Хю Лофтинг
Циркът на доктор Дулитъл (22)

Четвърта глава
Още един Говорещ кон

— Не ти разправям измишльотини — тихо отвърнал докторът. — Казвам ти истината. Но ясно е, че няма да повярваш, докато не го докажа.

— Ще ми го докажеш на куково лято — присмял се Блосъм.

— Добре, в конюшнята има пет коня, нали? — попитал докторът. — Никой от тях не ме вижда тук, на това място. Сега, ако искаш, накарай ме да попитам нещо всеки от тях, а пък аз ще се постарая да ти преведа отговорите.

— Ха! Ти си направо ненормален! — ядосал се Блосъм. — Не мога да си губя времето с тебе.

— Както обичаш — казал докторът. — Исках само да помогна. Но, разбира се, щом нямаш нужда, твоя работа.

Той вдигнал рамене и се извърнал. Откъм голямата шатра долетял шум от ръкопляскане.

— Попитай Бепо — обадил се Блосъм — кой е номерът на преградата, в която се намира.

Бепо бил във втората от края към тях. На вратата му с бяла боя имало изрисувано едно голямо „2“.

— На конски ли искаш да ми отговори, или да чукне номера с копитото?

— Кажи му да чукне на преградата с копито, професоре — подиграл го Блосъм. — Аз от конска граматика не разбирам и няма как да установя мамиш ли ме или не.

— Готово — приел докторът. И от мястото си, напълно невидим за Бепо, започнал да сумти гъгниво, сякаш бил хремав. Тозчас откъм преграда №2 се чуло двукратно почукване.

Блосъм вдигнал учудено вежди. Но веднага поклатил глава.

— Не! Може да е било случайно. Може просто да е настъпил преградата. Запитай го… ъъъ… запитай го колко копчета има на жилетката ми — тая, с която твоя кривоглед помощник е на арената.

— Добре! — И докторът отново засумтял, а накрая завършил с цвилене.

Но този път в своя въпрос забравил да спомене името на Бепо. Естествено и петте коня в конюшнята знаели жилетката на Блосъм. И всеки поотделно сметнал, че въпросът е отправен към него. Изведнъж от всяка преграда прозвучали шест ясни удара, дори и бедният Нино, проснат на сламата със затворени очи, протегнал заден крак и немощно ритнал шест пъти по вратата. Очите на Блосъм направо щели да изскочат.

— А пък сега — усмихнал се докторът, — за да не си помислиш, че и това е станало случайно, ще помоля Бепо да смъкне ей оня парцал, който виждаш, че виси над преградата, и да го метне във въздуха.

В отговор на няколко думи, изречени на конски, парцаливата дреха, метната връз преградата, изчезнала. Докторът не се бил помръднал. Блосъм изтичал нататък и надникнал в преграда №2. И намерил стария товарен кон да подмята във въздуха парцала и да го хваща с уста — като ученичка, заиграла се с носната си кърпичка.

— Сега повярва ли ми? — запитал докторът.

— Дали съм ти повярвал? Аз вярвам, че си братчето на самия дявол. Тъй или иначе, точно ти ми трябваш. Да вървим в съблекалнята и да видим с какво ще те докараме!

— Един момент — спрял го докторът. — Какво си намислил?

— Да те облека — отвърнал Блосъм, — какво друго! Нали ще ни спасиш? Та ти от всеки кон можеш да направиш втори Нино. Сам предложи да ми помогнеш.

— Да — бавно отговорил Джон Дулитъл, — и ще ти помогна, но след като, както вече казах, ми обещаеш няколко неща. Ще накарам Бепо да изиграе на арената ролята на Говорещия кон, но при известни условия. Номерът на Нино е последният от представлението. Имаме половин час, за да се разберем.

— Не е нужно — развълнувано викнал Блосъм. — Готов съм всичко да ти обещая. След като знаеш езика на животните, само за един сезон ще забогатеем! Мили боже! А пък аз не ти вярвах! Защо чак сега идваш в цирка? Откога да си станал богат, а не да седиш беден провинциален доктор! Тръгвай да ти намерим някоя хубава лъскава дреха. Не може с тия торбести панталони, хората ще решат, че през живота си не си яхал кон.

Блосъм и докторът излезли от конюшнята и се запътили към съблекалните, а там от няколко олющени сандъка директорът взел да измъква костюм след костюм и да ги трупа на пода. Докато оня се ровел из ярките костюми, докторът му изредил условията, при които бил готов да участва в представлението.

