Хю Лофтинг
Циркът на доктор Дулитъл (23)

Пета глава
Коронният номер

Зад кулисите в Блосъмовия „Гигантски цирк“ царяло неописуемо вълнение. Когато клоунът Хоп отворил вратата на съблекалнята, за да се върне на арената, гръм от викове и ръкопляскания — звуци от аплодисменти от претъпкана зала, стигнали до ушите на Джон Дулитъл и неговия директор.

— Слушай, Хоп — спрял го Блосъм, — като се върнеш, пошушни на Мъг, че номерът на Нино все пак ще се изпълни с друг участник и че докторът ще изиграе ролята на дресьор. Мъг да ги представи както обикновено. Кажи обаче да позасили малко. Ще бъде страшно представление! По-хубаво, отколкото с Нино.

— Дадено, шефе — ухилил се клоунът през пласта от боя. — Жалко, че нямаше по-свестен кон.

В последния момент тирантите на доктора се оказали поразхлабени. До излизането оставали две минути. Някой изтичал навън, намерили Теодосия и тя с луда скорост ги пришила. Най-сетне, безупречен в ярката си и прекрасна униформа, докторът изтичал от съблекалнята към партньора си Бепо, който го чакал при входа на голямата шатра, доведен от конярчето Франк.

Бедният Бепо в сравнение с доктора имал окаян вид. Продължителната немара и случайните грижи не можели да се прикрият с едно изчесване. Козината му била прорасла и проскубана, гривата му — сплъстена и посивяла. Въпреки красивия зелен оглавник и червената лента в оплетената опашка, той изглеждал такъв, какъвто си бил — стар, престарял служител, блъскал прилежно безброй години без капка признание и благодарност.

— О, слушай, Бепо! — пошушнал докторът в ухото му и поел юздата от Франк. — Сякаш си тръгнал на погребение. Стегни се! Вдигни глава, вдигни я високо! Ха така. А сега — издуй ноздри! Е, браво!

— Знаеш ли, докторе — обадил се Бепо, — ако щеш вярвай, но аз съм от славен род. Майка ми произхожда от бойния кон на самия Юлий Цезар, оня, с който е правел военен преглед на преторианците. Мама много се гордееше с това. Все първите награди вземаше. Но после, когато тежките бойни коне излязоха от мода, военните ги разпродадоха за селска работа. Ето така изпаднахме. Нали ще репетираме номера? Понятие нямам какво трябва да направя.

— Не, не остава време — отвърнал Джон Дулитъл. — Всеки момент ще ни повикат. Ще се оправим. Само върши каквото ти казвам и украсявай с каквото ти хрумне. Внимавай, пак свеждаш глава. Помни римските си предци. Вдигни брада — точно така! Извий шия! Очите да искрят! Представяй си, че носиш императора, който е покорил света. Чудесно! Точно така! Сега си прекрасен!

На арената в огромната шатра господин Матю Мъг, ръководителят на представлението, продължавал да се покрива с лаври, да направлява „Най-интересния спектакъл на света“ със завидно умение и да представя изпълнителите с омайващо красноречие. Паднала му се неочаквана възможност и той желаел да се изяви докрай.

Между номерата на Братя Пинто и на атлета видял Хоп да се връща на арената и да подхваща своите палячовщини, които разсмивали децата до сълзи. Докато се премятал презглава покрай Матю, Хоп прошепнал:

— Шефът изкарва друг Говорещ кон, а докторът играе дресьора. Иска да го представиш както се обявяваше Нино.

— Разбрано — прошепнал на свой ред Матю. — Ясно ми е.

След като Джо-Джо, танцуващият слон, сторил последен поклон сред буря от ръкопляскания, ръководителят на представлението пристъпил към входа за артистите и лично извел следващия, коронния номер.

За миг Бепо, придружаван от нисък набит мъж в кавалерийска униформа, се стъписал пред всички ония лица, вперени в него.

Матю спрял с ръка странните наглед изпълнители в края на арената, а сам той застанал в средата. С повелителен жест прекъснал свирнята на хриптящия оркестър, който довършвал последния танц на Джо-Джо. В настъпилата тишина огледал публиката и поел дъх за последната и най-проникновена реч.

