Елизабет Лоуел
Седемте гряха (53)

Петдесет и трета глава

Скотсдейл

Събота, 1:50 ч. следобед

— Джейсън, без теб ще се разпаднем — каза Шарън в телефонната слушалка, докато преглеждаше данните на компютъра си. Както й бяха заповядали, работеше в апартамента на баща си, така че да бъде на разположение, ако той има нужда от нещо. Пейтън седеше наблизо, пиеше бира и хапваше чипс, като си запълваше времето преди срещата си в шест часа. — Особено сега, при всички неприятности — продължи да говори по телефона Шарън. — Следващия път, когато татко ти се развика, просто си мисли за мениджъра, който бил като чайка, става ли?

Мъжът от другата страна на линията вдигна очи към тавана на кабинета си в сградата на „Сайзмор Секюрити Консултинг“. Не му се полагаше да има прозорец, но това не го измъчваше. Само големият шеф имаше.

— Предпочитам да си мисля за повишение на заплатата — вметна Джейсън.

— И така става. Ще повдигна въпроса следващия път, когато татко не се е заял с някого за невъзможни неща.

— Не мога да чакам толкова дълго.

Шарън въздъхна и се зачуди дали всички мъже са такива примадони, или само тези, които тя имаше нещастието да познава.

— Виж, нали знаеш, че правя всичко, което мога, за теб.

— И аз ти отвръщам със същото. Отсяването на истината от клюките в бижутерския занаят е по-скоро изкуство, отколкото точна наука. Доста поръчки съм намерил за Сайзмор и съм предотвратил влизането на много лоши клиенти. Знаеш това много добре.

Пейтън стана от мястото си и се приближи до Шарън. Докато тя зяпаше екрана на компютъра, хладните му от бирата пръсти погалиха кичурите, които се къдреха около скулите й. Тя отвори следващата страница от документа, като четеше, мислеше и слушаше едновременно.

След миг Пейтън разбра, че Шарън преглежда пощата на баща си. Документът, който четеше, беше изпратен на специален отговорен агент Патрик Кенеди и препратен на Тед Сайзмор. Беше нещо свързано с Лий Мандел.

Пейтън галеше шията й, докато четеше с невероятна бързина.

— Добре — каза Шарън, след като Джейсън си изля мъката. — Ще поговоря с татко след няколко дни. Точно сега той реже глави наляво и надясно, включително и на приятелчетата си в Бюрото. Да го молиш за повишение в този момент, би било пълна глупост.

Джейсън потропа с пръсти по бюрото си.

— Ще изчакам седмица, но не повече. Получих много добро предложение от „Мандел Инк“.

— Знам — отвърна Шарън. — Джейсън не бе изтраял да минат и две минути, след като бе получил офертата, преди да й се обади. Не че го обвиняваше. Това беше бизнес, нищо лично. Отвори следващата страница на документа, който четеше на екрана, и попита: — Всичко друго наред ли е?

Джейсън въздъхна:

— Брат ми още гледа през прозореца, чака любовникът му да се обади и се чуди какво, по дяволите, се е случило.

Шарън отново се поколеба. Отвори следващата страница. Прочете я бързо и съсредоточено, после я препрочете, за да е напълно сигурна.

— Шарън?

— Тук съм. Просто…

— Вършиш няколко неща едновременно, както винаги! — възропта Джейсън. — Обещах на Норм да не казвам нищо, но трябва. Любовникът му е Лий Мандел, куриерът, който изчезна във Флорида миналата година.

Шарън замръзна. После попита внимателно:

— Мандел гей ли е?

— Да. Чула ли си нещо, което бих могъл да кажа на Норм? Наистина е съсипан от цялата тази история. Да очакваш в неизвестност, е истински ад.

Шарън потърка слепоочието си и въздъхна:

— Лий е гей, о, боже! Аз го интервюирах, ала изобщо не долових нищо подобно.

