Ромен Гари
Голям гальовник (23)

23.

И ТАКА, ДВАМАТА СТОЯХМЕ на площадката и той ме разкъсваше с поглед, хубаво беше, даряваше ме с присъствие.

— Преди всичко, кой сте вие?

Гласът на професор Цурес беше възмутен, възмутен веднъж завинаги, като че ли бе засякъл на този тон по време на някое особено силно възмущение.

— Аз съм вашият съсед от третия етаж, господин професоре. Не знам дали знаете…

Не можах да се сдържа и поскромничих малко, не без известна гордост:

— … Не знам дали знаете, този, който живее с питон.

И добавих, не без известна надежда:

— Питоните са много привързващи се и много подценявани спътници в живота.

Професорът ме изгледа малко по-внимателно. Върху лицето му дори се изписа нещо като приветливо изражение.

— А, значи вие сте Голям Гальовник…

— Не — поправих го аз, — Голям Гальовник се нарича моят питон. Той не може без мен и оттам привързаността му. Вие без съмнение не знаете нищо, господин професоре, за самотата на питона в Париж. Ужас е това. В неспасяемия речник му викат положение и то е страшно. Очевидно, както и при вас съществуват кланета и преследване, които си имате, щом ви е тъжно и се чувствате самотен, но питоните не разполагат с такива сравнителни средства. Те нямат възможност да отвличат по подобен начин вниманието си от неизбежното положение, викайки на помощ нещо покъртително и грандиозно както с броя, така и с количеството си. Чел съм труда на Йост „Терапия на самотата“, но за да може един питон да стигне до утехите на хуманизма, подобно на нас, и да страда по-малко от това, че е той и че е поставен на собственото си място, мислейки си за насилието, на което не е предмет, трябва най-напред да си смени кожата, а това Лекарският съюз в никакъв случай не може да допусне, бидейки тук точно с оглед противното, с оглед на неограничения достъп през пикочните канали. Духовността е в това, свещеното право на народонаселен и статистически живот в лоното на системата за вегетиране, с мъзга от култура. На равна нога са поощрявани и банките със сперма, при нужда и с внос на чуждестранна работна ръка. Наблюдава се също разпространяване на собствеността, със заем жилище, ключовете на ръка. С други думи, Голям Гальовник не съм аз.

— Но в квартала всички така ви наричат — каза професор Цурес и ме изгледа някак любопитно, като човек, който от време на време има нужда да поосвежи мисълта си.

Бях гръмнат, в най-изразителния смисъл на думата. Не знаех, че кварталът се интересува от мен. Така се развълнувах, че започнах обилно потене, подсилено и с тръпки. Строго погледнато, не се уплаших, не мислете, че се имам за някаква забележителна личност, чиято глава се оценява бог знае колко. Висок съм само метър и седемдесет и два, не си струва разкарването. Разтревожи ме това враждебно отношение и отвращение, тази омраза на хората към питоните. Искам да кажа, че последните често стават предмет на безкористно изтребване, не от практически и търговски, а единствено от духовни подбуди, с кръстоносен поход. Някои убиват питоните за отмъщение, защото са различни и това трудно се преглъща, злоба е това, не могат да им простят. Не могат да им простят, защото те поне нямат извинение, нямат разум подръка и в помощ, ни ръце, ни крака, ни исторически и научни познания, те не са свободни. Не разполагат със средства да разполагат със себе си и да дойдат на власт. И после, те пълзят по-добре. Тогава — удряйте с токове, удряйте с тояги, и светец да си, не можеш устоя. В същото време е вярно и това, че във Франция се яде по-добре, отколкото другаде, и голямата кухня е на особена почит. Сосовете са несравними, а вината крепки — в най-верния и единствен смисъл на думата.

Има и изключения, многообещаващи пориви. Онзи ден, както се разхождах в Люксембургската градина с Голям Гальовник, увит около врата ми, един господин ме изгледа дружелюбно и подхвърли:

— Нищо по-наложително няма от защитата на природата.

Просълзих се. Този господин сигурно имаше Почетния легион за заслуги към дружелюбието. През нощта сънувах. Влиза едно дете — седем-осем годишно, за да си говорим като равен с равен, — посвещава ме в рицарско звание и казва:

— Господин Гальовник, в името на питоните и въз основа на несравнимата власт, с която съм упълномощен, ви награждавам с Почетния легион за вашите заслуги към дружелюбието.

… От друга страна, в Русия има река на име Любов.