Хю Лофтинг
Циркът на доктор Дулитъл (19)

Първа глава
Отново в цирка

Сега, като осигурил парите за връщане в Ашби, Джон Дулитъл тръгнал да търси дилижанс.

При село Апълдайк тесният междуселски път се вливал в широко шосе, което вървяло от север на изток. По него, както разбрал от селския ковач, минавали дилижанси и след около половин час щял да може да се качи. И тъй той се отбил в единственото магазинче на Апълдайк, купил си бонбони и седнал да чака, като лапвал от време на време по някой карамел, за да се развлича.

Към четири следобед взел дилижанса до близкия голям град. Оттам хванал нощния на изток и на зазоряване се озовал само на десет мили от Ашби.

Сметнал, че ще е по-безопасно да измине останалото разстояние пеша. Влязъл в една странноприемница, избръснал се, закусил и полегнал, а сетне поел.

Не извървял и миля, натъкнал се на цигански катун, разположен край пътя. Една стара циганка го спряла и предложила да му гадае. Докторът не поискал да му гледа, ала останал да поприказват. В разговора споменал за цирка на Блосъм. Тогава циганите му съобщили, че циркът е напуснал Ашби и се е отправил към съседния град.

Когато запитал за най-прекия път дотам, разбрал от циганите, че някакъв човек с фургон, който също отивал да се присъедини към Блосъмовия цирк, минал край тях преди половин час. Ако побързаш, казали, можеш и да го настигнеш, защото конят му едва крета.

Пътят до оня град, в който циркът щял да се установи, бил доста криволичещ, затова докторът реши, че ще е по-добре да върви с някой, който знае посоката. Благодарил на циганите и тръгнал да догони оня, който като него следвал Блосъм.

Пешеходци по шосето го насочили по следите на фургона. Около пладне Джон Дулитъл забелязал човека — спрял бил да обядва край пътя.

Фургонът изглеждал необичайно. Четирите му страни били покрити с надписи. „Използвайте мехлемите на доктор Браун“, „Доктор Браун ще ви извади болния зъб“, „Сиропът на доктор Браун ще изцери черния ви дроб“, „Хапчетата на доктор Браун помагат за еди-какво си“, „Мазилата на доктор Браун лекуват не знам що си…“.

След като прочел всички реклами с жив медицински интерес, докторът пристъпил към шишкото, който нагъвал хляб и сирене край шосето.

— Извинявайте, моля — казал той учтиво, — с доктор Браун ли имам честта да разговарям?

— Да, с мене — отвърнал оня с пълна уста. — Какво желаете? Да ви извадя зъб ли?

— Не — усмихнал се докторът. — Разбрах, че ще работите с цирка на Блосъм. Вярно ли е?

— Да. Ще ги срещна в Стоубъри. Защо?

— Защото и аз натам отивам — обяснил докторът. — Бих искал да пътуваме заедно, ако нямате нищо против.

Доктор Браун отвърнал, че няма нищо против, и след като се нахранил, поканил Джон Дулитъл да седне във фургона, докато той запрегне. По всичко личало, че фургонът се използва предимно за приготовляване на лекарствата, рекламирани по стените му. А основните им съставки били, доколкото успял да види, свинска мас и олио. Самият Браун изглеждал голям простак — по нищо не приличал на истински доктор. Джон Дулитъл почнал да го разпитва: къде се е дипломирал, в коя болница е изучавал зъболекарство и т.н. На Браун явно му било неприятно и се раздразнил от този разпит.

Накрая Джон Дулитъл стигнал до заключението, че оня е просто един шарлатанин, който продава лъжливи лекарства. Решил, че ще е по-добре да си пътува сам. И вместо да дочака Браун, тръгнал по шосето пред него.

Че е наближил цирка, докторът разбрал по далечния лай на Джип. Заедно с неговия чул и лай на още две кучета. И скоро, след първия завой, видял Джип, Тоби и Суизъл да ръмжат под едно дърво, където били подгонили някаква черна котка. Нататък по пътя се виждал краят на кервана от фургони.

