Елизабет Лоуел
Седемте гряха (47)

Четиридесет и седма глава

Скотсдейл

Петък, 9 ч. вечерта

Звъненето на мобилния телефон смути Сам и Кейт, които тъкмо обмисляха как да се измъкнат от леглото и да си приготвят късна вечеря.

— Твоят е — каза Кейт.

— Опитвам се да не му обръщам внимание.

Сам изруга и отиде до всекидневната, където телефонът му все още беше закачен за колана на захвърления му панталон. Когато видя номера, раздразнението му изчезна. Не знаеше за какво иска да говори с него кръстникът на Лий Мандел, но се съмняваше, че новините са добри. Натисна копчето:

— Специален агент Сам Гроувс.

— Обажда се Гавин Грийнфилд. Съжалявам, че ви безпокоя в петък вечер, но ми казахте да се обадя, ако някой пита за Кейт или Натали Катър.

Сам изтръпна. Толкова бързо. Господи, този убиец не се шегува.

— Кой се обади?

— Не си каза името.

— Предайте ми каквото помните от разговора. Дума по дума, ако е възможно.

— Вдигнах телефона — отвърна Гавин. — Обясни ми, че се обажда във връзка с разговора ми с вас.

— Използва ли моето име?

— Да. Нарече ви специален агент от ФБР Сам Гроувс.

Сам се намръщи — повечето цивилни не използваха цялата титла.

— После попитах кой се обажда, както ми наредихте, но той не си каза името. Само се заинтересува каква е връзката ми с Натали Катър? Отвърнах му, че след като е от ФБР, трябва да пита вас. После затворих. Правилно ли съм постъпил?

— Да. Спомняте ли си дали ви се е представил като агент от ФБР?

Гавин се поколеба.

— Не. Когато каза, че се обажда във връзка с разговора ми с вас, просто предположих, че… — После притеснено попита: — Бил е от ФБР, нали?

Надявам се, че не, но не бих заложил живота на Кейт на това, помисли си Сам и приключи:

— Благодаря ви, господин Грийнфилд. Постъпил сте правилно. Ако се обади още някой, моля ви, веднага ме уведомете.

Затвори, стисна телефона в ръка и се опита да се пребори с ужасяващото чувство, че убиецът е с една крачка пред всички.

Особено пред Сам Гроувс.

— Какво има? — попита Кейт.

Той я погледна — беше застанала до вратата, гола и прекрасна. И уязвима. Сърцето му инстинктивно се сви.

Сам я взе в обятията си. Вместо страстта и помитащата сила, която бе свикнала да очаква от него, тя усети как той я прегръща нежно и я залюлява до гърдите си.

— Трябва да се върна в хотела и да се погрижа за нещо — каза той, а гласът му бе толкова хладен, колкото бяха нежни ръцете му. — Не искам да го правя. Но ако прекарам нощта тук, ще ме отстранят от оперативната група. — Сведе главата й назад и се вгледа в очите й. — Разбираш ли? — Тя кимна. — Искам да запаметиш номера ми на бързо избиране, така че да натиснеш само едно копче, за да се свържеш с мен — каза Сам. Тя отново кимна. — Не пускай тук никого, освен мен, и то само ако съм сам — нареди той. — Ако не съм сам, обади се на 911, махни предпазителя на пистолета си и не отваряй вратата?

— Но, Сам…

— Обещай ми, скъпа.

Тя се предаде.

— Добре.

— Ако някой почука, извика или направи каквото и да било, така че да се притесниш, обади ми се, независимо колко е часът.

— Сам, кой се обади преди малко?

Той се поколеба, тъй като не искаше да я тревожи. После си каза, че постъпва глупаво, тъй като тя не би могла да се защити, ако не знаеше какво става.

— Гавин — отвърна той. — Някой му е звъннал и е питал за теб.

Забеляза как погледът й стана мрачен.

— Ясно — въздъхна тя. — Много бързо.

— Кейт, ще остана при теб, ако — започна той.

— Не — прекъсна го тя. — Всичко е наред. Не искам да те отстранят от оперативната група. — И да бъда с мъже, на които трябва да се доверя, а не мога, защото ще се питам кой е съучастник с убиеца. — Ще направя каквото трябва. — Надигна се на пръсти и го целуна по устните. — Пази се.

Той я прегърна здраво и остана вкопчен в нея, притискаше я и се опитваше да не мисли колко крехък е животът.