— Има ли значение? — засегнато попита Джейсън.

Тя отново се замисли, но сетне се сепна и на глас каза само:

— Татко ще откачи.

— Лий не иска това да се знае, така че не казвай на никого. Особено на баща си.

— Дай ми няколко секунди. — Шарън се взираше в екрана и неистово се опитваше да сглоби мозайката. Бързо реши, че нищо не е провалено, а в някои аспекти можеше дори да е от полза. — Татко ще ми откъсне главата, ако разбере какво се каня да направя.

— Той без това ще я откъсне. Просто си е такъв.

— Аз ли не го познавам. Досието на Мандел току-що бе допълнено с нова информация. Кажи на Норм да престане да чака и да се чуди. Не е било нещо, което зависи от него.

— Какво значи това? — попита тревожно Джейсън.

— Бюрото търси тялото на Лий някъде в блатата на остров Санибел.

Пръстите на Пейтън замръзнаха.

В другия край на линията Джейсън затвори очи.

— Обир или отмъщение?

— Предполагат, че е обир — отвърна тя.

— Това ще съсипе Норм. Двамата с Лий щяха да се женят в Лос Анджелис след два месеца.

— По дяволите, Джейсън, наистина е ужасно! Съжалявам.

— Сигурна ли си, че смъртта на Лий не е била за отмъщение? — попита повторно Джейсън. — Флорида не е място, което бих нарекъл люлка на просветената сексуалност. Когато бе далеч от дома си и знаеше, че няма да го разпознаят, Лий понякога се отбиваше в гей барове, за да разпусне малко. Някой може да го е видял в подобно място и да го е проследил.

— Ще се погрижа татко да подхвърли тази версия на ФБР.

— Добре, благодаря ти — каза Джейсън.

— Не очаквай много. — Шарън потърка врата си и се запита дали ще успее да навърши петдесет, преди дългите работни часове да я довършат; или тя да убие баща си; или да събере всичко, което бе присвоила, и да си обере крушите… — Честно казано, от това, което видях по този случай, Лий не е бил жертва на друго, освен на лошия си късмет.

Вратата на апартамента се отвори. Пейтън се отдръпна от Шарън и отиде да поздрави Тед Сайзмор. Двамата се мразеха взаимно, но по-важен беше бизнесът.

— Благодаря за предложението — бързо изрече Шарън. — Ще се свържа с вас веднага щом мога.

Затвори и се усмихна широко на двамата темпераментни мъже в живота си. Запита се колко ли още щеше да успее да балансира между тях, преди опънатите й нерви да се скъсат. Имам нужда от почивка, и то дълга, реши тя. Но не можеше да си позволи да си вземе отпуск точно сега. Трябваше да се стегне и да продължи да играе ролята на послушна и изпълнителна глуповата жена в света на големите момчета.

— Досието на Лий Мандел пристигна току-що — каза Шарън.

Сайзмор погледна многозначително Пейтън:

— Уверен съм, че ще ни извиниш. Бизнес.

— Разбира се. — Пейтън се усмихна превзето и кимна към Шарън: — Ще се видим в седем.

— Може би — бързо се намеси Сайзмор. — Но не е сигурно. Вероятно ще имам нужда от нея.

— А аз пък знам, че ще имам нужда от почивка — възрази дъщерята. — В седем.

Пейтън затвори вратата зад себе си, оставяйки двамата да се разправят кой какво ще вечеря, къде, кога и с кого.

— Защо не зарежеш този простак и не си намериш свестен мъж? — начумери се Сайзмор. — Да си родиш деца. Да бъдеш жена.

— Всеки мъж, когото познавам, се стреми да стане номер едно. Защо и аз да не го искам?

— Защото си жена.

— Значи егоизмът е заложен в топките? Или в пениса?

— Настроена си саркастично. Да не би да е онзи период от месеца?

Тя се усмихна студено.

