Елизабет Лоуел
Седемте гряха (22)

Двадесет и втора глава

Скотсдейл

Сряда вечерта

— Не знаеш ли? — Тед Сайзмор крачеше из хотелската стая на дъщеря си, която бе на същия етаж с тази на любовника й, а това наистина го дразнеше. — Какво, по дяволите, значи това?

Шарън тайничко оглеждаше маникюра си. Лакът на десния й показалец бе леко олющен. Трябваше да се пооправи малко, преди да излезе навън тази вечер. Също като Сайзмор, и Пейтън забелязваше всеки дребен недостатък във вида й. Все едно отново беше на служба в проклетото ФБР.

— Е? — настоятелно попита той.

— Това означава, че не знам. — Тя се изправи срещу разгневения си баща. А може би страните му бяха зачервени от алкохола, а не от гняв? Така или иначе й беше омръзнало да бъде обект на обичайните му методи на ръководство, които се изразяваха в крясъци и заплашително тропане. — Куриерът трябваше да пристигне преди два часа. Но жената не се е обаждала, не знам защо. Факт е, че не отговаря на мобилния си телефон.

— Ами намери я, за бога!

— Дежурните полицаи обявиха колата й за издирване в целия щат. От полицейското управление във Финикс проверяват паркингите на стадиона и на летището, както и други обществени места, където един автомобил може да бъде оставен незабелязано за няколко часа или дни. От отдела за обществена безопасност в Аризона провериха какви са били всички пътни произшествия, след като куриерът се е обадил за последен път. Колата й не е била сред тях. Разпитах във всички болници и центрове за спешна медицинска помощ оттук до Кварцит, откъдето тя ми звънна последно. Освен сега да отворя прозореца и да закрещя: „Ехо, къде си?“, съм направила всичко, което предложи ти. — И го бях свършила, още преди да ми кажеш, но ти не би го признал, а аз съм прекалено умна, за да повдигам въпроса. — Лице с нейното име и лична карта не е било приемано за лечение. Лице с нейното име и лична карта не е било замесено в пътно произшествие на цялата територия на щата. Никой…

— Не ми изреждай проблемите си. Дай ми решения! — прекъсна я гневно Сайзмор.

— Веднага щом имам такова, сър, вие ще сте първият, който ще го научи.

— Е, не чакай нещо да ти падне от небето. Хващай се на работа!

Преди Шарън да успее да каже на баща си колко неспособен шеф е, мобилният й телефон звънна. Тя прие обаждането, изслуша го и затвори.

— Намерили са куриера на паркинга на някакъв мотел в Кварцит — каза Шарън. — Лекарите в спешното отделение сега вадят от мозъка й парченца от черепа. Дори и ако дойде в съзнание, жената няма да ни е от голяма полза. Такива сътресения водят до загуба на краткосрочната памет.

Сайзмор изсумтя.

— Стандартен метод на действие за латиноамериканските банди. Пребиват жестоко жертвите си, дори и ако не се налага. А пратката?

Ти как мислиш?, помисли си Шарън, но на глас каза само:

— „Брансън и синове“ ще прекарат дълго време в преговори със застрахователите си, тъй като използваха един от собствените си куриери. — Тя изчака малко. — Няма ли да попиташ какви са шансовете за оцеляване на жената?

— Единственото оцеляване, което ме вълнува, е собственото ми. Ако бързо не намерим начин да се справим с онези латиноамериканци, ще започна да губя клиентите си. Не мога да си го позволя. А ако искаш да продължиш да работиш за мен, същото важи и за теб.

Шарън си замълча. Знаеше какво е финансовото състояние на компанията по-добре и от баща си. Той беше прав.