Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Gros-Câlin, 1974 (Пълни авторски права)
- Превод отфренски
- , 1986 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2017 г.)
Издание:
Автор: Ромен Гари
Заглавие: Голям гальовник
Преводач: Красимир Мирчев; Андрей Манолов
Година на превод: 1986; 2007
Език, от който е преведено: Френски
Издание: Второ преработено и допълнено издание
Издател: ИК „КИТО“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2008
Тип: роман
Националност: Френска
Редактор: Андрей Манолов
Технически редактор: Васил Лаков
Художник: Селма Тодорова
Коректор: Митка Костова
ISBN: 978-954-92283-1-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3959
История
- —Добавяне
35.
НА ДРУГИЯ ДЕН пристигнах много рано в Статистиката, понеже ме беше страх и се боях да не закъснея, в случай че нещо стане. Трябва също да призная без лъжлив свян, че малко се опасявах от срещата с госпожица Драйфус на сутринта подир нашата взаимност. Мислех нервно за всичките неща, които не си казахме, но при все това обменихме в безмълвие и със склонност. Четох в петтомната „История на Съпротивата“, за да открия себе си, че така например съществувало тайнствено подземно течение на голямата река Амур, което действало подмолно и съучастнически и че била достатъчна дори минутна слабост, за да се присъединим към него и невъзможното да престане да е френско. За искрица божия се говори тъкмо поради нейната слабост, извънредно много правда има в израза, понеже, общо взето, тя само там може да бъде открита. Онези, на които тогава викали „съпротивляващи се“, в точния смисъл на думата, излизали с всевъзможни предпазни мерки и индиански хитрости от вътрешните си убежища, събирали се крадешком и тогава пламвали големи и красиви неща. Зари. Следователно това са били същества от един и същ вид. Подчертавам го заради този, който има уши, и за да слуша. Аз не съм подпалвач, говоря в смисъл топлина, днес искриците божи се използват най-вече за сгряване на ръцете.
Този ден според сведенията, пристигнали по телекс в Статистиката, която е специализирана в пресмятане на приходите, дойде пратка от ръце — нали знаете как се казва: „в селското стопанство се чувства недостиг от работни ръце“, чийто брой за Франция (само за Франция!) достигна триста хиляди, въведени незабавно в речника под наименованието новородени, с щастливи майки на семейства, защото най-сетне то се случва и на някой друг. Веднага след това можах да установя, че моята айбием е доволна, по клавишите дори се появи нещо като усмивка: липса няма да има, а за една машина тези неща винаги са от значение. Триста хиляди новопристигнали по пикочните канали, на това му викат общ национален доход. Аз се задоволих да отида и да изпия едно кафе, понеже не се мисля за Исус Христос и в крайна сметка пълната заетост на семето, изискванията на разрастването, селското стопанство с липсващи ръце, новородените ужким-наужким и поощряването на френската крава, и състезанието между нашите банки със сперма в Китай — за мен, както впрочем и за Исус Христос, това не са въпроси на раждането.
В кафенето разтворих храбро вестника и прочетох в този контекст, че министърът на здравеопазването, който тогава временно се наричаше Жан Фуайе, се произнесъл остро против аборта, от демократичната трибуна, в смисъл същото. Той заявяваше, цитатът мой, в това отношение: „Стигнал съм до някакви убеждения, от които никога няма да се откажа.“ Хареса ми. И аз съм против аборта, от главата до петите. Аз съм за цялостната човешка личност, от главата до петите, с право на раждане. И аз в никакъв случай съм стигнал до „убеждения, от които никога няма да се откажа“. Аз също предпочитам другите да се отказват. Аз също придавам голямо значение на своето удобство и на своята чистота. Аз също си измивам ръцете.
Дори във вестника всекидневно има страница, посветена на подхранващи творчески и културни изяви, с оглед утеха в лоното на църквата и незабележимост. Незабележимостта с продължения е висшата цел на тези поощрявания. Ужким-наужким е това. Аз съм за. Така по-лесно ще бъдат укрити Жан Мулен и Пиер Бросолет, нали и вие мислите, че няма там да седнат да ги търсят.
И дори това придава повече вкус на кафето еспресо, много силно, италиански, понеже не е фалшиво.