Щом го забелязали, кучетата забравили за котката и хукнали към него.

— Докторе! Докторе! — подскачал Джип. — Какво стана? Тръгна ли Софи?

След това и тримата се хвърлили да го прегръщат и той трябвало да отговаря на сто въпроса наведнъж. Разказал им рискованото пътешествие към морето от самото начало до края. А подир малко, когато настигнал кервана и влязъл в своя фургон, трябвало пак да го разправи на цялото си радостно семейство.

Даб-Даб се разшетала, приготвила набързо нещо по средата между следобеден чай и голяма вечеря и впрегнала в работа всички: трябвало да се проветри спалното бельо, за да легне докторът в сухи чаршафи.

Матю Мъг, щом чул, че първият му приятел се е върнал, довтасал начаса, та историята трябвало да се разкаже за трети път.

— Голямо начинание беше, докторе — заявил той, — и всичко мина от добре по-добре. Блосъм не се и сети, че имаш пръст в това.

— А с Хигинс какво стана? — запитал докторът.

— А, сега се труди честно. Коняр е в Ашби. И това е хубаво! Циркът не губи, че го няма.

— Блосъм замести ли Софи с нещо друго?

— Не — отговорил Матю. — Останахме без хора за малко, но атлетът Херкулес вече оздравя и представленията са без грешка.

— А ние с нашия номер натрупахме много пари, докторе — извикал Ту-Ту. — Колко, мислиш, е събрал Бутни-Дръпни през миналата седмица?

— Нямам представа.

— Дванайсет фунта, девет шилинга и шест пенса!

— Мили боже! — възкликнал докторът. — Но това е страшно много — по дванайсет фунта на седмица! Че то е повече, отколкото печелех в разгара на моята практика. Както върви, скоро ще можем да се оттеглим.

— Какво искаш да кажеш — да се оттеглите, докторе? — запитал Тоби и проврял глава до коляното му.

— За нас това не е постоянно занимание — обяснил му Джон Дулитъл. — Аз си имам своя работа в Пъдълби и… и… о, купища други неща, които ме чакат.

— Разбирам — тъжно въздъхнал Тоби. — Аз пък си мислех, че ще останете за по-дълго.

— Ами „Цирк Дулитъл“, докторе? — запитал Суизъл. — Нищо ли няма да направиш за това — за новия вид цирк, за който си приказвахме?

— Идеята е знаменита, докторе — подкрепил го Джип. — Животните са луди от възторг. Вече са измислили кое как ще участва в представленията.

— А с нашия театър какво става, докторе, „Театър на животните“? — намесил се Гъб-Гъб. — Докато те нямаше, написах пиеса. Казва се „Разваленият домат“. Аз ще съм смешната дебелана. Зная си ролята наизуст.

— А къщата ни в Пъдълби? С нея какво ще стане, питам аз? — гневно избухнала Даб-Даб и бръснала трохите от масата. — Вие, животни такива, само за развлечения мислите. Никой не го е грижа за доктора и за това какво му се иска на него. Не се и сещате, че къщата се руши, а градината е станала като джунгла. Сякаш докторът няма своя работа, свой дом и свой живот!

След думите на икономката настъпило мълчание, а Тоби и Суизъл засрамено са сврели под масата.

— Така е — обадил се накрая докторът, — има нещо вярно в думите на Даб-Даб. Смятам, че щом Бутни-Дръпни събере толкова, колкото да изплатим корабчето на моряка и да оставим нещо настрана, ще трябва да напуснем цирка.

— Уви! — въздъхнал Тоби. — Циркът на Дулитъл щеше да е нещо прекрасно!

— Жалко! — казал Гъб-Гъб. — А пък аз щях да съм незаменим в ролята на дебеланата. Винаги съм смятал, че съм роден комедиант.

— Глупости! — изсъскала Даб-Даб. — Миналата седмица разправяше, че си бил роден зарзаватчия.

— Че какво — ядосал се Гъб-Гъб, — не може ли да съм и двете — комедиант-зарзаватчия? Защо не?