— Госпожи и господа — ревнал Матю Мъг, — стигнахме вече до крайния и най-знаменит номер от нашата дълга и изискана програма. Всички сте чували за Нино — Нино, световноизвестния Говорещ кон, и за храбрия му стопанин, безумно смелия казашки кавалерист капитан Николай Пуфтупски. Ето ги пред вас, госпожи и господа, виждате ги от плът и кръв. Крале и кралици са изминавали стотици мили, за да се възхитят на техния номер. Само преди два месеца, когато играехме в Монте Карло, върнахме от вратата министър-председателя на Англия, за щото нямаше нито едно празно място.

Нино, госпожи и господа, е много стар. Той произхожда от далечните сибирски степи. Сегашният му стопанин, майор Пуфтупски, го купил от скитническо татарско племе. Оттогава досега е воювал в петнайсет войни, затова е толкова оскубан. Това е конят, язден от полковник Пуфтупски, когато със собствените си ръце прогонва Наполеон от Москва и спасява Русия от желязната пета на Бонапарт. И средният от тези три медала, които виждате да украсяват гърдите на генерала, му е даден от царя като награда за смелия подвиг!

— О, спри тези глупости, Матю — прошепнал докторът, пристъпвайки към него, потънал от срам. — Няма никаква нужда да…

Но словоохотливото конферансие продължавало гръмогласно:

— Толкова, госпожи и господа, за военното минало на този изключителен кон и храбрия му стопанин. Генерал-майор Пуфтупски е скромен и ми забранява да разкажа за другите му ордени — например от краля на Швеция и китайската императрица. Сега минавам към невероятната интелигентност на животното, което е пред вас. На връщане, като изгонва Наполеон от Русия, барон Пуфтупски попада в плен — заедно с него и конят му — знаменитият Нино. Пленничеството ги сближава. Дотолкова, че в края на двете години, докато са французки пленници, Нино и стопанинът му вече се разговарят най-свободно — тъй, както си говорим ние с вас. Ако не вярвате, сега ще се уверите. Достатъчно е да запитате Нино посредством стопанина му, и на въпроса ви ще му се отговори, стига да има отговор. Фелдмаршалът говори всички езици освен японски. Ако в цирка има японка или японец, които желаят да го попитат нещо, първо трябва да го обърнат на някой друг език. Маршал Пуфтупски ще започне своето представление с този изключителен кон, като покаже няколко номера просто за да разберете на какво са способни. Госпожи и господа, имам удоволствието да ви представя ерцхерцог Николай Пуфтупски, главнокомандващ на армията, и неговия боен кон, единствения и незаменим, световноизвестния НИНО!

Оркестърът изсвирил туш, а докторът и Бепо пристъпили към средата на арената и се поклонили. Зрителите откликнали с оглушително ръкопляскане.

Представлението било необикновено — единственото по рода си, показвано пред циркови зрители. Докторът, когато се появил на арената, още нямал идея какво ще прави — също и Бепо. Но старият, престарял ветеран съзнавал, че това представление ще му осигури лек живот и свобода до края на земните му дни. В залисията по време на представлението понякога забравял благородното си потекло и заемал привичната отпусната стойка. Ала общо взето, както разказвал по-сетне Хоп, съумял да изобрази далеч по-истински дресиран кон, отколкото очаквали: що се отнася до публиката, успехът му надминал всичко, показвано дотогава от Блосъм.

След въведението полковник Пуфтупски се обърнал към зрителите и им предложил (на безупречен английски) да кажат само какво искат от коня. Едно момченце от първия ред веднага се обадило:

— Накарайте го да дойде тук и да ми свали шапката от главата.

Докторът направил някакви знаци на Бепо, който тръгнал право към момчето, вдигнал му шапката и му я сложил в ръката. Завалял дъжд от въпроси, а Бепо давал отговор на всеки — ту почуквал с копито по пода, ту поклащал глава, понякога отвръщал и устно, а докторът превеждал. Народът така се забавлявал, щото Блосъм, който наблюдавал през един процеп отвън, решил, че това няма да има край. След всичко, когато храбрият Пуфтупски извел коня си от арената, публиката не спирала да ръкопляска, да крещи възхитено и да го вика да се покланя на няколко пъти.

Вестта за огромния успех на първото цирково представление в Бриджтън, постигнат предимно от невероятния Говорещ кон, бързо се разнесла из града. За вечерното представление пред голямата шатра се проточила дълга опашка от по четирима, която търпеливо чакала за билети, а цялата циркова площ и всички павилиони и палатки били тъй претъпкани, че едва можело да се провреш през тълпата.