— Откакто съм в този цирк, Блосъм — започнал той, — забелязах някои неща, които не съвпадат с представата ми за честен труд и за хуманитарно отношение към животните. За едно-две от тях те предупредих и всеки път ти отказваше да ме изслушаш.

— Ааа, докторе, не говори така — рекъл Блосъм, докато издърпвал чифт червени персийски шалвари от един сандък. — Та не изхвърлих ли Браун и Фатима, защото ти не ги одобри?

— Изхвърли ги, защото нямаше как — отвърнал докторът, — а не в отговор на моя молба. Много ми беше неприятно да съм участник в предприятие, което смятах за непочтено. Днес няма време да огледаме всички подробности. Но засега искам да уговорим поне следното: Бепо, конят, с който ще направим моя номер, е прекалено стар, за да работи. Служи трийсет и пет години. Искам като награда за доброто, което сега ще направи, да го пенсионираш до края на дните му, да му се създадат удобства и да живее така, както си пожелае.

— Приемам. Я да видим това става ли?

Блосъм вдигнал един ездитен жакет и го премерил на доктора.

— Не, малък е. Уж не си висок, ама шкембето ти е доста закръглено.

— Второто, което искам — продължил докторът, докато Блосъм се ровел в сандъка за друг костюм, — е да подредиш менажерията както трябва. Клетките не се чистят редовно, някои от животните са прекалено на тясно, а на повечето им се дава неподходяща храна.

— Готово, докторе, каквото можем — ще го направим. Ти ще определиш задълженията на чистача в менажерията и ти ще следиш да ги изпълнява. Искаш ли да се облечеш като американски каубой?

— Не, не ща — дръпнал се докторът. — Те се държат ужасно с добитъка. И не одобрявам тази глупост, да се размахва шапка пред очите на коня, за да се вдига на задни крака. Освен това очаквам да направиш някои дребни промени за удобство на животните. Очаквам също така да обмислиш сериозно моите предложения и да ми сътрудничиш за тяхно добро. Е, какво ще кажеш?

— Съгласен съм, докторе — отвърнал Блосъм. — Чакай, още не сме започнали. Ако останеш с мен поне година, с тая дарба да говориш на животните, ехе-е! Всички други циркове ще загинат. Боже мой! Ето, това е — кавалерийска униформа, двайсет и първи хусарски полк. Като по мярка ти е. С медалите и с всичко! Пък и на цвят ти отива.

Този път Блосъм вдигнал до гърдите на доктора яркочервена куртка и засиял от радост.

— Виждал ли си нещо по-красиво? — изкискал се той. — Честна дума! Да знаеш, ще накараме града да зяпне от почуда! А тези ги нахлузи на краката — стават ли ти?

— Сигурно — отвърнал докторът, поел чифта лъскави кавалерийски ботуши от ръцете на директора, седнал и взел да си развързва обувките. В този миг вратата се отворила и влязло едно от конярчетата.

— А, Джо, добре че дойде — зарадвал се Блосъм. — Тичай в конюшнята и разреши Бепо с чесалото. Ще излиза на арената.

— Кой, Бепо ли? — зяпнало невярващо момчето.

— Казах вече, тъпако! — изревал Блосъм. — Сложи му зеления оглавник с белите розетки и му оплети опашката с червена панделка. Хайде, да те няма!

Момчето изчезнало, а в стаята влезли клоунът и Суизъл, да си поемат дъх между номерата. Докторът, в изпънати военни бричове и високи ботуши, вече си закопчавал яката на униформата.

— Как се оправя моят кривоглед заместник? — запитал Блосъм.

— Ах, шефе, чудо и половина е! — отвърнал Хоп и се отпуснал на един стол. — Само за това е роден. Такъв глас не си чувал. Щрака му ченето без грешка. Сбърка ли някой, веднага го обръща на шега, закача се с публиката — казвам ти, шефе, не го оставяй там много-много, иначе дамите ще те разлюбят. Кой е този офицер? О, боже, дръжте ми капелата, това бил докторът! Закъде се е наконтил?

В този момент връхлетяло друго момче.

— След десет минути започва последният номер, господин Блосъм — извикало то.

— Добре — отвърнал Блосъм. — Ще го изпълним. Запаши си портупея, докторе. А как са зрителите, Франк?

— Екстра! — възкликнало момчето. — От доволни по-доволни! В последния момент доведоха основното училище. Довечера очакваме старопиталището за моряци и войници. Пътеките пращят от правостоящи. Тази година не сме имали толкова народ.