Елизабет Лоуел
Седемте гряха (14)

Четиринадесета глава

Скотсдейл

Вторник, 10:30 ч. вечерта

Сам наблюдаваше как Гавин Грийнфилд влиза във фоайето на хотела, заедно с трима други подпийнали участници в конференцията.

Най-накрая. Бях започнал да си мисля, че е отишъл с момчетата в някой бардак, където да прекара цялата нощ.

Когато мъжете се запътиха към асансьорите, Сам сгъна вестника си и ги последва. Двама слязоха на осмия етаж, а третият — на деветия, така че единствено Сам и Гавин останаха в асансьора. Когато вратите се отвориха на десетия етаж, и двамата слязоха на него.

— Гавин Грийнфилд? — попита Сам веднага щом вратите се затвориха след тях.

— Да?

Той извади служебната си карта.

— Специален агент от ФБР Сам Гроувс.

Гавин изглеждаше по-скоро любопитен, отколкото притеснен, когато видя златната значка.

— За какво става дума?

В другата ръка на Сам се появи снимка.

— Познавате ли тази жена?

— Разбира се. Това е Кейти. — За пръв път Гавин показа някакви признаци на безпокойство. — Тя добре ли е? Случило ли й се е нещо?

— Добре е. Бихте ли ми казали как е бащиното и фамилното й име?

— Казва се Катрин Джесика Чандлър. В семейството я наричат Кейти, останалите — Кейт. Вижте, какво…

— Извинете, сър — прекъсна го Сам, без да повишава глас. — Откога я познавате?

— От осемгодишна. Аз съм й нещо като чичо. Защо ме разпитвате за нея?

— Рутинна проверка — небрежно отвърна агентът. — Снимката й се появи във връзка с едно проучване, което правим. Трябваше да разберем коя е жената на снимката. Сигурен ли сте за самоличността й?

— Напълно.

— Имате ли адреса и телефонния номер на госпожица Чандлър?

Гавин се поколеба, погледна отново значката в ръката на Сам и му даде информацията.

— Местен адрес — отбеляза агентът, разпознал името на близък жилищен квартал. — В хотела ли е отседнала?

— Не мисля. Домът й не е далеч, а стаите тук са скъпи.

— Благодаря ви, сър. Ако имаме нужда от още нещо, ще се свържем с вас.

Сам остави озадачения Гавин, качи се в асансьора и се върна на рецепцията. След десет минути вече знаеше, че нито Кейт, нито Кейти Джесика Чандлър, под каквито и да било варианти на изписване на името, не се е регистрирала в хотела. Погледна часовника си и реши, че не е прекалено късно да притесни една измамничка в дома й.

И този път нямаше да приеме „не“ за отговор.