— Моите настроения поне са предвидими. — Стана и махна с ръка към компютъра. — Резюмето на специален агент Сам Гроувс за поверителния му информатор, Лий Мандел, както и това, че Гроувс продължава да настоява, че Тефлоновата банда е извършителят на много от обирите на куриери, включително и в случая с Мандел.

Сайзмор прегледа доклада със скорост, която не съответстваше на подпухналите му от алкохола очи.

— Могат ли да проследят камъка от Флорида до Пърсел? — попита Шарън, докато баща й четеше.

— Работят по въпроса. Собственикът на заложната къща, който уж отказал да купи камъка, има връзки в Лос Анджелис. Където пък е базиран бизнесът на Пърсел.

— Значи предполагат, че този негодник е изпратил стоката посредством латиноамериканската версия на мрежата на „старите момчета“? — попита тя нетърпеливо. — Сайзмор кимна. — Ами травеститът? Местен ли е бил?

— Сега показват рисунките на място, за да разберат.

— Рисунки ли? Не видях такива.

Сайзмор отвори последната страница от документа. Там имаше сканирани четири портрета. Той увеличи всеки един поотделно.

Шарън напрегнато се взря в тях. Главоболието, което й напомняше, че има голяма нужда от почивка, се настани в черепа й за постоянно. Едно питие би я отпуснало, но баща й не й позволяваше да пие по време на работа.

— Различаваш ли нещо познато? — попита той.

— Не. А ти?

— Срещал съм няколко травестита през живота си, но не и този. — Ала въпреки това Сайзмор продължи да зяпа рисунките и да се мръщи.

— Не би ли могло да е Лий Мандел, който се опитва да остави лъжлива следа? — обади се след малко Шарън.

— Не и ако вече е бил мъртъв — изтъкна баща й. — Освен това поверителният информатор на Гроувс казва, че не е Мандел.

— Натали Катър ли?

— Чието истинско име е Кейт Чандлър. Тя е полусестра на Мандел. Ако някой може да го разпознае, то това би била тя.

— Е, това вече направо слага черешката на тортата — поклати глава Шарън. — Полусестрата открай време е извор на фалшиви следи. Как така отново се върна в играта?

— Тя е поверителният информатор.

— По-скоро е луда за връзване!

— В Бюрото не мислят така. Потвърждават го и резултатите от ДНК пробите. Единствената добра новина е, че някой се опитва да я убие.

— Моля?

— Получила е заплаха за живота си по телефона. В момента обработват записа в лабораторията.

— Прахосват парите на данъкоплатците — бързо заяви Шарън. — Дори и да изолират глас, никой съд няма да го приеме за доказателство. Има прекалено много възможности. Ако използваш честота „х“ за матрица, получаваш глас „х“. Ако използваш „у“, получаваш „у“. Ако използваш котка, получаваш котка.

Сайзмор вдигна рамене.

— Никога не се знае. В лабораторията и друг път са правили чудеса.

— Луди за връзване, отрепки и магьосници! — вдигна ръце Шарън. — Направо не мога да повярвам. Какво си мисли, че върши Кенеди?

— Прикрива си гърба, доколкото може. И се справя много добре. Изолира Гроувс и Чандлър така, че каквото и да се случи, той да печели. Много е хитър този негодник.

Шарън беше съгласна с баща си за последното.

— И сега какво?

— Бюрото е пуснало мрежата си да види дали ще се хванат някакви еквадорци.

— Тук ли?

— В Лос Анджелис.

Шарън се намръщи и се помъчи да мисли въпреки пулсиращата болка в главата й.

— Защо в Лос Анджелис? Заради Пърсел и камъка ли?

— Да. Всичко се върти около този проклет камък. — Той грабна една бира, отвори капачката и вдигна бутилката в саркастичен тост. — Пия за цвета на смъртта.

— Какъв е той?

— Син. Като сапфир.