запитал Бепо, когато докторът отворил вратата. — Да ме отведеш ли идваш?

— Бепо — казал Джон Дулитъл и сложил ръка на мършавия кокалест гръб на ветерана, — изглежда, че си станал известен човек, искам да кажа, известен кон.

— А защо, докторе? Не го разбирам.

— Прочул си се, Бепо. Странен свят. След трийсет и пет годишна служба при него господин Блосъм току-що е разбрал колко безценен и умен си ти.

— Безценен защо?

— Защото говориш, Бепо.

— Че аз винаги съм говорел.

— Да, аз зная. Но Блосъм и останалият свят не са го знаели, узнаха го от мен едва на арената. Ти предизвика голяма сензация, Бепо, тъкмо преди да излезеш в пенсия. А сега не щат да се пенсионираш. Искат да продължаваш да си тъй удивителен — да приказваш, както си приказваш открай време.

— Звучи налудничаво, нали, докторе?

— Точно така. Но ти изведнъж стана толкова безценен за Блосъм, че е готов да ти поднася аспержи на закуска, да ти даде един коняр за сресване с чесало и друг — да ти къдри гривата, само и само да играеш до края на седмицата.

— Хм! Това значи било да се прочуеш! И все пак предпочитам една хубава широка ливада.

— Виж, Бепо, дошло е време да си угаждаш, след като трийсет и пет години си угаждал само на другите. Обясних на Блосъм, че държа да си устои на думата. Ако не желаеш, кажи го направо. Още днес можеш да се пенсионираш.

— Ти какво ме съветваш, докторе?

— Нещата стоят така — казал му Джон Дулитъл, — дадеш ли на Блосъм това, което иска сега, със сигурност после ще получим онова, което ти искаш — точно което искаш! Той няма ферма, трябва да намери стопанин, който да те пуска на паша и да те гледа. А вероятно ще е по-благосклонен и към мен и някои мои намерения спрямо другите животни.

— Добре, докторе. Това е решаващо. Ще играя.

Нямало по-щастлив човек от Александър Блосъм, когато Джон Дулитъл отишъл да му съобщи, че Бепо приема да играе до края на седмицата. Веднага наредил да напечатат листовки и ги разпратил по съседните градове, да се раздават на хората по улиците. В тях се казвало, че световноизвестният Говорещ кон ще може да се види в Бриджтън само още четири дни и всеки, който не иска да пропусне това невиждано зрелище, трябва да побърза към:

„Блосъмовия Гигантски Цирк“.

Докторът изживял големи притеснения по време на процесиите из улиците, организирани за Бепо, защото всички го сочели с пръст като ерцхерцог Пуфтупски, дресьор на прочутия кон. Понеже директорът настоявал да се представя със смехотворната титла, с която го бил удостоил Матю Мъг.

Срядата, четвъртъкът и петъкът на тази седмица били трите дни, които счупили всички рекорди за касата на Блосъм. За пръв път в живота си директорът трябвало да връща желаещи поради липса на места. Цирковата площ се претъпквала дотолкова, че се страхувал да пуска повече хора. Полицията в Бриджтън му дала почти всички стражари, за да се поддържа редът и да няма пострадали в голямата блъсканица.

Има ли нещо по-успешно от успеха? Щом се разчуло, че няма билети, два пъти повече желаещи поискали да влязат. Дълго време цирковите артисти споменавали „Седмицата в Бриджтън“ като най-светлото време в цялата история на цирка.