Ромен Гари
Голям гальовник (14)

14.

ОСТАНАХМЕ ТАКА зареяни известно време. Трябва да кажа, че вече от десет месеца всяка сутрин се качвам съвместно с госпожица Драйфус в асансьора и ако се пресметне времето на преходите, би се стигнало до доста внушителна сума. Етажите са единайсет и за по-свежо наричам всеки етап с отделно име — Банкок, Цейлон, Сингапур, Хонконг, все едно че пътуваме с госпожица Драйфус по моретата, така де, много е гот. Онзи ден даже се опитах да направя малко хумор, обади се английското в мен. Асансьорът току-що беше стигнал шестия етаж, на моята карта той е Мандалай, в Бирма. Казах на госпожица Драйфус:

— Междинните кацания са толкова кратки, че човек няма време да поразгледа малко.

Тя не разбра, понеже невинаги се попада на една и съща мечта, и ме погледна с известно учудване. Аз казах:

— Изглежда, в Сингапур е много живописно. Там си имат китайски стени.

Но вече бяхме пристигнали и госпожица Драйфус слезе с минижупа и неразбирането.

Прекарах отвратителен ден, през който отново поставих всичко под въпрос. Бях пълен до гуша със себе си и затапен. Може би се заблуждавах напълно относно естеството на чувствата, изпитвани от госпожица Драйфус към мен. Може би тя, в качеството си на негърка, е много чувствителна към самотата на питоните в Париж и ме посещава единствено от жалост към тях. Аз жалост не ща за нищо на света, имам си достатъчно. Ужас е това. Чувствах се изцяло свободен, без никаква помощна връзка с никого, свобода, лишена от каквато и да е зависимост и подкрепа от никой, който да те държи в плен с вързани ръце и крака и да те поставя в зависимост от всичко липсващо, и да те предоставя на вътреутробния ти характер, с предчувствие за теб самия. Стигнах дотам да се питам дали планетата не се състои от два милиарда и половина астрологически маймуни, с които си служат някъде, за да разгадаят бъдещето на един човешки вид в съвсем друга галактика. Мислех си, че Жан Мулен и Пиер Бросолет са предприродни, предчувствени предшественици и са били очистени точно затова, заради грешка-човешка. Така де, банката със сперма е това. Свободата е особено мъчителна история, понеже ако не съществуваше, щяхме поне да имаме извинения, щяхме да си знаем защо. Свободата не трябва да е само за банковите операции, необходимо ни е нещо друго, нещо, някой, когото да обичаме — казвам го мимоходом, — за да не си вече свободен, след задълбочен размисъл. Аз съм против фашизма, но любовта все пак е съвсем друго нещо. Повтарям тук за последен път и ако подмятанията продължават, ще се разфуча, че не затова държа Голям Гальовник у дома си, понеже дори и да не живеех с питон, нищо не доказва, че щях да намеря някого, когото да обичам, на разположение. В една полицейска държава човек поне не е свободен, знае си защо, нищо не може да се направи. Най-гадното във Франция е, че дори не ни се извиняват. Няма нищо по-кофти, по-мръсно замислено от страните, където човек разполага с всичко, за да бъде щастлив. Ако тук имахме африкански глад и хроническо недохранване с военна диктатура, щяхме да се сдобием с извинение, нямаше да зависи от нас.

Толкова бях тревожен, че когато се върнах у дома, претърсих кофата за боклук и се загледах в брошурите и циклостилните листи, оставени от куриера на службата, но нямаше нищо, което да ме засяга, беше все политика.