Същата нощ циркът на Блосъм влязъл в град Стоубъри. И както обикновено, преди разсъмване всичко било изградено и готово за представленията.

Щом разбрал, че докторът се е върнал, Блосъм отишъл да го види. От думите, които си разменили, Джон Дулитъл заключил, че директорът не се и сеща по каква „работа“ е пътувал.

Следващият посетител в павилиона на доктора бил атлетът Херкулес. Херкулес не бил забравил милите грижи по време на сполетялата го беда и с радост посрещнал завръщането на приятеля си. Но набързо прекъснал разговора, защото видял, че е време за първото му представление. Докторът го придружил до неговата палатка.

На връщане, като пресичал цирковата площ край шатрата на змиеукротителката Фатима, докторът усетил силна миризма на хлороформ. Уплашен да не се е случила беда, той влязъл и видял, че Фатима я няма. Вътре миризмата била още по-силна и сякаш излизала от сандъка на змиите. Докторът надникнал в сандъка и намерил шестте змии в дълбок унес от опиата. Едната още била достатъчно на себе си, за да обясни в отговор на въпросите му, че в горещи дни, когато се поразигравали, Фатима ги упоявала с хлороформ, за да ги управлява по-лесно.

— Отвратително е — казала змията, — защото след това ни заболява глава.

В хубавата слънчева утрин докторът за миг бил забравил окаяното положение на много от животните — нещо, което тъй често го отблъсквало от цирковата професия. Тази безсмислена жестокост го вбесила и той хукнал да търси Блосъм.

Намерил го в голямата шатра заедно с Фатима. Докторът тозчас поискал да се забрани упояването на змиите. Блосъм се усмихнал и се престорил, че има друга работа, а пък Фатима обсипала доктора с най-грозни ругатни.

Обезнадежден и тъжен, Джон Дулитъл излязъл и тръгнал към своя фургон. Портите вече били отворени и тълпата нахлувала нетърпеливо. Докторът тъкмо се питал дали американският смок може да оцелее в английския климат, ако успее да пусне змиите на свобода, когато забелязал тумба народ около една естрада в другия край на цирковата площ.

В това време срещнал Матю и двамата тръгнали нататък. На естрадата новият познайник на доктора — доктор Браун, изнасял беседа върху чудесата, извършвани от неговите хапове и мазила, които изцерявали от първия път всички болести, познати на човечеството.

— Каква му е уговорката на този с Блосъм? — запитал докторът.

— Плаща му някакъв процент — обяснил Матю. — Блосъм получава определена сума от неговия приход. Разбрах, че ще пътува с нас в следващите три града. Върви му търговията, нали?

Така било — доктор Браун едва смогвал. Простите селяци, омаяни от гръмогласната лекция по медицина, сега се надпреварвали да купуват.

— Моля ти се, Матю, иди ми купи едно бурканче от тоя мехлем — изпратил го докторът. — На ти пари. И кутийка с хапчета.

— Готово — ухилил се Матю, — но знам, че няма да ги одобриш.

Продавачът на котешка храна се върнал с покупките и докторът си ги отнесъл във фургона. Там ги отворил, помирисал ги и ги изследвал с химикалите от черната чантичка.

— Шмекерии и тинтири-минтири! — креснал накрая. — Чисто разбойничество. Кой ме караше да се хващам с това мръсно циркаджийство? Матю, донеси ми една бояджийска стълба.

Продавачът на котешка храна излязъл, кривнал зад палатките и след малко се върнал с бояджийска стълба.

— Благодаря — взел я докторът, вдигнал я на рамо и поел решително към естрадата. В очите му проблясвали опасни пламъчета.

— Какво си намислил, докторе? — запитал Матю, подтичвайки подире му.

— Смятам и аз да изнеса една медицинска беседа — отвърнал Джон Дулитъл. — Доколкото зависи от мен, няма да оставя тези бедняци да хвърлят пари за боклуци!

Джип, който седял на прага на вагона, изведнъж наострил уши и се изправил.

