Ромен Гари
Голям гальовник (38)

38.

В ЕДИНАЙСЕТ И ПОЛОВИНА бях обзет от такава жажда за нежност и любов, че се запътих към милосърдните курви. Отидох на улица „Ябълкова“, както обикновено. Потърсих Грета, понеже има дълги ръце, но си спомних, че тя е преминала на надомна работа. Междувременно там имаше една едра и руса, която отникъде не беше толкова добре, колкото другите, и аз си рекох, че ще ми засвидетелства повече нежност от останалите поради признателност. Отидохме в „Хотела на свободните професии“, на ъгъла.

Милосърдната курва ми каза, че името й било Нинет и аз й казах, че моето е Ролан, просто ей така. Тя веднага ме предразположи:

— Ела, миличко, на бидето, да ти измия задника.

Все същата песен. Яхнах бидето с неохота. Не бива да си мислим, че и предметите не съществуват. Често изпитвам към тях християнски чувства. Седях на бидето гол, по чорапи, и си мислех, че и то е живинка.

Милосърдната курва беше коленичила пред мен със сапун в ръката.

Мислех си за познатата ми възрастна дама, бивша домосъдържателка, която ми обясняваше, че по нейно време не било така, но сега нравите станали по-изтънчени. Равнището на живота се повишило, сега хората знаят кое е добро — поради изобилието на блага с общо участие, и къде е най-крехкото месо, и кои са най-добрите плажове.

— Така, ако искаш да ти правя розов лист, ще си спокоен — рече тя, докато ми сапунисваше задника.

— Ни най-малко не държа — казах й аз.

— Предварително нищо не се знае, може да ти дойде вдъхновението. Не е приятно да си прекъсваш вдъхновението, за да станеш и да си измиеш задника. Така емоцията секва.

— Не си пъхай пръста вътре, ужасно е, пари ми от сапуна. Мамка му.

— В любовта всичко е позволено, ако си се измил предварително. Не стой там на бидето с тази китка теменужки в ръце. Ето, остави ги тук. За мен ли са?

— Не.

Тя ми гъделичкаше задника, клекнала пред мен. Това беше ужасно недоразумение, както всичко живо.

— Да беше си свалил чорапите, миличко, по-приятно е. С какво се занимаваш в живота?

— Отглеждам един питон.

— Това пък какво е?

Нищо не отговорих. Има кътчета, където не й е работата да тършува.

— Ето, сега си съвсем чист. Ела да си легнеш.

Тя остави кърпата на леглото. Легна до мен и започна да ми смуче зърната. Г-жа Луиза ми каза, че при връзките без заплащане честните жени никога не смучат зърната на приятелите си поради опиянението и необходимото самозабравяне, нещо, което изключва старанието, но при платените връзки, това се прави винаги.

— Харесва ли ти?

— Мила си. Слушай, Нинет, направи ми един голям гальовник.

— Това пък какво е, да не е заради нежността?

— Ами да, очевидно, иначе за какво ще е.

Тя ме взе в ръце. Явно случих, ръцете й бяха дълги. Хубаво ми беше.

— Имам един такъв клиент, трябва да го взема на ръце, да го люлея и тихичко да му шепна: „Спи, бебенце, спи, мама е при теб“ и тогава той се напишква и е доволен.

— А, не, мамка му! — казах аз.

По-добре да си бях останал с Голям Гальовник.

— Къде? Какво ти става?

Изправих се.

— Трябва да се влага малко душа, мамка му! — изревах аз.

— Малко какво…?

— Не е достатъчно само да измиеш задника на човека. А и ми натика сума ти сапун! Шри!

— От сапуна вреда няма.

— Но и полза няма.

Навличах панталоните.

— Няма ли да правиш любов?

— Знаеш ли как са викали на бардаците, когато още е имало Франция? Викали са им „домове на илюзията“! Не желая да ми тикат сапун в задника! И това ми било илюзия! Искаш ли да ти кажа нещо? Ти не изпълняваш трудовия си договор, това е!

Тя също се изправи.

— Не го вземай толкова навътре! Клиентът трябва да е чист, всеки доктор ще ти го каже. Съгласна съм да лижа задника на клиента, стига да е чист. Да не сме диваци!

Вече бях навън. Но се наложи да се върна, защото си бях забравил чашата вода с теменужките. Би трябвало очевидно да оставя теменужките да си вехнат и да купя други за госпожица Драйфус, но се бях привързал към тези поради всичко, което вече изживяхме заедно.