Ромен Гари
Голям гальовник (43)

43.

ИЗЛЯЗОХ И МОЖАХ ДА СЕ ПРИБЕРА вкъщи на по следващия ден, с пълно одобрение и с болничен лист, предназначен за социалното осигуряване. Пъхнах се под леглото, навих се на кълбо и спах двадесет и четири часа, след което предприех необходимото, за да получа нужните гаранции. Дълго говорих за скъпия бензин и изобщо за скъпотията с търговците от квартала, а също така и продължително беседвах с госпожа Ниат за парното, газа и електричеството, всичкото това с голямо спокойствие и с напълно делничен вид. Първоначално леко ме беше страх, но всичко мина добре. Те бяха малко нервни, защото се страхуваха да не ги разкрият, но бързо разбраха, че съм в играта и че поведението ми е напълно цивилизовано, поради което се успокоиха. Отидох където трябва за закупуване на хляб, вино, сирене или масло и навсякъде произнасях ясно и отчетливо „Добър ден, дами и господа“ и „Хайде, довиждане, дами и господа, приятен ден“, но не отидох при месаря, за да си купя месо, защото все пак трябваше да внимавам още известно време. Нелегалният живот е бил по-лесен по време на германците заради фалшивите лични карти. Дори си купих вестници и разблъсках двама, трима по улицата, казвайки им „Не може ли все пак да внимавате?“. Така прекарвам по час, два, за да успокоя околните чрез моето социално поведение и мисля, че те вече престанаха да ме забелязват. Натискът се увеличи заради многомилионно посещение по време на моя престой в Зоологическата градина и социалното поведение на хора без продоволствие, които се опитват да надвикат всички, вече не може да се счита за обикновена липса на уважение. Допуснах малка грешка преди малко в бакалията, когато бакалинът започна да ми обяснява за все по-силните викове, аз се разсмях и не можех да спра да се смея, тъй като никой не ги чува поради тяхното изобилие. Но той нищо не забеляза, защото си имаше друга работа. Срещнах домоуправителя на стълбите и го поздравих за грижите, които той полага за етажната собственост. Дори отидох в службата за социално осигуряване, където също така всичко мина гладко с удостоверенията, които имах. Там дори никой не ме погледна. Все пак имах впечатление, че малко се вижда, но то беше нормално, винаги става така след известна промяна, когато човек се озовава в същото положение, както преди, и трябва да свикне с това. По най-хитър начин пускам плоча на Моцарт и усилвам звука, за да разберат съседите, че тук живее човек, след като слушам Моцарт. Много съм внимателен и използвам всички външни белези на любезността. Също така с цел по-голяма сигурност взех едно важно решение. Вътре в себе си проведох дълъг разговор с Жан Мулен и Пиер Бросолет, като им казах, че са ме водили в осиновителницата и че съм бил поставен под наблюдение, без да мога да контактувам с външния свят. Всъщност е напълно погрешно да се твърди, че църквата е застанала на пост пред абортаницата в името на свещеното право на живот през уретрите, защото Бог би ги отлъчил, тъй като той все пак не е папата, който по тази причина никъде не може да бъде видян около абортаницата. Обясних им, че бях успял да убедя властите от осиновителницата, че трябва да бъда доведен до нормално състояние чрез електрошокове, но въпреки това съм бил обект на подозрения. Следователно вече не можех да се крия вкъщи и изобщо ми беше много трудно да се крия някъде. Подобни претенции у някой, който се смята редовен, веднага предизвикват отхвърляне от страна на организма, което е защитна реакция, предизвикана от униформата. Казах им също, че човек трябва да стане голям ментърджия. Те много добре разбраха заради онзи удар в Калюир и заради петте етажа без асансьор. Тогава махнах двата портрета от стената и много предвидливо ги изгорих, защото по този начин те бяха по-добре скрити и рискуваха много по-малко. По този начин пространството вътре в мен неимоверно се разшири. Това беше най-добрата форма на нелегалност. Уверих ги, че ще ги храня всеки ден с най-доброто, с което разполагам, и отидох да купя множество батерии за джобните им фенерчета, защото човек не може да стои непрекъснато на тъмно, а му е необходима надежда.

Никога не мисля за госпожица Драйфус, освен от време на време, за да убедя сам себе си, че всъщност не мисля за нея и всичкото това за душевно спокойствие, повече не отидох да я видя в публичния дом, защото не виждам какво бих могъл да подаря на една свободна и независима жена. Въпреки това съм принуден да призная, че много често отивам и сядам на бидето, за да си измия задника, защото ми се случва да се чувствам много самотен и човек не може да живее без малко да помечтае. С удовлетворение взимам часовника си, защото той наистина се нуждае от мен. С удовлетворение констатирах, че по време на моето отсъствие той е спрял, точно както търговецът ми беше обещал, въпреки че нямаше гаранция. Разбира се, сега има часовници, които работят сами и нямат нужда от никого, което е целта на занятието. Навих го и почувствах благодарност към него. И тази благодарност се оказа взаимна. Винаги съм смятал, че две са повече от едно и че всичко останало е лишено от човешка грешка и води до големи числа и сложни математически операции. Често чувам стъпките на професор Цурес, който се разхожда над главата ми, и винаги ми се струва, че той ще слезе, но той си остава на горния етаж с цялото си безсъние, причинено от щедростта му.

А после се случват и разни дреболии. Крушка, която се развива под действието на уличното движение и която започва да примигва. Някой, който е сгрешил етажа и чука на вратата ми. Доброжелателното приятелско къркорене на радиатора. Телефонът, който иззвънява и се чува много нежен и весел женски глас, който ми казва: „Жано? Ти ли си, скъпи?“ и оставам дълго време с усмивка, без да отговоря, време, през което аз самият съм миличкият Жано. В голям град като Париж на човек нищо не може да му липсва. В статистиката също нещата протичат нормално. Човешкият характер е очевиден и никой не ми обръща особено внимание. Куриерът вече го няма, бил е изхвърлен, защото в крайна сметка са го разкрили. Не мога да кажа, че ми липсва, но много мисля за него и съм доволен, че вече няма опасност да го срещна. Естествено понякога се пробуждат заспали чувства и копнежи, които се проявяват посредством страхове, студена пот и предродилно гадене, а също и посредством викове, пред които нищо не може да устои. Взимам разни илачи, за да не се издам и за да не предизвикам тревога у никого, за да остана добре възпитан и приятен в компания. Между впрочем вече произвеждат изкуствени ръце и крака, за да позволят на всеки да се прави на такъв какъвто не е и да живее спокойно, без да се черви. Понякога ставам през нощта и правя упражнение с цел тилът ми да остане гъвкав за бъдещи изпълнения. Увивам се и се развивам върху мокета по всички възможни начини, правя движения и се връзвам на възли, за да проличи цялата ми доброта и взискателност, приемам всичките възможни форми, за да отговоря на изискванията на околната среда, с която да се слея напълно, дотолкова, доколкото ми е възможно. Понякога очите ми изпъкват и изпадам в такова спокойствие, че наистина ми се струва, че съществувам.