— Тоби — подвикнал през рамо, — докторът отива към естрадата на оня с лекарствата. Носи и бояджийска стълба. Изглежда лудо разгневен от нещо. Сигурно ще има бой. Викни Суизъл и да вървим на забавлението.

Джон Дулитъл стигнал до тълпата, заслушана в беседата на Браун, и поставил стълбата срещу оратора, а Матю Мъг разбутал хората наоколо, та да не я съборят, докато докторът се качва.

Браун тъкмо размахвал в лявата си ръка бурканче с мехлем.

— Сместа в ръката ми, госпожи и господа — изревал той, — е най-силният лек в света срещу ишиас, лумбаго, невралгия, тропическа малария и подагра. Препоръчва се от всички прочути лекари. Употребяват я белгийското кралско семейство и персийският шах. Само едно намазване с това чудотворно лекарство ще…

В този миг друг един, по-мощен от неговия глас прекъснал думите му. Всички се извърнали и там, зад гърбовете им, покатерен на бояджийска стълба, се мъдрел дребен шишкав човечец с овехтял цилиндър на главата.

— Госпожи и господа — провикнал се докторът, — този човек ви заблуждава. В мехлема му няма нищо друго, освен свинска мас, разбъркана с малко парфюм. Хапчетата му и те са същите. Не ви препоръчвам да купувате ни едното, ни другото.

Възцарила се мъртва тишина. Преди доктор Браун да се е окопитил, за да каже нещо, гласът на жена — на змиеукротителката Фатима — долетял от края на множеството.

— Не го слушайте — креснала тя и насочила дебелия си пръст към Джон Дулитъл. — Той е прост циркаджия. Нищо не разбира от лекарства. Съборете го от стълбата!

— Почакайте — обърнал се докторът към тълпата. — Вярно е, че участвам в цирка — поне засега. Но съм завършил медицина в Дърамския университет. Мога да го докажа. Тези буламачи, които ви се предлагат тук, са боклук. Освен това съмнявам се, че тоя човек разбира нещо от зъболекарство, и не ви съветвам да му се оставяте в ръцете.

Тълпата взела да се вълнува. Неколцина вече си били купили от стоката на Браун и тръгнали да се провират към естрадата, за да им върне парите. Браун отказал и пак се опитал да каже нещо на слушателите в отговор на докторовите обвинения.

— Чуйте ме — извикал Джон Дулитъл от стълбата, — приканвам този човек да си покаже дипломата или друго свидетелство, за да повярваме, че е пълноправен доктор или зъболекар. Той е мошеник!

— Ти самият си шмекер! — изревал Браун. — Ще те съдя за клевета!

— Съборете го! — вряскала Фатима. — Набийте го!

Но народът не бил склонен да й се подчини. Междувременно една стара пациентка от тълпата познала доктора — също както се случило преди няколко седмици, по време на злополуката с атлета. Дребната старица размахала чадъра си над публиката.

— Това е Джон Дулитъл — извикала тя, — той изцери сина ми Джо от магарешка кашлица в Пъдълби преди години. Спаси го направо от смърт. Той е истински доктор, най-добрият в цяла Западна Англия. Другият е шарлатанин. Ще сбъркате, ако не послушате Джон Дулитъл. От тълпата се чупи викове. Всеобщата възбуда нараснала. И други почнали да се промъкват към естрадата на Браун, за да му върнат купените кутийки. Надигнали се възмутени гласове.

— Набийте го! Съборете го! — пищяла Фатима над общата глъчка.

Доктор Браун изблъскал настрани двамина, които се били качили на естрадата и си искали парите, застанал на края и зинал да подхване нова медицинска беседа.

Ала една огромна, точно запратена ряпа, прелетяла над множеството и го цапнала право в лицето. Започвал обстрелът, но не срещу Джон Дулитъл. Моркови, картофи, домати, камъни, какви ли не предмети се понесли във въздуха.

— Дръжте го! — ревнала тълпата. — Той е мошеник!

И в следващия миг навалицата политнала към естрадата с викове и размахани юмруци.