Елизабет Лоуел
Седемте гряха (60)

Шестдесета глава

Скотсдейл

Неделя, 8 ч. сутринта

— Шарън, обясни ми как така Едуардо е мъртъв! — настоятелно попита Пейтън, докато закусваха.

Но в този миг звънна телефонът и Шарън вдигна поглед от храната. Без да поглежда към нея, Пейтън й махна да остане на мястото си и да пази мълчание. Тя сви рамене и отново се зае с вафлата си.

— Джералдо? — извика Пейтън в слушалката. — Инфаркт ли е получил?

В Лос Анджелис вуйчо му въздъхна и погледна към сестра си. Майката на Пейтън поклати глава, давайки мълчалив знак, че в момента не иска да говори със сина си. Това бе свързано с бизнеса и работата на Джералдо де Селва бе да се грижи за нещата, защото само Светата Майка знаеше, че Пейтън е прекалено зает да вдига полите на чуждите жени, за да внимава какво става с бизнеса. Какъвто бащата, такъв и синът.

— За съжаление — обади се Джералдо. — Явно Едуардо се е занимавал с бижутерство и за своя сметка. Семеен бизнес, ако може да се вярва на хорските приказки. — Пейтън вярваше. Само се надяваше Джералдо да не слуша същите хора като племенника си. — Фамилията Де Сантос… — Джералдо се поколеба. — Ами говори се, че имат много интереси и малко от тях са законни. Братовчед на Едуардо в бизнеса с бижута също е починал снощи. Слуховете твърдят, че е взел прекалено много от парите, които перял за наркобосовете. Оставили са знака си върху тялото му.

— Какъв знак?

— Колумбийска вратовръзка. — Джералдо въздъхна. — Господи, свирепи мъже са това.

— Ами Едуардо?

— Мъртъв е, както ти казах.

— И той ли е бил забъркан с колумбийците?

— Не знаем. Гърлото му не е било разпрано, ако това имаш предвид. Бил е измъчван, а после удушен.

— По дяволите! — изръмжа Пейтън. — От години го обучавам. Как е станало?

— И това не знаем. Когато портиерът дошъл рано тази сутрин, видял трупа му в залата за шлифоване. Сега отивам на среща със застрахователите, за да преценим какво е било откраднато.

— Откраднато — повтори като ехо Пейтън с безизразен глас.

Шарън присви очи, но не помръдна и не попита нищо. Ако Пейтън искаше тя да го разбере, щеше да й каже. Ако тя искаше да научи нещо, а той отказваше да й го съобщи, така или иначе щеше да го изкопчи в леглото. Беше съвсем просто споразумение между двамата. Затова и имаше резултат.

— Ще взема следващия полет за Лос Анджелис — каза Пейтън мрачно в слушалката.

Обмисляше бързо вариантите, но никой от изводите, до които стигаше, не му допадаше. Единствената добра новина бе, че нито един от камъните, които не бяха описани в документите на компанията, не беше в залата за шлифоване.

— Не, не, остани там — бързо се обади Джералдо. — Майка ти иска да се погрижиш за бизнеса в Скотсдейл. Тук няма какво да правиш, а там има много работа. Знаеш колко е важно да набавим още рубини на подходящата цена за коледната промоция.

Пейтън понечи да спори, но се въздържа. Никога не бе печелил в спор с майка си, а нямаше основание да си мисли, че днес ще му излезе късметът.

— Кажи ми, ако научиш нещо ново. Още не мога да повярвам, че Едуардо е мъртъв.

— Да, трудно е — съгласи се Джералдо. — Но алчността води всички до смъртта им.

— И без това стигаме дотам — отвърна Пейтън. — По-добре човек да си иде от този свят богат. — Джералдо се засмя въпреки мръщенето на сестра си. Някои неща ги разбираха само мъжете. — Обади ми се, след като огледате сградата със застрахователния агент — каза Пейтън. — Предай поздрави на мама.

Затвори и известно време остана загледан в телефона.

— Лоши новини ли? — попита Шарън, захапвайки последното парче от вафлата си.

— Главният ми бижутер е бил убит снощи.

Вилицата на Шарън издрънча в чинията.

— Като Пърсел ли?

— Не знам. Надявам се, че не. В сейфа имаше ценна стока.

— Знаел ли е комбинацията?

— Да. — Пейтън вдигна рамене. — Беше ми писнало да ставам всяка сутрин в шест и половина, за да отварям проклетия сейф.

Шарън едва прикри усмивката си. Пейтън мразеше да става рано. И тя не обичаше да го прави, но не мърмореше като него.

— Какво беше това за колумбийците? — заинтересува се тя. — Като обирите на куриерите ли е било?

Пейтън си доля още кафе в чашата, добавяйки сметана и захар. После изведнъж закрачи нервно из стаята.

— Братовчедът на Едуардо бил намерен с „колумбийска вратовръзка“. Преди това се говорело, че пере пари от наркотици на пазара за злато на Хил Стрийт.

— Сигурно е засегнал нечии интереси.

— Да, питам се само чии.

Тя сви рамене.

— Какво те засяга? Нали не се занимаваш с колумбийците?

— Само искам да съм сигурен, че някой не се опитва да се докопа до бизнеса — отвърна Пейтън, избягвайки ловко въпроса й. — Положението в Лос Анджелис в момента е такова, че има достатъчно етнически банди, които могат да накарат проблемите на Ню Йорк през деветнайсети век да изглеждат като свада на детската площадка.

Шарън отвърна незаинтересовано:

— Мисля, че това е проблем на сигурността.

— А аз — че е едно голямо главоболие.

Тя отблъсна настрани масичката с поръчката от рум сървиса и потупа леглото до себе си.

— Ела и ми разкажи всичко.

— Нали каза, че имаш да свършиш малко работа за баща си.

— Ще почака.

Той погледна към компютъра й на нощното шкафче. Преди да донесат закуската, тя бе преглеждала някои интересни факти, свързани с различни куриери. Не бе планирал да си търси нещо толкова скоро, но след убийството на Едуардо в залата за шлифоване щеше да му се наложи да навакса.

Целуна Шарън, чиито устни имаха вкус на кафе.

— Ще ти напомня за предложението ти довечера. Сега поработи. И аз имам да свърша някои неща.

Шарън взе лаптопа си в скута, облегна се на таблата на леглото и отвори някаква папка. Матракът потъна доста, когато Пейтън се настани до нея, също с лаптоп на коленете. Скоро тя потъна в работата си, опитвайки се да свърже обирите над куриери с информацията, с която разполагаше ФБР. Знаеше колко много баща й иска да разкрие случаите, преди Бюрото да го стори. А тя желаеше да бъде човекът, който му диктува всеки факт.

От време на време Пейтън поглеждаше към екрана на нейния компютър. Ако тя го забележеше, той само й се усмихваше, целуваше я и се обръщаше към собствения си екран, без да каже нищо.

Приятната и за двамата тишина бе нарушавана само от тракането по клавиатурите.